Първият въпрос, който си поставяме при изучаването на астрологията, е как може планетата (например Марс или Венера) да има каквото и да било влияние върху човека тук на Земята?

Отговорът е доста прост. Звездите (планетите) като такива, не е задължително да имат нещо общо със съдбата на човека, но непременно имат влияние върху него.

Може да съществува, а може и да не съществува някакъв вид магнетична или етерна връзка между планетите и обитателите на Земята. Валидността на астрологията няма да се промени от това, защото такава връзка съвсем не е потребна за съществуването на астрологията като система.

За признаването на валидността на астрологията е потребно само да се приеме фундаменталното единство на съзнанието. С други думи, един и същ основен принцип, например, се проявява в математиката на пространството като „планета Марс“, а в същото време на Земята – той се проявява като „желязо“, като „червен цвят“, като число на шестнадесет“, като „мускулната система“ у човека и като „страст“ в човешкия темперамент.           

Също така, единството би могло да се прояви като „принципът на действието“, като „силата“, като „динамичната енергия“, макар че всеки опит да изразим с думи такава абстракция е доста труден и трябва да се задоволяваме с „приблизителното“ пояснение.

Така че като говорим за механизма на Слънчевата система в астрологията, ние не твърдим, че планетите влияят върху нашия живот!

По-скоро ние казваме, че макар човекът и Слънчевата система да са доста отдалечени от пространствена гледна точка, те – като единици на творението –  произхождат от една и съща основа, движеща причина на всичко, което съществува.

Ето в това се състои цялата доктрина на астрологията, като законът, върху който ние строим нашите разсъждения, е законът на съответствията. И тъй като всички форми на живота са единни, ние можем да приложим тук аксиомата на Евклид, че две величини поотделно равни на трета, са равни помежду си.