Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

[Перпетуум-мобиле като латинска фраза значи нерешима задача или безполезна, напразна работа]

 

Колко невъзможни неща има в света? Кое е най-невъзможното на физическото поле? Може ли човек, който, колкото и да е силен, колкото и хиляди години да се е упражнявал Земята да я носи на гърба си? По каква площ ще ходи той? Потребно ли е човек да носи Земята на гърба си?

Допуснете, че влезе в ума ви една философска идея както перпетуум-мобиле. Възможно ли е перпетуум-мобиле? Друго невъзможно нещо е: може ли да израсне човек от Земята до Слънцето висок? Може ли да има такъв човек, че краката му да са на Земята, а главата му на Слънцето?

Или друго невъзможно нещо – ако искате да носите капка вода, то е най-лесната работа; но ако искате да носите цял океан, как ще го носите, кажете ми? Целия океан се носи тук, на Земята, в оня свят се носи капката. Вие, слабите хора на Земята, разрешавате перпетуум-мобиле. Никой не го разрешил, и вие не можете да го разрешите.

Неразрешим остава и въпросът: кой е създал Господа? За това не се пита. По този въпрос не може да се разсъждава с ума си. Кажете ли, че Господ Го е създал някой, веднага ще се запитате, кой е създал този някой. Отново попадате в „перпетуум- мобиле“.

Подобно е положението, когато разсъждавате, защо човек се ражда добър и защо човек се ражда и лош. Ако речете да му търсите корена, вие ще изгубите кокошката. Този въпрос пак остава неразрешен, защото е въпрос на перпетуум-мобиле.

Сега, ако ви дадат едно наследство на Месечина, може ли да го наследите? Може ли да имате крепостен [нотариален] акт за едно наследство на Месечина? Пък и да имате крепостен акт, какво ще ви ползва? Нали въпросът е малко смешен, наследство на Месечина? Да кажем имате една идея, която не може да се реализира. Тази идея не мяза ли в дадения случай като имущество в Месечина? Идеята за разрешението на перпетум-мобиле е една неразрешена задача.

Трябва да знаете, че някои от вашите желания са толкова постижими, колкото е възможно да извадите златото от водите на океаните, което според учените възлиза на 10 хил. тона, а  според моите изчисления е повече. Като знаете това, щом се натъкнете на някое подобно свое желание, не си губете времето с него, да го постигнете. Това желание е толкова постижимо днес, колкото е възможно реализирането на идеята за перпетуум-мобиле. Може да остарееш от много мислене, като си туриш такава умствена задача, която няма разрешение. Онези, които разрешават сега „Перпетум мобиле“ за колко години може да се създаде една такава машина, за да се движи?

Всеки човек все е претърпял някоя криза в живота. Но тия кризи не са определени в природата, ние ги определяме, ние ги създаваме и ставаме нещастни. Ти си създадеш една фикс идея, искаш да я постигнеш.

Преди години един господин, наш приятел, който се занимавал с идеята за перпетуум-мобиле, беше дошъл в нашето братство[1]. Той наскоро си замина [тази беседа е държана на 28. 12. 1938 г.]. Ходил беше в Русия, там демонстрирал идеята.

Казва:

– Не мога да се освободя от него.

Той дойде и даде един чертеж доста близко до ума, как ще минава енергията и как туй движение ще бъде вечно.

– Рекох, ами онази триеница, която се явява, как ще стане? Там има известно съпротивление, което ще отнеме енергията. С какво ще я наваксаш? Съпротивлението как ще го премахнеш. Там остава малко нещо.

Той е уверен, че е намерил перпетуум-мобиле. Аз виждам, че въпросът не е разрешен, а него го е страх някой да не му открадне идеята. Беше станал толкова подозрителен, че се страхуваше от всичко.

Един наш приятел го закачил, като му казал, че ако делото му успее, трябва да даде нещо на Братството. Като чу това, той се уплаши, че ще му откраднат откритието и се отдалечи от нас. Боеше се да не го изиграят.

Загази той, но идеите си за перпетуум-мобиле не даде. Но тази идея не може да се разреши, не може да се осъществи, но той се докачи, как тъй искат да му вземат идеята. Той в друг свят държи една теза. Болен е бил, излекувал се, но като дойде до перпетуум-мобиле той се въодушеви. Разбира от математика и геометрия, там е доказал всичко и казва, много малко ми трябва още.

И аз му казвах, че малко още не му достига, за да реализира идеята си. Трябва му само един грам тежест на едната страна, за да се завърти колелото, да се измени равновесието. За мене лично този въпрос е разрешен.

Как ще разрешим въпросът на перпетум-мобиле? В света от милиарди години се движат всичките тела, Слънцето се движи, Земята се движи, всички тела са в движение, той иска да разреши тази задача. Той мисли, че задачата е неразрешена. Каква нужда има да разрешаваш една разрешена задача?

Братът не направи добре, че смути духа на този човек. Трябваше да го остави свободен, да не усилва повече неговото подозрение.

Този човек е на около 60 години [би трябвало да е роден около 1870 г.]. Добър човек е, добре работи. Мнозина считат, че този човек е изгубил времето си с тази идея. Но той е прекарал досега един целомъдрен живот, изглеждаше като момък на 30 години. Цели 30 години вече как се занимава с тази идея, вследствие на което лицето му е светло, хубаво, очите бистри. Той така е погълнат от идеята си, че нито жените го интересуват, нито парите го интересуват. Той е зает с мисълта си. Той мисли, че като реализира идеята си, ще спаси света, ще подобри неговото състояние. И за него е добре, защото тази идея за перпетуум-мобиле го спасява и от жените, и от парите.

Той казва:

– Аз не се страхувам от страдание.

Всичко това той е постигнал благодарение на този свой труд“. Той казва:

– За нищо не давам своите идеи. За никакви пари, за никакви жени не я давам.

Този човек е на около 60 години, но изглежда на около 30 години.

Казвам му:

– Всичко хубаво, което имаш, се дължи на тази идея перпетуум-мобиле.

Не му казвам, че тази идея е непостижима, но казвам му, че когато и да е, той ще я постигне. Според мене, да откриваш перпетуум-мобиле, то е все едно да се обновиш, или да се подмладиш, или да възкръснеш. Това са все синонимни думи. Перпетуум-мобиле означава възкресение на душата. На Земята тази идея се изразява като машина перпетуум-мобиле, а в умствения и в чувствения свят, това са процеси, които трябва да станат. Това е един важен процес, важен въпрос.

Та всеки един човек все си има по една идея на перпетуум-мобиле. Или аз наричам, всеки един от вас все си има една идея, която не може да постигне и той се занимава с последната задача на перпетуум-мобиле. Когато човек свърши всичките си работи в света, че няма какво да прави, тогава може да се занимава с перпетуум-мобиле. Не че тя е лоша идея, отлична идея, но законът на природата не работи. Занимавай се най-първо с най-маловажните работи, разрешавай тях, че тогава тури перпетуум-мобиле и като разрешиш перпетуум-мобиле трябва да бъдеш някой маг, гений в света, мъдрец! Но трудна задача е. Или в живота си не разрешавайте перпетуум-мобиле, нека има една задача на перпетуум-мобиле да остане нещо неразрешено. Вие и без да искате, пак ще остане нещо неразрешено. 

 

Българи, работили за създаването на перпетуум-мобиле

 

Отец Матей Преображенски. Книжовник и бунтовник, той е един от най-близките съратници на Васил Левски. Отче Матея е искал с грошовете, извъртени от“ вечния двигател“, да купи пушки и пищови за националната революция.

“ Вечният двигател“ се явява на отчето като видение. “ И погледнах вътре в реката едно желязно колело право ама много голямо, от този край на реката чак до онзи, и са въртеше от нас към онзи край“, описва преживяното той в съчинението си „Чудное повествование“.

През 1851 г. Матей Преображенски отива на Атон. Тук решава да превърне видението в реалност. В богатите манастирски библиотеки черноризецът чете книги по физика, математика, механика. Увъртени формули и засукани чертежи палят въображението му. Матей наблюдава ритъма на морето, усамотява се в скитовете.

„Дълго време той кроил и смятал, и най-сетне у него узряла идеята да направи на Бяло море воденица, която “ сама да се върти“, сочи проф. Александър Бурмов.

Един ден отчето запратва расото и се хваща на работа. На брега израства фантастичен механизъм. Гръцките монаси обаче го гледат боязливо и се кръстят. „Вечният двигател“ на българина е обявен от елините за „дяволско построение“.

Потрошил 8000 гроша и заплашен от анатема, Матей се качва на една гемия и отплава за остров Тасос. Оттам се прехвърля в Цариград, отива в Ерусалим, шета из Русия, Влашко, Сърбия. Заради тия скиталчества му лепват прякора Миткалото.

Втори опит Миткалото прави в Батошевския манастир. През 1864 г. той отново се хваща на работа. Пресмята, чертае, върти теслата… Съвременникът Гено Недялков е оставил подробно описание на новото съоръжение: „Чаркът на воденицата ще гребел сам водата на гьола и ще я връщал пак в гьола. Воденицата може да бъде направена и до пясък и да се кара с пясък. Миткалото правел и опит. Построил едно голямо колело (чарк) от дъски, отвътре кухо. Напълнил го до 1/3 с пясък. Отец Матей предполагал, че като го завърти на ос, пясъкът, като излезе до върха и се спусне надолу, ще бие поставените тук малки полички и ще заема въртенето и по тоя начин ще се движи вечно…“

Вместо да изработи средства за освобождението на България пясъкът попива още 11000 гроша грешни пари.

 

Димитър Юлев, родом от Лом, в своя дом на ул. „Старочерковна“ впряга на работа не вода или пясък, а обикновен въздух под налягане. Това прави двигателят свръхикономичен и екологично чист.

„Когато искаме да се почне движението обяснява изобретателят, пускаме въздух от склада в двигателния механизъм кухините се напълват с въздух и турбината почва да се движи. Чрез оста на турбината движението се предава на маховото колело и т. н. “

Гениалното е, че въздухът се намира във вечен кръговрат. „Сгъстяването на въздух може да се почне с ръка и да се свърши по механически начин от самия двигател учи Юлев. След пускането в ход на двигателя оставяме регулатора да уравнява движението. Това движение може да трае до когато искаме: един час или един ден, пет дена и т. н. , иначе казано, не ще има нужда да променяме сгъстения въздух в двигателя, колкото и да се продължава движението. “

Това си е чисто перпетуум мобиле, отсичат противници на проекта. „Нашето изобретение на пръв поглед представлява нещо подобно и много от читателите ще го сметнат за такова полемизира Юлев. Всъщност то не е. На перпетуум мобиле силата иде отвътре (от самия него), когато силата на нашия двигател иде отвън, както в парните машини. “

Обиден от нашенската недоверчивост, Юлев изготвя серия модификации, слага ги в два куфара и заминава за Париж. Европа ще оцени таланта му, вярва ломският откривател. Отначало е посрещнат подозрително, защото Парижката академия на науките не разглежда проекти за вечни двигатели от 1775 г. насам. Българинът обаче също е предпазлив. Въздухът (макар и под налягане) си е въздух, може да събуди съмнения. Затова Юлев предлага модификация с хидростатично налягане.

Конструкцията се състои от турбина, затворена в барабан, вертикален вход и рамо с тежести. Налягането се упражнява отляво и според автора турбината ще се завърти обратно на часовниковата стрелка. Веднъж поела, тя никога няма да спре, твърди пред специалистите Юлев. Чрез тежестта и дължината на рамото се регулират оборотите, разяснява той. Принципът е елементарен и затова е гениален, завършва конструкторът.

През 1910 г. французите признават откритието и Димитър Юлев триумфално се връща с патент в джоба.

 

По същото време друг едисоновец търси признание у нас. Михаил Зидаров от Стара Загора е изобретил чудноват „Вълномотор“. Показва го по панаири и сборове, както се показва „теле с две глави“ или „говорещо куче“.

Публиката гледа модела, пита, чуди се. Зидаров обяснява: като се потопи във водата, машината обира енергията на морските вълни и я преобразува във въртеливо движение. Това не е перпетуум мобиле, застрахова се изобретателят.

Зидаровият мотор влиза и в Народното събрание. Всуе обаче писателят Тодор Влайков пледира, че авторът е „с едни особени възгледи, дошъл е почти в отчаяние и няма с какво да живее“. Пари няма, отрязват го депутатите.

Михаил Зидаров върви по стъпките на вехтия отец Матей. „Идеята вероятно е била да използва силата на морските вълни, идея, що и сега занимава много учени умове“, казва Христо Марков за светогорския проект на Миткалото.

Тоест, Матей Преображенски и Михаил Зидаров са искали да впрегнат силата на Бяло и Черно море. Не двигатели с енергия „от никъде“, а подчиняване на природата в мнимо перпетуум мобиле. Не намерил признание в родината, и Зидаров като Юлев го дири в чужбина. През 1913 г. той получава авторски гаранции във Виена. Връчват му два патента с № 59872 и № 59880.

Източник: (https://www.24chasa.bg/Article/1180108)

 


[1] Не е известно името на този учен, но в мемоарите на Богомил Райнов за баща си Николай Райнов вероятно става дума за един и същ човек: „Но същият този човек [Николай Райнов], готов да се скрие от някой отбил се ненавреме колега, отделяше време за главоболията на най-различни познати, дошли по „важна работа“, важна, разбира се, за тях, а не за него. Имаше един изобретател, който идваше всяка седмица години наред и по няколко часа го занимаваше с откритията си над „вечния двигател“.“ (Из „Тютюневият човек“)