Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

Георги Марков е роден в гр. Лом около 1897 г. За неговия живот са известни много малко факти, тъй като смъртта го застига в твърде ранна възраст. Той е участник в Първата световна война, където попада и в плен. След края на войната пътува до Франция и се среща лично с Камий Фламарион[1]. Записва се като редовен студент по математика и физика в Софийски университет. Но цялата му съдба се променя кардинално, когато намира Учителя. В Школата е записан под №11 в списъка на І-я Специален клас[2]. Той присъства и в списъка на участниците в Търновския събор през 1922 г., като представител от Лом. Участва в първата братска комуна в село Ачларе[3] близо до Карнобат.

Като автор той е надарен – пише стихове и проза на разнообразна тематика – научна, социална и др. Списва първото братско списание „Новият живот“[4], от което излизат само 3 броя. Също така става кръстник и основател на второто – „Житно зърно“, на което битието продължава 17 години. В „Житно зърно“ има няколко публикации под псевдонима Gis-Moll[5] – тоналността на неговата душевност, в която се изливат стиховете и оригиналните му импресии[6].

Георги Марков е един от най-ранните астролози в Школата на Учителя. Той е привърженик на хелиоцентричната астрология, за която не намира съмишленици в Братството. Запазен е изработеният от него хороскоп на Олга Славчева от 1925 г., където там се подписва с псевдонима си Gis-Moll. Дори и в разчитането на хороскопа може да се види поетичната душа този астролог, но и неговия прецизен и премерен изказ и не на последно място – пророчеството, което той прави за родената. Предвещава ѝ в близките години сериозни успехи в поетичното творчество и наистина – Олга Славчева става една от най-известните поетеси в Братството. Именно чрез нея се ражда текстът на Паневритмията.

В последните години от живота си Георги Марков заболява от туберкулоза и по личната препоръка на Учителя се прибира в родния си град Лом. Заминава си от този свят около 1830 г.

 


[1] Камий Никола Фламарион (на фр: Camille Flammarion – 1842-1925) е френски астроном и популяризатор на астрономията и науката. През 1887 Фламарион основава Френското астрономическо общество с цел да популяризира науката. Основател е на обсерваторията в Жювизи, край Париж и е неин директор до края на живота си. Освен с астрономия, Фламарион се занимава и с проблемите на вулканологията, земната атмосфера, климатологията. Интересува се също от спиритизъм и астрология.

[2] №11 Георги Марков – студ. математика; „Регентска" 30 (днес - бул. "Янко Сакъзов").

[3] В село Ачларе (дн. Екзарх Антимово) е направен първият опит за комунален (общ) живот в Братството. Участват осем братя от Специалния клас.

[4] Списание, от което излизат 3 броя – 1-ви брой е отпечатан на 1.01.1 923 и общ 2-ри и 3-ти брой – на 22.03. 1923 г. Участници там са Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров.

[5] Gis-Moll  e тоналността „сол минор диез“. Музикално произведение в тази тоналност може са чуе например от Й. С. Бах – J.S.Bach Prelude and fugue Gis-moll.

[6] Връзката между името на Г. Марков и псевдонима до момента не беше изяснена и не се знаеше, кой всъщност е Gis Moll.  Материалът „Небесното знамение“ присъства в брой 2-3 на списание „Новият живот“, където там е ясно, че автор е Г. Марков. Същата публикация присъства и в списание „Житно зърно“ от 1926 г., бр. 7-8, но вече под псевдонима Gis-Moll. Именно по този начин се установи категорично, че зад този псевдоним стои не друг, а именно Георги Марков. И още нещо важно – в първите две букви на тоналността Gis-Moll се крият и неговите начални букви – Г. М.