Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

1. Любопитни астрономични факти за Сатурн.

Сатурн е втората по големина планета в Слънчевата система, представлява огромен газов гигант, който изглежда сплескан поради бързото си въртене и течното състояние. Сатурн е изключително лек. Всъщност, това е единствената планета в нашата система, която е по-лека от водата. Плътността на Сатурн е 0,687 г/куб. см, докато тази на водата е 0,998 г/куб. см.

На Сатурн е доста ветровито. Поривите на вятъра около екватора на планетата могат да достигнат 1800 км в час! За сравнение, най-бурните ураганни ветрове на Земята достигат „едва“ 400 км/ч.

Сатурн обикаля Слънцето изключително бавно. Затова една година на Сатурн продължава 29 земни години. В същото време планетата се върти около оста си доста бързо – едно денонощие продължава 10 часа и 14 минути.

Извънземните няма как да объркат Земята със Сатурн, въпреки че и двете планети имат обща интересна характеристика – и двете са наклонени почти еднакво спрямо Слънцето. Това е причината и на двете планети да съществуват сезони.  Интересното е, че както на Земята, така и на Сатурн всеки сезон има свой специфичен цвят. През зимата, когато до единият полюс почти не достига светлина той придобива синкав тъмен оттенък. Когато настъпи лятото цветът става златисто жълт.

Сатурн е интересен и с факта, че там се намира единствената луна с атмосфера (Титан), която освен това е и по-плътна от земната.

Според астрофизиците на Сатурн преваляват дъждове от диаманти. Силните гръмотевични бури в атмосферата на газовия гигант водят до образуването на частици от въглерод. Това е така, защото светкавиците разлагат метана на съставящите го атоми. След това образуваните въглеродни частици се компресират до диаманти, при падането си надолу в атмосферата. Според учените на Сатурн може да има плътен слой от „наваляли“ диаманти.

2. Старогръцкият мит за Сатурн/Кронос.

„Твърде често, следователно, в човешките дела

сме подвластни на Сатурн, в празнота,

уединение или сила,

в теология и по-тайна философия,

в суеверие, магия, земеделие и в тъга.“[1]

 

Сатурн представлява един от най-сложните архетипове астрологическата мандала. Повечето от другите планети разкриват проблемните си страни, когато са в съвпад със Сатурн – и, действително, Сатурн е архетипният „майстор на действието сред планетите. Мрак, бедствия, болести и разложение – всички те са на раменете на Сатурн. Но той е също и владетел през митологичната Златна Ера, древната мека пролет на човечеството. И това е част от астрологическата традиция, в която ползата от Сатурн може да е голяма – или поне но съществена отколкото от другите планети. Разбира се, в човешката природа е да трупаме всичката вина от едната страна на везните, а същевременно всичко важно да премесихме някъде другаде и в астрологията тези поляризирани роли са били възложени на Сатурн и Юпитер. Но всяка монета има две страни (също и в астрологията) и, както вече видяхме, Юпитер притежава своя тъмна страна. Трябва да разгледаме н по-позитивните характеристики на Сатурн.

Нека първо разгледаме тмната му страна. Гърците са го наричали Кронос, един от седемте титани. Древните гръцки писатели извеждат името Кронос от „хронос“, което означава време. Кронос е бил дете на Уран (Бащата Небе) и Гея (Майката Земя). Когато Уран станал тираничен и деспотичен, Гея убедила Кронос да свали баща си. Той устроил засада на Уран и го кастрирал със сърпа си; така станал цар на боговете. Оженил се за сестра си Рея и, също като баща си, се превърнал в деспот по свой собствен модел. Стигнал до вярването, че децата му ще се опитат да го свалят също както той свалил баща си. Веднага, щом Рея раждала, Кронос поглъщал своите деца, хранейки се със собственото си поколение. Първа била Хестия, после дошли Деметра, Хера, Хадес и Посейдон, всички те изчезнали в корема на Кронос. Но когато се родил Зевс, Рея увила камък в бебешките пеленки и този камък Кронос без да ще погълнал. Зевс бил запазен тайно; когато пораснал, се наел за виночерпец на Кронос и му дал отрова, чрез която го накарал да повърне всичките си деца. Подкрепен от братята и сестрите си, Зевс се вдигнал на бунт срещу Кронос и другите титани. След десетгодишна война новите богове, олимпийците, се възцарили на трона. Кронос и неговият род били затворени в Тартар, тъмен н мрачен регион в края на земята[2].

3. Митът за Сатурн в другите религии.

Астрологически Сатурн винаги е бил свързван с буквата на закона, а не с духа: гностиците и ранните кабалисти идентифицирали Сатурн с бога от Стария Завет, когото смятани за тираничен баща, обладан от консервативна страст по закона. Вярно е, че има много древни символни връзки между Сатурн и Йехова, защото Шабатът на Йехова или светият ден е събота – денят на Сатурн.

Всъщност има връзка между мъжкото триединство на боговете-бащи, представяни от Юпитер, Сатурн и Уран, които може би символично представят патриархалната религиозна и политическа мисъл през вековете. Уран, първичният баща, бил гръцката версия на Варуна, ведическият бог на сътворението. Той управлявал преди Сатурн. После дошъл ред на Сатурн, въоръжен със сърп, който свалил Уран, като го кастрирал, унищожавайки по този начин съзидателната му сила. После дошъл ред на Юпитер, който, също като „синът на бога“ Исус, бил смятан за спасител на бъдещите поколения, които вече няма да са управлявани от тираничен бог-баща, който поглъща децата си.

Връзките между управлението на Юпитер и християнството са изразени дори в астрологическите знаци, които Юпитер управлява – Риби, знакът, свързван с християнството, и Стрелец, знакът, свързан с философските системи на вярвания и съзнанието за по-висша сила, която управлява природата. Тоест, стана дума не толкова за баща, който е свален от сина, който на свой ред е свален от своя син, а за по-важната тенденция всеки ред прогресивно да отстъпва на нов. Макар юдаизмът никога да не е „свалял“ паганистичната религиозна мисъл, със сигурност е павирал пътя за цяла нова система вярвания, която да се закрепи на тяхно място. По същия начин християнството не е „сваляло“ юдаизма, но влиянието му е формирало западната култура през последните две хиляди години и махалото на западната история се е завъртяло в нова посока. Логично е тогава триединството на Уран, Сатурн и Юпитер да представя тримата бащи-богове, които налагат свои закони, произтичащи от особеностите и тяхната природа, и тези закони или вердикти[3] човек трябва да следи, когато разчита символизма им в астрологичната обосновка.

4. Сатурн – сигнификатор на бащата в Астрологията.

Сатурн често се явява като сигнификатор на бащата в астрологията, също както Слънцето, но в случая със Сатурн връзката с бащата често символизира проблеми с него. Дете с тираничен сатурнов тип баща лесно може да бъде „погълнато“ от своя твърде властен родител. Доминантен Сатурн в наталния хороскоп може да посочва всепоглъщащ баща, който се стреми да извае децата си по свой образ и ги насилва да живеят съобразно неговите стандарти. Едно от тъжните последствия на подобно положение е, че детето на свой ред често става тираничен родител! Такова дете може да иска да се откъсне от ролята на контролиращ родител, но ще му е трудно да го стори – поради простата причина, че не знае друг начин да изпълнява задълженията си. В крайна сметка ние се учим да бъдем родители от преживяното със собствените ни родители. В митологията Кронос е бил син на доминиращ баща; станал е доминиращ на свой ред. Зевс е свалил Кронос, но също като баща си, се притеснявал, че децата му може да опитат да го свалят. Както ни обяснява съвременната психология, дисфункционалното семейство е самовъзпроизвеждаща се институция. За да се освободим от този затворен кръг, трябва да развием един или повече от позитивните аспекти на Сатурн – наставник или управител на Златната Ера. Такова занятие изисква посвещение, целеустременост и доживотен тежък труд. Сатурн, когато се проявява като психологически комплекс, ни задържа по-силно от всяка друга планета (може би с изключение на Плутон). Да се опитаме да преобразим Сатурн във вътрешен учител е трудна задача, защото това ни кара да се занимаем и с някои други от проблематичните аспекти на Сатурн.

5. Сатурновите комплекси.

Кронос е приключил кариерата си като затворник в Tapтар. Планетата Сатурн може буквално да ни постави в собствения ни Тартар, да ни окове във веригите на изолацията така добре, че да се чувстваме сякаш наистина сме в тъмна дупка в края на земята. Това, което може да усили болката от подобна орис (или карма, която е една от езотеричните асоциации на Сатурн), е, че Сатурн вече е изкачил целия път върха и после е пропаднал в тази тъмна и самотна яма. Веднъж е бил господар на цяло царство, а после е бил осъден и лишен от сила. Този „изолиран“ Сатурн, както и „падналият“ Сатурн са характеристики, които влияят дори на съвременните интерпретации за тази планета, макар че напоследък психологически и ориентираните астролози, например Лиз Грийн, ни учат как да осветяваме по-светлата му страна, след като разкрием мрачната[4]. Но астрологичното ни наследство от най-ранните римски и средновековни текстове и дори до ерата на хуманистичната астрология има тенденция да изобразява Сатурн само като нещастен, тъжно паднал ангел, вместо като господар ми Златната Ера.

И, вярно е, когато сме усетили посещение от Сатурн, довело до дупка от отчаяние и мрак, можем да се чувстваме толкова посрамени, така изплашени, че никога да не се издигнем от този мрак, който ни държи психологически оковани в Тартар много, много време. Именно страхът от това, че можем да не се надигнем никога и да постигнем каквото и да е, вината, задето сме извършили нещо ужасно в миналото, което следователно трябва да бъде наказано, и унижението да си бил на върха на планината, преди да паднеш, е онова, което е в основата на повечето сатурнови комплекси. Щом разпознаем тези енергии, независимо дали идват отвън, или от нас самите, ще научим, че единствения път нагоре и навън е като поемем лична отговорност за собствената си присъда. Мнозина страдащи от сатурнови проблеми си остават в своя изолиран „ад“ с години, защото все още не са поели лична отговорност за ситуацията, предпочитат да винят родители, общество, шефа си и външни обстоятелства за тяхното продължаващо нещастие.

Сатурн, следователно, представя ограниченията ни и тези ограничения са символизирани по различни начини. Първо, чрез времето на Сатурн на трона като всемогъщ господар, което в началото изглежда безкрайно, а после свършва. Второ, има ограничения и окови, представяни от затворничеството на Сатурн в Тартар, тъмно и самотно съществуване. Трето и може би най-символично от всичко е, че за древните тази планета е била най-далечният член на Слънчевата система и следователно представлява граница или рамка на сферата на планетите. Символизмът не е ограничен до древността; и днес създаваме свои собствени символи.

Сондите, изпратени до планетата Сатурн, са убедили учените, че тази планета има най-сложният комплекс пръстени. Силовото поле на тези пръстени може би е отговорно и за гравитационното поле на Сатурн. Гравитацията, оставането в дадена рамка и поставянето на граници са все области, където господства Сатурн.

6. Преобразуване мрачната страна на Сатурн.

Когато се опитаме да преобразуваме Сатурн от тиранин в наставник, се сблъскваме с всичките си ограничения, и материални, и психологически. Собствените ни потиснати инстинкти, нашите тъмни ъгълчета на душата, всички до едно излизат на бял свят. Сатурн ни обрича на ограничения и забавяне в материалната област. Теч в покрива, колата не пали, неплатени сметки и агонията да стоиш на опашка, за да попълваш формуляр за социална помощ – всички тези неща са част от владенията на Сатурн. Той може да ни въведе в състояние на депресия – състояние на ума, когато се чувстваме действително убедени в безкрайния мрак.

Средновековните и ренесансови учени са свързвали Сатурн с един от четирите аспекта в древната медицина и, нищо чудно, той управлява меланхолията[5] . Това е също толкова добра метафора за кое да е от депресивните влияния на Сатурн. Марсилио Фичино е предупредил приятеля си, ренесансов маг, за мрачната власт на Сатурн над философи и учени. Според Фичино хората на науката са по-подвластни на влиянията на Сатурн от всички други смъртни[6]. Според Гоклен хората на науката наистина попадат под влиянието на лъчите на Сатурн, защото, когато бъдат изучени статистически, рождените карти на учени и физици показват преобладаващо разположение на Сатурн в „гокленовите сектори“[7].  Но ако учената мрачност е свързвана със Сатурн, това се отнася и до учената мъдрост. Бащата Време носи просвещение, а не само скука. И мъдростта му е мъдростта на самата Земя.

Хезиод разделя съществуването на човечеството на пет епохи: Златна, Сребърна, две Бронзови и една Желязна ера. Тъй както златото е най-чистото сред металите, Златната ера с най-чистата ера на човечеството. Сребърната, Бронзовата и Желязната представят дегенерацията на човешкото съзнание[8]. Златната Ера на Хезиод изглежда сякаш стига много далеч в доисторическата земя на чудесата: никой не е работил, времето постоянно било хубаво, плодовете падали от дърветата по своя воля, овците и козите били изобилни. Щастливите смъртни от Златната ера прекарвали дните си в танци и възхвала към боговете, а смъртта за тях била тъй дружелюбна като сънят. Именно Кронос управлявал тази Златна Ера. Това, плюс неговия сърп (инструментът, с който кастрирал Уран), предполагат, че той в един или друг смисъл е селскостопанско божество. Ако разгледаме най-ранните религии в Италия, това ще се потвърди, защото Сатурн първоначално е бил бог на полята и жътвата[9]. (Глифът на Церера, жената-богиня на житото, е друга форма на сърпа на Сатурн, но обърнат в обратна посока).

Зимният фестивал на Сатурн, Сатурналия, бил време, когато всичко било разрешено, и се твърди, че римските войни и матрони се разпускали като безгрижни деца от Златната Ера; време, когато настоящата реалност била обръщана с главата надолу, господарите служели на прислужниците си. Има и друга, по-неприятна черта на това време от годината, която също подсказва символизма на Сатурн. И края на годината зимното слънцестоене маркира времето, когато се явявали бирниците. Всички пари дължими на правителството, собствениците на земи или кредиторите, трябвало да бъдат изчислени и платени. Това е друго лице на Сатурн и управляваният от него знак, Козирог: сметките трябва да бъдат уредени. Дори днес това вдъхва страх от времето за плащане или дори опит за бягство у онези, които не могат да си платят данъка или да уредят сметките си. Когато хората са обхванати от страх да не изгубят собствеността си поради това, че не могат да платят сметките си, те по принцип страдат от тази по-мрачна страна на Сатурн.

Във Вавилон планетата Сатурн била наричана Ниниб, и този Ниниб, също като италическият Сатурн, бил селскостопанско божество. Връзката на Сатурн със селското стопанство подсказва за самото естество на времето. Плодовете стигат до жетва едва в правилния сезон или време, щом приключи земеделската работа. Няма начин да ги накараш да узреят, преди да им е дошло времето. Съответно онези с добре поставен Сатурн може да имат усет за „добро времеопределяне“. Те внимателно обработват земята, засяват семето, когато му е времето, и после търпеливо поливат и подхранват растенията си в очакване на жътвата. Те впечатляват другите с организационната си способност, макар че малко се престарават, или пък държат на своето за това как трябва да се вършат нещата.

Прословутата мъдрост на Сатурн е тази на самата земя. Не е случайност, че днешните американци описват годините на пенсия като „златни години“: Сатурн управлява годините на старостта, а дори днес се опитваме да превърнем това време в златна възраст – заредена с вечен успех. Онези, които постоянстват, които се учат да надмогват ограниченията си, тиранията си и собствения си мрак; които се стремят да постигнат бавно, с времето, спокойно и толерантно възприятие за света около тях и тях самите – те са индивиди, които чувстват Сатурн като господар на вътрешната златна възраст. Те се състаряват с достойнство и мъдрост, като се радват на златните си години.

7. Сатурн като вътрешен учител и наставник.

Сатурн е вътрешен учител. Този учител може да се превърне в тиранин, мрачен патриарх, обладан от законите и ограниченията, но може да стане и истински наставник. Както е казал Робърт Блай, американският мъж (а очевидно и американската жена) страдат от отчайваща липса на истински наставници.

Концепцията за учителя е извлечена от класическата митология. Ментор, герой от „Одисея“ на Омир, е старият съветник на Телемах, младия наследник на Одисей. Докато Телемах управлява през годините на отсъствието на баща си, Ментор е онзи, който направлява действията му с мъдри съвети. Във всеки случай, изглежда сякаш това е дело на Ментор. Всъщност Атина Палада говори на Телемах, използвайки Ментор за посредник.

Връзката между Ментор и Телемах повдига няколко важни въпроса. Първо, съветникът Ментор, не е бащата на младежа. Както Блай е посочил, младежът не може да бъде посветен в тайните на живота от своя баща. Те са твърде плътно свързани и същевременно много различни. Наставникът трябва да е донякъде откъснат от протежето си.

За нещастие обществото ни не признава духовната нужда от наставническа фигура, поне не в настоящето. В старите дни човекът е служел при учителя си като чирак, особено в ерата на фините занаяти. Тази връзка на практика е изчезнала и нашата забързана технологична ера. Все още е възможно, особено зад високите стени на университета или манастирите, да се развие и запази подобен тип връзка. Но когато бащинската фигура се опитва да играе наставническа роля, обикновено по време на този процес той се превръща в тираничния Кронос.

Малцина от нас са имали възможността да бъдат посветени в тайните на живота (особено в „загадките“ на кариерата, истинско сатурново владение) от истински наставник. Повечето от нас е трябвало да развият вътрешен съветник или да си изберат историческа фигура (лично Блай е избрал Уилям Бътлър Йейтс). Сатурн в хороскопа е планета, която е най-подходяща да играе ролята на вътрешен съветник – но трябва да освободим Сатурн от стигмата на тираничния баща, преди той да изиграе ролята си както трябва.

Докато оставаме обвързани с ограниченията, Сатурн не може да действа свободно. Може да ни накара да обръщаме планини, но това няма да ни направи щастливи. Нуждаем се от земната мъдрост на Сатурн, за да може тази планета да покаже най-добрата си страна, а земната мъдрост е женска. Много показателно е, че в „Одисея“ се споменава, че Атина Палада говори с устата на Ментор, защото това предполага, че вътрешният учител се нуждае от баланс между мъжката и женска противоположност, за да бъде действително ефективен. В астрологични отношение Сатурн екзалтира във Везни, знак, който по традиция е управляван от Венера и също така е свързан с астероида Атина Палада, което обединява патриархалния символизъм на Кронос с женските елементи.

Може би най-пълният символ на Сатурн е онзи, който идва от народния фолклор – Бащата Време. Тази алегорична фигура е тясно свързана със Сатурн Кронос означава „време“, а Бащата Време се явява в Новогодишната вечер, събитие, случващо се през астрологичния месец на Сатурн, месеца на Козирог. Бащата Време носи сърп в едната си ръка – сърпът, който определя статута на Сатурн като бог на жетвата или пък онзи, с който Кронос е кастрирал Уран. При завършването на годината старият Баща Време изчезва по магически начин, заменен от Новогодишното бебе. Макар повечето от нас да приписват тази драма на произведение на Гай Ломбардо, това е чиста легенда, защото Божественото дете е родено по време на зимното слънцестоене.

8. Периоди на възвръщане на Сатурн.

Сатурн може да ни даде ограничения и забрани. Може да ни накара да съзреем като ни насилва да работим в тези рамки. Той може да ни държи в сянката на тираничен родител, сянка, която трябва да се научим да напускаме. Всички тези дела се изпълняват само с времето, но техните постижения водят до прераждане, златна възраст на духа, която можем да достигнем по всяко време, не само през късните си години. Най-типичните периоди за подобни постижения са през „възвръщанията на Сатурн“[10], нещо, с което са познати повечето астролози и техните клиенти. Това става на двадесет и деветата, петдесет и осмата и осемдесет и седмата година, време, когато индивидите са тествани от тази планета в най-различни области. Първото възвръщане, на двадесет и девет години, обикновено се отнася до някакъв отрезвяващ период – индивидът приема, че зрелостта и отговорността трябва да заменят младежкото безразличие. Второто възвръщане на Сатурн на петдесет и осем години може да е един от най-славните възходи, ако индивидът е успял действително да постигне мъдростта, която Сатурн символизира. Може да бъде и едно от най-трудните времена, особено ако човек не е вдъхновен от своята работа и вижда живота като безкрайно колело. Малцина доживяват до третото възвръщане на Сатурн, но като се има предвид, че то следва възвръщането на Уран (виж Уран), то без съмнение е особено значително.

 

Източник: Ариел Гутман, Кенет Джонсън – „Митична астрология“ Издателство „Аратрон“, 2001 г.

 


[1] Марсилио Фичино (1433-1499), „Книга на живота“.

[2] Хезиод „Теогония, Дела и дни“.

[3] Вердикт (от лат. vere dictum – истинно казано) – присъда, решение.

[4] Лиз Грийн, "Сатурн: Нов поглед към един стар дявол"

[5] Уилям Лили“Въведение в Астрологията“

[6] Марсилио Фичино „Книга за живота“.

[7] Мишел Гоклен „Космически влияния върху човешкото поведение“

[8] Хезиод „Теогония, Дела и дни“

[9] Стюарт Пероуни „Римска митология“

[10] Възвръщанията представляват връщането на дадена планета чрез транзит към радикалното ѝ положение в рождената карта. (бел. ред.)