Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

МИСТЕРИОЗНИЯТ АРАБСКИ ТРАКТАТ ОТ БИБЛИОТЕКАТА В ДАМАСК ZAHIRIYA 4871 ИЛИ КАК ДА ОТСЕЕМ ПЛЯВАТА ОТ ЗЪРНОТО

Димитър Кожухаров

Известният арабски астролог ал-Кабиси (Х в.) известен в Европа под латинизираното име Алкабитус твори и работи като придворен астролог на емира на Алепо Саиф ад-Даула (945-67 г.). Името му се свързва основно с два факта: домова система носеща неговото име и кратък трактат носещ заглавието „Въведение в изкуството на астрологията“, който както в арабския свят, така и в Европа се радва на особено голяма популярност. От данните до които имаме достъп става ясно, че по всяка вероятност ал-Кабиси или е родом или е живял в Мосул, град в северната част на Ирак. Този факт се потвърждава и от Ибн ал-Надим (Х в.), който в своята известна библиографична книга „Фихрист“ споменава, че ал-Кабиси е бил ученик на известния учен и астролог ал-Имрани (починал 955-6 г.), който също е от Мосул и в който град явно е преминало образованието на ал-Кабиси. Ал-Надим споменава и един друг интересен факт, че когато посетил Мосул той видял в библиотеката на ал-Имрани „Елементи“-те на Евклид и също един млад студент на име ал-Кабиси който усърдно изучавал Алмагеста на Птоломей под зоркото наблюдение на ал-Имрани.

Ал-Кабиси освен практикуващ астролог е бил и много продуктивен автор – известни са имената на около 13 книги за които се счита, че той е техния автор, като някои от тях са оцелели до наши дни, а други – не. На едно от тези произведения ще се спрем в редовете по-долу, произведение което е останало незабелязано както за учените, така и за астролозите, но което е уникално както като тематика, така и като съдържание. Става дума за малка книга, която носи арабското заглавие „Risala fi mtihan al-munaggimin mimman huwa muttasim bi-haa l-ism“ или в превод „Трактат с тестове за оценка на тези които наричат себе си астролози“, книга която по-нататък ще наричаме за удобство „Тестовете“. През септември 1160 г. книгата е копирана в Багдад и това единствено запазено копие се пази понастоящем в сирийската Национална библиотека в Дамаск под името „MS Damascus, Zahiriya 4871“.

Арабски произведения с подобен характер не са непознати на науката, като за пример може да дадем книгата „Тестове за оценка на лекарите“ на ибн-Ишак, както и книгата с тестове по астрономия на ал-Марвази. Но за пръв път в арабската литература откриваме книга с подобно съдържание, а именно тестове с въпроси за оценка на знанията и компетентността на астролозите. За съжаление не може да се установи дали „Тестовете“ са създадени по инициатива на Саиф ал-Даула или по-скоро това е идея на самия ал-Кабиси. Във всеки случай какво е предназначението на „Тестовете“, става ясно от дългия предговор в началото на книгата.

Ал-Кабиси казва, че емирът е бил заобиколен от хора, които наричат себе си астролози, като някои от тях са били компетентни, други – не, а трети просто измамно твърдели, че са такива. Поради голямото количество на астролози от последната група, ал-Кабиси пише, че е решил да напише тест с въпроси покриващ целия спектър от науката за звездите. Той обаче твърдо подчертава, че документът трябва да бъде държан в тайна от емира, тъй като той съдържа както въпросите, така и техните отговори и ако някой се добере до отговорите, то той може да ги запомни и съхрани в паметта си. По-късно когато въпросния астролог се яви на изпита, то най-вероятно той ще възпроизведе това което е запомнил, а няма да отговори на въпросите базирайки се на знанията и компетентността си.

Във въпросния предговор ал-Кабиси описва както обхвата на компетентност, която се изисква да притежава един астролог (munaggim), така и различните видове астролози, които могат да се открият в обществото по времето когато той е живял. Ние ще се спрем първо на последните. Според ал-Кабиси астролозите се делят на четири типа:

1.    Първият тип е т.н. „завършен астролог“, който е в състояние да реши самостоятелно всякакъв вид задачи в тази област използвайки единствено своята интелигентност. Такъв астролог е прочел Алмагеста на Птоломей и може да определи движението на планетите, техните форми, размери и разстояния облягайки се на знанията си, като за това не са му нужни книги или астрономически таблици. Ако той желае да изготви такива таблици, той просто ги прави използвайки свои собствени наблюдения, а не адаптирайки стари астрономически таблици (ефемериди).

2.    Вторият тип е човек, който е компетентен в своята сфера, но той не търси рационални обяснения, които да подкрепят неговите знания. Той притежава нужната информация и знания, но не знае онова, което стои зад тях като основа и което е първичния източник на тези знания.

3.    Третият тип са тези астролози, които са научили определени астрологични техники като просто са ги наизустили, но нямат идея за връзката им с другите техники и методики. Такъв астролог по думите на ал-Кабиси е като „сляп човек, който воден от друг надарен със зрение просто е заведен до определено място, което той дори не владее като негов наемател“. Това е основната характеристика на повечето от тези, които са владеели изкуството на звездите по това време съгласно него.

4.    Четвъртият тип са тези, които изцяло се основават на инструментите. Те, според ал-Кабиси, не знаят нищо за астрологичната теория и практика, но прекарват времето си използвайки астролаби, определят посоката за молитва (qibla) или се занимават с други подобни дейности.

Обсегът от теми, в които един астролог трябва е компетентен е отчасти засегнат във въведението към „Тестовете“, но изцяло е представен в самия текст на книгата.

На първо място, съгласно „Тестовете“, трябва да бъдат оценени астрономическите знания на астролога, като се прецени степента му на познаване на Алмагеста на Птоломей. Тази оценка включва 9 въпроса от астрономическата теория, като например защо Луната няма ретроградно движение за разлика от другите планети и защо Венера и Меркурий нямат затъмнения, въпроси от практиката като например определяне през облачен ден на географската ширина на определено място и въпроси свързани с използването на инструменти като астролаби и други. След това следва конспект от по три въпроса засягащи всеки един от петте главни раздела на науката за предсказване по звездите, които ал-Кабиси описва по следния начин:

1)   Първият раздел включва предсказания базирани на основата на мунданните революции, затъмненията, съвпадите и всичко което може да се служи за предсказване на световните събития и влиза в обсега на т.н. мунданна астрология.

2)   Вторият раздел включва изследване на рождените хороскопи и определяне на местата, които определят продължителността на живота известни като хилег и алкокоден, т.е. всичко което влиза в обсега на т.н. рождена или натална астрология.

3)   Третият раздел е продължение на втория раздел и включва както изследване на революцията на годините на родения известна още като слънчева революция или „солар“, така и годишната профекция (intiha) и управителя на годината (salkhudah), т.е. всичко което влиза в обсега на предсказателната астрология.

4)   Четвъртият раздел включва изборната или елективната астрология, т.е. определяне на най-доброто време за дадено начинание.

5)   Петият раздел е посветен на хорарната или часовата астрология, с помощта на която се дават отговори на конкретни въпроси.

След всички тези въпроси следват три „хитри въпроса“ (magali) които съдържат скрити уловки, а последната група въпроси са за най-умните и най-образованите астролози като те служат да се прецени дали даденият астролог притежава изключително ниво на знания и компетентност (nawadir).

И накрая в заключение трябва да споменем, че във въпросите съдържащи се в „Тестовете“, ал-Кабиси или споменава или базира отговорите си на авторитети като Птоломей, Абу Али ал-Каят, Маша’аллах, Валенс, Абу Машар и други.

Източник: http://www.astro-art.com/damask.htm