Вие сте тук
1. Сириус - Сириус или α (α CMa, Alpha Canis Majoris) от съзвездието Голямо куче е най-ярката звезда на небосклона. Името произлиза от древногръцкото Σείριος. Видимата звездна величина на Сириус е –1,46, т.е. той е почти два пъти по-ярък от Канопус — следващата по яркост звезда. Сириус е петият по яркост обект след Слънцето, Луната, Венера и Марс (когато планетата е в противостояние, тя е по-ярка от Сириус). Сириус е също една от най-близките до нас звезди: намира се само на 9 светлинни години от Слънчевата система.
2. Арктур - Арктур е сред най-ярките звезди в небето, светеща с нулева звездна величина и мек оранжев цвят, Арктур е забележителен обект в северните пролетни нощи. Арктур е най-ярката звезда на северното небесно полукълбо и 4-та по яркост звезда в цялото небе след Сириус, Канопус и Алфа от Кентавър. Арктур се намира на 37 св. г. от нас и е класически оранжев гигант
3. Вега (α Lyr, Alpha Lyrae) е двойна звезда от съзвездието Лира и най-ярка в съзвездието. Тя е и една от най-ярките звезди на небето, категоризирана е с нулева звездна величина. Заедно с други две звезди Денеб (съзвездие Лебед) и Алтаир (съзвездие Орел) участва в така наречения "Летен триъгълник". Вега е около 50 пъти по-ярка звезда от Слънцето.
4. Ригел - Ригел (β Orionis, Бета от Орион) е втората по яркост звезда в съзвездието Орион и шестата по яркост звезда в небето, с видима величина 0,2. Разстоянието до нея се оценява на 1076 светлинни години. Поради голямата си маса Ригел се класифицира като звезда-свръхгигант.
5. Процион – най-източната точка от Зимния триъгълник, Процион е Алфа звездата от Малко куче. Тя е осмата по яркост звезда в небето и е непосредствено след Ригел от Орион. В сравнение с Ригел, Процион не е толкова ярка – намира се на 11,4 св.г. от нас в сравнение с разстоянието от 1600 св.г., на което се намира Ригел. Процион е около 7 пъти по-ярка от Слънцето.
6. Бѐтелгейзе (α Orioni, алфа (от) Орион) е червен свръхгигант, намиращ се от 643 ± 146 светлинни години от Земята. Бетелгейзе е осмата по яркост звезда на нощното небе.
7. Капела е звезда от съзвездието Колар. В ранните зимни нощи Капела сияе високо в небето и е шестата по яркост звезда в небето след Вега от Лира и Арктур от Воловар. С яркост от порядъка на 1-ва звездна величина, Арктур е хладна и оранжева, Вега е гореща и бяла, а Капела е жълто-бяла със средна температура. Най-слаба от трите звезди, Капела е най-близката до нас от изброените звезди до северния небесен полюс и е най-ярката от съзвездието Колар. Намира се на 42 св.г. от нас и е забележителен обект.
8. Алтаир (α Aql, α Aquilae, алфа от Орел) е най-ярката звезда в съзвездието Орел и дванадесета по яркост в нощното небе с видима звездна величина от 0,77. Тя се явява и най-южната точка от Летния триъгълник, който се формира от Денеб, Вега и Алтаир. Името "Алтаир" идва от арабски език и означава "птицата".
9. Алдебаран е двойна звезда, съставена от червен гигант от първа величина и джудже от спектрален клас М2. Алдебаран се намира на 67 светлинни години от Земята. Звездата е с радиус 43 пъти по-голям от този на Слънцето, а яркостта ѝ е 425 пъти по-голяма от неговата. Средната ѝ звездна величина е 0,87 и е една от най-ярките звезди в нощното небе. При ясно време може да се наблюдава как пулсира в червено. Звездата е най-ярката от съзвездието Бик, разположена точно в окото на бика. Алдебаран е 14-та по яркост звезда на небето и представлява двойна система. Преди около 5000 години, изгряването на Алдебаран маркирани пролетното равноденствие и е началото на вавилонската Нова година. Алдебаран е една от най-лесните за намиране звезди в нощното небе. Ако се следва посоката на трите звезди от пояса на Орион отляво на дясно в Северното полукълбо, или отдясно на ляво в Южното, първата ярката звезда по продължение на тази линия е Алдебаран. Името Алдебаран произхожда от арабски и означава „последовател“, вероятно защото изглежда, че следва звездният куп Плеяди. Алдебаран е известна също като Звездата на Буда, Звездата на светлината, Божието око, Окото на Бика.
10. Спика (α Virginis, α Vir, Алфа (от) Дева) е най-ярката звезда в съзвездието Дева и 15-та по яркост звезда в нощното небе. Тя е променлива звезда, син гигант, намиращ се на разстояние 260 светлинни години от Земята.
11. Антарес (α Scorpii, алфа от Скорпион) е червен свръхгигант и най-ярката звезда в съзвездието Скорпион и шестнадесетата най-ярка звезда на нощното небе (понякога се посочва като петнадесета, ако двете най-ярки компоненти на четворната звезда Капела се броят за една звезда). Наред с Алдебаран, Спика и Регул е една от четирите най-ярки звезди в близост до еклиптиката. Алдебаран, който има почти същия цвят, лежи точно в противоположната страна на Антарес в зодиака. Звездата е назована Антарес поради червения си цвят, твърде сходен с цвета на планетата Марс. Гръцката дума Антарес (анти Арес) означава Съперник или Равен на Марс. Антарес е звезда свъхгигант от клас М, с диаметър приблизително 700 пъти слънчевия диаметър. Ако Антарес се постави на мястото на Слънцето, неговата повърхност ще достигне до мястото между орбитите на Марс и Юпитер. Антарес се намира приблизително на 600 светлинни години от Слънчевата система. Видимата му яркост е около 10000 пъти по-висока от тази на Слънцето. Масата на звездата е изчислена на 15 до 18 слънчеви маси. Големият размер и относително малката маса придават на Антарес много ниска средна плътност. От всичките 21 звезди от първа величина, Антарес сега отстои на най-голямо разстояние от всички останали звезди от същата величина. Най-добрият момент за наблюдение на Антарес е около 31 май всяка година, когато звездата е в противостоене на Слънцето. По това време Антарес изгрява привечер и залязва рано сутрин и така е видим цяла нощ (това разбира се зависи от позицията на наблюдателя върху земното кълбо). За около 2-3 седмици преди и след 30 ноември, Антарес не е видим изобщо, тъй като се изгубва в блясъкна на слънцето.
12. Полукс – Полукс - брат-близнак на Кастор. Загинал при неизяснени обстоятелства, най-вероятно отровен. На негово име е наречена най-ярката звезда в съзвездието Близнаци. През пролетните нощи в северното полукълбо се виждат двете звезди от съзвездието Близнаци – Кастор и Полукс. Това е най-яркото съзвездие в зодиака – Полукс е от 1-ва звездна величина, а Кастор – от 2-ра. Полукс е 17-та по яркост звезда в небето и коренно се различава от Кастор. Полукс е оранжев, хладен гигант, а Кастор е бяла, четворна звезда с няколко горещи компаньона – позната е като шесторна звездна система.
13. Денеб е една от великолепните звезди в нашата галактика. Като звезда с видим магнитуд 1”, тя се нарежда на 19-то място в списъка на най-ярките звезди. Намира се в съзвездието Лебед, което лежи в Млечния път. Съзвездието носи името Северен кръст заради своята форма. Денеб е на върха на кръста. Тя е и най-северната точка от Летния триъгълник – фигурата, която образуват Денеб, Вега и Алтаир. Денеб обаче се намира на 2500 светлинни години от нас и разположена на това разстояние, тя би трябвало да има яркост, 200 000 пъти по-голяма от яркостта на Слънцето, за да се вижда като звезда с магнитуд 1”. Тя може би е и най-ярката звезда в цялата Галактика. Ако на мястото на Вега поставим Денеб, тя би светила със силата на Луната. Денеб е истински свръхгигант с диаметър, изчислен от нейната температура и яркост на около 200 слънчеви диаметра. Ако се постави на мястото на Слънцето, нейните външни слоеве ще достигнат до орбитата на Земята. Въпреки, че светлината ѝ видимо не се променя, в нейния спектър се наблюдават промени.
14. Регулус - искряща в сърцето на Лъв, едно от прекрасните съзвездия в зодиака, е близо до края на списъка на звездите от първа звездна величина. На дистанция 77 светлинни години, тя свети с магнитуд 1.35. Звездата е точно на еклиптиката (пътя на Слънцето по небето) и периодично е закривана от Луната (окултация). Надолу и наляво от Регул се намира Спика - най-ярката звезда от съзвездието Дева.
15. Шаула - втората по яркост звезда в съзвездието Скорпион, и една от най-ярките звезди на нощното небе. Наименованието ѝ идва от арабското „aš-šawlā“, което значи „повдигнат“ [опашка], тъй като тя се намира в опашката на Скорпиона. По характер отговаря на Меркурий-Марс (според Птолемей, а у някои автори – Сатурн-Венера).
16. Кастор е втората по яркост звезда в съзвездие Близнаци и една от най-ярките звезди (на 23-то място).
17. Полярна звезда - е най-ярката звезда от съзвездието Малка мечка. За наблюдател на дадена географска ширина тя не променя височината си над хоризонта, понеже се намира близо до Северния небесен полюс. Полярната звезда е тройна система, като главната звезда в тази система е променлива от типа δ Цефей (цефеида). Тя винаги сочи север и по това се ориентирали древните хора за посоките. За да откриете звездата, трябва първо да намерите Голяма мечка.
18. Алгол - β /бета/ от съзвездието Персей - една от първите известни променливи звезди, Името "алгол" произхожда от арабския израз "раас ал гьол" - "главата на дявола". Според древните елини звездата е символизирала отрязаната от Персей глава на Горгона Медуза. Евреите са я наричали "Рош ха Сатан" - "главата на дявола". В звездния атлас "Уранометрия" на Йохан Байер от 1603 г. е означена като "Caput Larvae" - "главата на призрака". Древните китайски астрономи са я наричали "Цей Ше" - "трупове на купове". Фактът, че в различни епохи и в различни култури на Алгол са били приписвани демонични свойства, е доказателство, че още древните астрономи са забелязали някакви странни особености в тази звезда.
19. Алфека (Alphecca), Гема, Хема – Алфа (α) звездата на Северна Корона (Corona Borealis), Алфека (Alphecca), е брилянтна бяла звезда. Съзвездието, в което тя е разположена, е известно още и с названието си Венец. В буквален превод името и означава „Светлина в купата”. Самата звезда на фона на съзвездието изглежда точно така. Звездата е известна с още две имена – Гема (Gemma) и Гнозия (Gnosia). Gemma идва от латинското „перла“. По Птоломей Алфека е с природа Венера/Меркурий, Според Алвидас – Марс/Меркурий.