Вие сте тук
Георги Радев – личност и дело (Петър Манев)
ГЕОРГИ РАДЕВ (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
Изключителните времена изискват изключителни личности. При кризи, които бележат прехода на една епоха в друга, когато една остаряла жизнена форма се стреми да продължи съществуването си, като спъне естественото развитие, са нужни хора достатъчно чутки, за да открият новото и достатъчно смели, за да го приемат и отстояват.
Наближаващата нова култура създава вече своите предвестници. Един от тия малцината е безспорно и Георги Радев, който неотдавна ни напусна, за да се прибере в истинската родина на всички ни.
За първите години от дейността на заминалия приятел в живота на Братството ще се изкажат други. Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му път.
Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече, когато тя е и мъчнодостъпна. А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките.
По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар.
Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност.
Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици.
Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие.
Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията.
Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията[1] по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси.
Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлеченият проблем пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си.
Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окултист – синтезата между наука и философия, религия и изкуство.
Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си. Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология“ от Сефариал[2], „Хирология“ от Вреде[3], „Четене на характера“ от Дюрвил[4], „Занони“ от Б. Литон[5], една трилогия от Бо-Ин-Ра[6], биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др.
Същевременно той преминава и към оригинално творчество.
Още в първата му самостоятелна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето[7]“ (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувстваше в своята стихия. Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита.
Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно“ заедно с главната тежест на техническата работа около него.
И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно“ е минавало за едно от най-сериозните списания, това се дължи сигурно не на последно място на качествата на главния му редактор.
Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно Зърно“ е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата[8]“. Тая работа, дори и без оглед на идейното ѝ богатство, осигурява на Георги Радев едно от първите места между българските есеисти.
В „Житно Зърно“ той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област.
С цикъла „Жената в евангелието“ той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.
Серията му „Планетни сфери“ представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.
В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните праведните и ученика“. За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери.
В „Житно Зърно“ Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма.
Пак в „Житно Зърно“ той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавието „Учителя говори“.
Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот“.
Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за Цялото“.
Така, с „Учителят говори“ и „Живот за Цялото[9]“ Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя.
Известна е ролята на френските издания[10] на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел.
Част от неговите характерологични проучвания бяха издадени под заглавие „Лица и Души[11]“ като премия на „Житно Зърно“, една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев[12].
По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче, останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и за винаги неизвестни.
Плод на заниманията с една от най-любимите му науки – хармонията – и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя.
Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма.
Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика.
Главното внимание на Жорж, обаче, бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми.
За жалост, не е известно, къде се намират ръкописите на горните трудове, някои, от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България.
Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение.
Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други. Вярно е, че интелектът бе доминиращият елемент в живота на нашия приятел. По всяка вероятност не са липсвали и конфликти между двете области, каквито впрочем ги има и у нас в една или друга форма. Вън от това, обаче, аз можах не веднъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни.
За илюстрация ще спомена само един пресен случай. През последната пролет, при всичкото си неразположение, той се бе ангажирал да помогне на един позакъсал ученик, както е правил много пъти по-рано. На съвета на един приятел да не изразходва с такава работа и така оскъдните си сили, Жорж отговаря: „Ако бяха богати, щях да ги отрежа най-безцеремонно, но те са бедни, и не мога да им откажа.“
Във всеки случай, едно е сигурно: той съвсем не обичаше да изнася на показ своите чувства.
Освен със споменатите качества Георги Радев бе образец и с някои черти на характера си.
По общо признание, той притежаваше една финост, присъща на френския дух, само че у него тя бе в щастливо съчетание с една, бих казал, органическа ненавист спрямо всяка неискреност.
Известно е, че интелектуалните типове от тая категория не всякога са надарени и с усет за практическия живот. Случаят с Жорж не бе такъв. Той имаше чудно верен поглед за действителността, която познаваше отлично.
При наличността на това качество, което бе комбинирано от една страна с един изумително борчески темперамент и със солидна научна подготовка от друга страна, той имаше изгледи да се нареди много добре в живота. Между другото, според мнението на сведущи, една академическа кариера по математика му е била почти сигурна. Но, за всички подобни сметки той имаше познатата на всички Жоржова иронична усмивка. И доколкото ми е известно, той не прибра до край от университета своята диплома за завършено с отличие математическо образование. С тоя акт Георги Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико.,
Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот – в Ачларе[13] през 1922 г. и в Русе през 1923 г. – говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар.
Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър[14], но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г“, а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис.
Нещо повече. Покрай положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика.
Работата на Георги Радев се отличаваше с ред и експедитивност Всяко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно, доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж не веднъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя.
Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната – шеста книжка на „Житно Зърно“.
Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж – именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения.
Наистина, достоен за удивление е фактът, че Георги Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои, от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции – един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало.
Тоя мощен дух, обаче, разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученическите години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние.
Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подравяно от една почти непонятна небрежност към собственото здраве.
Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, не веднъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят.
Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот.
Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една не намалена жажда за работа.
На 22 юли 1940 г., обаче, към 9 ч. сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време.
Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл.
Още при пръв допир с новото, младият Георги Радев съзнателно жертва шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия въпреки всички семейни и обществени затруднения. Въпреки дори тежката болест той остана до край верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят.
Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя, както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят.
Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество.
Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът новото време[15].
[1] Това са т. нар. окултни науки: френологията – наука за ума, която изучава мозъчните центрове, имащи роля при формирането на черепа; физиогномиката – наука, която изучава чертите на лицето; хирологията – наука, която изучава линиите на ръцете; графологията – наука, която изучава взаимовръзката между почерка и характера на човек; кабалата – наука, която изучава мистичната роля на числата и астрологията, която е наука за звездите.
[2] Астрологията на Сефариал (псевдоним на д-р Уолтър Олд) е изключително важна книга за българската астрологична традиция. Това е първата преведена Астрология.
[3] В. А. Бреде (Вреде) и неговата „Хирология“ са издадени в Рига през втората половина на 1927 г. В България книгата е преведена и издадена много скоро – още през 1929 г. Това са лекции по хиромантия на Бреде, изнасяни пред Рижското общество за психични изследвания.
[4] Братята Дюрвил – Гастон и Андре, са синове на френския окултист Ектор Дюрвил. Гастон Дюрвил (1887-1971) е френски лекар, който е един от инициаторите на натуризма (нудизма) във Франция по време на периода между двете войни.
[5] Едуард Булвер-Литон(1803-1873) е английски писател, поет, драматург и политик. Той е изключително популярен със своите романи, които са едни от най-продаваните в Англия. Романът „Занони“ (1842) е с изключителен окултен заряд и намира широка популярност и в България.
[6] Бо-Ин-Ра (Bô Yin Râ – 1876-1943) е псевдоним на германски художник и теософ Йозеф Антон Шнайдерфранкен. В средите на братството това име не се ползва с голямо уважение.
[7] Първото наименование на „В царството на живата природа“.
[8] „Пътят на звездата“ е издадена през 1939 г. Книгата е сборник с есета на духовна тематика.
[9] „Учителят говори“, „Живот за Цялото и „В царството на живата природа“ са трите най-важни книги, които представляват екстракт от Словото на Учителя.
[10] Преводът на тези книги през 1935-1936 г. намират широк отзвук и откриват пътя на по-нататъшната мисия по прокарване на Идеите на Учителя във Франция.
[11] „Лица и Души“ е оригинално творение на Г. Радев, която изследва физиогномичните взаимовръзки. Книгата е включена в настоящото издание, тъй като има пряко отношение към предмета на Астрологията.
[12] Проф. Димитър Михалчев (1880-1967) е български философ и председател на Българската академия на науките между 1944 и 1947 година.
[13] До 1934 г. е с. Ачлре, а после е преименувано в Екзарх Антимово – село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас. През 1922 г. 8 млади студенти, вдъхновени от Словото и идеите на Учителя решават да направят своя опит за братски живот. Комуната просъществува само няколко месеца.
[14] Освен всички гореизброени дарби той свири и на виолончело. Има го на снимки, в които участва в братския оркестър, който изпълнява Паневритмията.
[15] Статията на Петър Манев от сп. Житно Зърно (1940 г., 7-8 бр.) е посветена на кончината на Г. Радев.