Идеята да се направи такава среща показва желание (поне от едната страна) за съгласуване и събиране –  всички по-нататъшни усилия от мен днес ще бъдат в тази посока. Обратно – всички противоположни усилия за осуетяване на този опит, би трябвало да се тълкуват в другата посока, защото не могат и двете неща да са едновременно верни. Затова още от самото начало искам да помоля всеки един, у когото липсва нагласа и намерение за примирение и обединение да преосмисли участието си тук. Както казва Учителя (Вечният порядък, 27.09.1933 г.): „Хората трябва да се съберат, но ако не могат да се съберат? Както виждате всички не могат да се съберат. Някой път, когато се съберат, трябва да се подведат под еднакъв знаменател.“, също и „Значи, когато числителите на хората са различни, те лесно се познават. Привеждането на дробите към еднакъв знаменател се отнася и към мислите и чувствата на човека. И те трябва да се приведат към еднакъв знаменател, за да се обобщят и да се разбере отношението, което съществува между тях.“ (УС, 14.04.1935 г.) В настоящия момент ясното и точно очертаване на двете гледни точки, ще представя знаменателите на дробите, които трябва да подведем под общ знаменател, ако искаме да сме събрани в едно.

Нека да започнем със съгласуването. Ще минаваме през различни твърдения и казуси, около които ще търсим начини за събиране и обединяване:

1.    Някои могат да имат възражения към така поставената тема и да твърдят, че не Паневритмията (бих разширил – нито Учението като цяло, нито Словото, нито песните) поражда противоречията, а ги раждаме ние с нашите големи или малки ега/знаменатели. Съгласни ли сме? – Големината на нашите ега пораждат противоречията.

2.    Настоящата среща да не се превръща в изясняване кой крив и кой прав и доколкото е възможно, безпристрастно да се изнасят само факти без оценки, като не се забравя главната идея – разрешаване на противоречията чрез съгласуване на какъвто и да е проблем. Настоящата тема е само повод. Ако ние сега успеем да разрешим настоящите противоречия, лесно бихме се справили с всякакви др. противоречия. Залогът е голям! Съгласни ли сме? – Без обвинения и нападки – кой крив, кой прав, а търсене на способ за разрешаване на противоречията, като това да помогне за разрешаване и на бъдещи такива.

3.    В Бургас след 2002 г. започна подем благодарение на духа на толерантност и съгласие, който се създаде (коренно противоположно на това, което беше дотогава!). Даваше се възможност на изява на най-голям брой гледни точки и инициативи, като никой не е бил спиран в своите стремежи и търсения, особено когато осъзнато си е поемал цялата отговорност. Не давахме възможност да се намесват външни фактори и авторитети (като някакво централно ръководство или различни емисари и комисионери-членове на комисии) да ни се месят в разрешаване на нашите си противоречия. Това през последните години коренно се промени. Затова нека отново в дух на хармония и толерантност да търсим разрешаване, на който и да било проблем, възникнал помежду ни тук на място с наши сили! Съгласни ли сме? – В дух на хармония и толерантност да търсим разрешаване, на който и да било проблем, възникнал помежду ни, тук на място с нашите си сили!

4.    Да изчистим и да се опитаме да намерим съгласие по два възникнали сега казуса:

·         Защо вчера (19.03.2016 г.) играхме две паневритмии една след друга на едно и също място?

·        Защо има анонс на първия ден на пролетта да се посрещне първия лъч на Слънцето?

Нека ги изчистим подред:

a)     „Защо на 19 март се играха две учебни паневритмии, вместо една обща“ – много просто – липса на координаци и желание за съгласуваност и от двете страни? Причините са ясни – съмнение, недоверие и др. подобни. И двете страни са еднакво отговорни! Съгласни ли сме? – И двете страни са отговорни за неслучилата се обща Паневритмия на 19 март.

b)     „Защо има анонс на първия ден на пролетта да се посрещне първия лъч на Слънцето?“

„Та невидимият свят иска всичко да сведе към един общ знаменател, за да може развитието да върви правилно. И всеки един от вас трябва да се нагласи правилно, да бъде в хармония с разумните същества. Тогава вие можете да свирите, можете да пеете, да работите и всичко да правите.“ (СК, 20.06.1930 г.)

На мен ми е известно от около 20 години на първия ден на пролетта да се посрещне първия лъч на Слънцето и в Бургас, и на много др. високи места. Това се практикуваше масово (сега по-малко по причини, за които няма сега да отделям внимание). Ако се позова на горния цитат и не само там, Учителя ни кара ние да имаме приоритети – т.е. първо да сме в съгласие и хармония с Бога и Природата, а после с човешките ни проявления. Какво представлява този космически момент като равноденствието и първият ден на пролетта, няма смисъл да обяснявам. Питам се, кое в този миг е най-важно за мен? – Естествено да видя първия лъч на Слънцето в най-силния ден на годината! Ако някой има др. приоритет: в този момент да чете молитви или нещо др., то аз не мога да му преча или да го спирам, но не може и на мен или на др. подобни като мен някой да се опитва да ни пречи или да ни внушава вина, за това, че правим нещо паралелно, което е в разрез с неговите разбирания! Съгласни ли сме? –  Всеки има право да си преживява духовните моменти, според разбиранията си, като за това си носи и личната отговорност.

5.    Да пристъпим и към конкретния казус, който е само формален повод за нашето събиране. Както се съгласихме вече по-горе – той ще служи като алгоритъм за разрешаване на подобни противоречия. Проблем с несъответствието между описанието на упражненията и музикалните тактове съществува отдавна. За всеки непредубеден човек, който изследва Паневритмията, това е ясно. Има несъответствие и, за да се разреши казусът, трябва да се променят или описанията на упражненията, или да се променят музикалните тактове. През годините са правени различни опити в едната и в другата посока. Измислен е дори трети вариант, който според мен е още по-неприемлив, въпреки че формално отговаря на правилото в Паневритмията, всички отварящи движения да са на десен крак, но не и на най-важното правило, а именно – да се тръгва на десен крак в първо време на първия такт на всяко упражнение! Това са реалните факти! Съгласни ли сме? – Има проблем и несъответствие, като през годините са правени различни опити за разрешаването му в едната и в другата посока.

6.    Както стана дума по-горе в Бургас след 2002 г. допреди няколко години цареше дух на толерантност, включително и в областта на Паневритмията, въпреки (както стана дума и по-горе) постоянните напъни на разни емисари, авторитети, членове на комисии и др. Това мога да го кажа със сигурност, тъй като съм в основата на всичко, свързано с Паневритмията през годините от 1998 г. насам. Ние останахме единствения остров на стабилност,  когато цялата страна се тресеше буквално от измисления казус „зун-мезун“. На четен брой тактове в града ни се играе поне от 2000 г. и не е възниквало противоречие по този повод, което да ни накара да се разделим точно по този проблем. Играли сме на три паневритми едновременно и после се събрахме отново. Сменихме четири полянки, като всичко това носеше своите дисхармонии и неудобства. Минали сме през какво ли не. Вярвам, че сега ще надделее разума и ще преодолеем и настоящото противоречие! Съгласни ли сме? – Бургас има история и опитности по отношение едновременно на стабилност и на прокарване на новаторски идеи през последните години. Нека го съхраним и опазим за поколението след нас!

7.    Преди 3-4 години балансът рязко се наруши и от двете страни. Последните години някак си всичко тлееше, но то въобще не беше разрешено нито по братски, нито по приятелски, нито дори по светски. Според VІІ-те херметични принципа, описани в Паневритмията мненията и хората се поляризираха рязко. Втвърдяването на единия полюс, доведе до аналогичното по сила и степен втвърдяване и на другия полюс (това е ІV-ти принцип на Поляризациятя). Оттам се минава задължително през V-тия пр-п (на Ритъма), който породи една ритмичност на тази поляризация. А това вече от своя страна породи и VІ-тия пр-п (на Причини и последствия), на който сега берем всички горчиви и незрели плодове. Стигна се дотам, че се развалиха с години градени приятелства и отношения. От едната страна се позиционира лагерът на едните, а от другата с равна сила и степен на противодействие на другите. Кой има полза от това статукво? Кои сили подхранваме така? Все реторични въпроси. Съгласни ли сме? – Балансът и от двете поляризирани страни е нарушен и така губим всички! 

8.    Какви са нашите възможности оттук насетне?

·         Да играем заедно, като търсим и намираме компромиса помежду ни;

·         Да не играем заедно и всяка една от страните да продължи собствения си поляризиран курс на развитие.

Ако изберем по-трудното – да играем заедно трябва да уважаваме мнението и разбиранията на другия, въпреки че те не са в синхрон с нашите. Уважението е изключително важен фактор в разбирателството между хората. Нека така ако искаме да играем заедно, да намерим най-малкото общо кратно между двете полярни позиции. Ще можем ли?Истината е, че на много от играещите тези въпроси не представляват проблем и те искат да ни видят заедно. За тях няма значение ляв-десен крак, а единението. Ние готови ли сме да се примирим и да намерим общо решение? Съгласни ли сме? – Да намерим общото решение заедно, което да е равно отдалечено и от едната, и от другата страна.

9.    За подобен казус Учителя дава следното разрешение, което условно ще наречем „рендосани и нерендосани дъски да работят заедно“. Преди 4 години, когато се събирахме по аналогичен повод, общо достигнахме до същото заключение. Тогава пробвахме няколко седмици, но не успяхме. Дано всички сме си направили необходимите изводи, за да приложим методите, които самият Учител ни дава, когато изпаднем в противоречия. Съгласни ли сме? – Да приложим метода, даден от Учителя: „рендосани и нерендосани дъски да работят заедно“.

20 март 2016 г., Бургас, 17 ч. – Приятелски срещи