Георги Томалевски – астрономът на народа

Георги Христов Томалевски (16.IX.1897-28.IV.1988) – есеист, белетрист, публицист. Той е роден в Крушево, тогава в Османската империя. Брат е на революционера Наум Томалевски. В дома на родителите им (днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република) в Крушево се обявява Крушевската република по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След потушаването на въстанието цялото семейство се изселва в София.

През 1922 година се запознава с Учителя и с идеите на Братство, като става един от участниците в братските комуни в село Ачларе и в гр. Русе, за което написва свои размишления и спомени. През 1923 година е привлечен от брат си Наум в ММТРО. Става член и на Крушевското благотворително братство, Македонския младежки съюз, Македонското студентско дружество „Вардар“ и публикува статии в списание „Родина“ и в други периодични печатни издания свързани с македонските организации. През 1925 година завършва специалност физика и астрономия във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Неговият професионален път продължава като гимназиален учител и директор на III девическа гимназия в София. През 1935 година е сред основателите на Есеистичното общество в България. През 1941 година след освобождението на Вардарска Македония посещава родната си къща в Крушево.

След 9 септември 1944 г. е директор на висшето образование и културните институти в Министерството на народната просвета. Печата за пръв път през 1924 г. във в. „Мир“. Сътрудничи на периодичния печат, изнася сказки по обществени и научни въпроси. Той е един от най-изтъкнатите български есеисти през периода между двете световни войни – „Душата на Македония“ (1927, 2. прераб. изд. 1941), сборниците „Сигнали“ (1940), „Всекидневните чудеса“ (1941), „Слънце след буря“ (1946). Автор е и на разкази, новели и повести - сборниците „Огнена земя. Разкази за Македония“ (1928), „Майстор Стоян Везенков“ (1964), „Воденските майстори“ (1965), „Мраморната чешма“ (1976) и др., на летописа „Крушовска република“ (1954, 2 разш. и илюстр. изд. 1968) и др. В лирическата си художествена проза, проникната от хуманистични и патриотични идеи, Томалевски разработва нравствени, философски и исторически проблеми, с любов пресъздава образи на герои и творци, живота на македонските българи. Псевдоними, които използва в своята творческа биография: Sagitarius, Георг Нордман. Получава орден „НРБ“ II степен (1977).

През 1960 г. излиза „Нашето звездно небе“ – книга адресирана към любителите астрономи. Дадени са кратки сведения за различните видове небесни тела и илюстрации на изгледите на звездното небе по дати и по часове. Книгата е издадена в съавторство с проф. Разум Е. Андрейчин. Двамата участват и в учебници по астрономия за гимназисти.

 „Астрономия за народа“ за първи път е публикувана през 1958 г. Книгата представлява достъпно четиво за начинаещите в областта на тази сложна иначе наука – астрономията. Поднесена по много сполучлив и оригинален начин в комуникативна форма, наподобяваща диалозите на Платон, „Астрономия за народа“ се превръща в едно изключително популярно четиво за времето си. Много скоро след радушния си прием от обикновените хора книгата е преиздадена. В символиката на образите на двамата герои – професор Звездолюбов и градинарят Ради – прозират реални хора, вероятно и реални случки между самия Георги Томалевски, в ролята на професора и реалният Ради Танчев, който е градинарят на Изгрева. Книгата е съпътствана от невероятните илюстрации на известния ни художник проф. Илия Бешков и дори сами по себе си те са ценни, а в съчетание с текста вече придобиват израз на шедьовър. Тази симбиоза между двамата е плод на тяхно дългогодишно приятелство, за което свидетелства дъщерята на Георги Томалевски – Румена Томалевска. Екипът ѝ изказва огромна благодарност за подкрепата и за даването си на съгласие тази прекрасна книга „Астрономия за народа“ да достигне бързо, лесно, достъпно до народа…