НЯКОЛКО ДУМИ ЗА КНИГАТА И ЗА ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА

Verba Volant, Scripta manent (Думите отлитат, написаното остава)

Човек дори и добре да живее – умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за онзи, който ги е направил. (надпис на църквата „Св. 40 мъченици“, дело на цар Иван Асен II)

За да бъде велик един Учител, той трябва да има силни, умни и добри ученици. В областта на Паневритмията Учителят си е избрал да работи с такива достойни души като Боян Боев, Милка Периклиева, Ярмила Менцлова и др. и те са свършили своята работа, както трябва. Доказателствата за това са налице – днес Паневритмия се играе на петте континента от толкова много хора. И не случайно, че точно Паневритмията е най-разпознаваемата и най-популярната част от Учението на Учителя – тя е фронтът, лицето.

Ярмила Менцлова идва на Изгрева едва през 1938 г., но както е казал Христос в Притчата за лозарите (Мт, 20:16), че „последните ще станат първи“, точно на нея Учителят поверява златните ключове на Паневритмията, подтиквайки и насърчавайки я лично да работи в тази област, възлагайки ѝ мисията да „оправи гимнастиките“.

Защо Учителят избира Ярмила Менцлова да свърши тази работа? Защо възлага на Ярмила Менцлова тази отговорна задача? – Защото тя е професионалистът, който е учил хореография и танци в една от най-добрите школи за онова време – тази на Айседора Дънкан. Небето подготвя отдалече своите работници, като им предоставя най-добрите възможности за момента. Но професионализмът не е достатъчен фактор в една мистична Школа, а определящи са качествата на ученика, каквито Ярмила безспорно има. Тя е предана, вярна ученичка, отдала живота си на идеята да представи Паневритмията в най-чистия и прецизен вид за идните поколения.

Преди 33 години една звезда изгря на небето, роди се нещо ново, нещо дългоочаквано – Паневритмията, представена от Ярмила Менцлова. Книгата, издадена във Франция представлява луксозно издание, което отговаря на Високия идеал според параметрите на своето време. Структурата е семпла, езикът – достъпен и комуникативен, без да натрапва професионална или друга терминология. 15-те глави включват два предговора и музиката на упражненията, буквално препечатана от Паневритмия от 1938 г., но с коригирани тактове на 6, 7 и 8 упр-е, адаптирани за съответствие с описанието им. Професионалният подход на Ярмила Менцлова може да се види също и в начина, по който тя решава да изобрази движенията. Използвани са снимки, но най-вече графики (не рисунки), които напомнят за неприривността на движенията. Това описание дава една по-голяма широта и свобода при изпълнението на Паневритмия.

Би било пропуск, ако читателят се вгледа единствено в описанията на упражненията. Разбира се това е свършено изрядно и безупречно. Големият принос на книгата се състои в нейната хомогенност и цялостност. Виждаме творческа интерпретация, която е на ниво – задълбочена и съответстваща на ръста на авторката. Няма излишни думи, излишен патос и въпреки безспорните си качества, Ярмила Менцлова не натрапва никому нищо. Скромност лъха от нейните думи, с които тя нарича непретенциозно своята работа „изследване“. Следният факт е от изключителна важност – на практика това „изследване“ е единствената разработка от подобен ранг, поради съчетанието на двата важни фактора, за които вече стана дума. Първо, тя е пряк ученик на Учителя, черпила директно от Извора и второ – пише и разсъждава като абсолютен специалист и професионалист в областта си. Съществува пълно съответствие между това, което говори и пише от една страна и това, което разбира и прилага от друга. Всички нейни съвременници са възхитени от нейната лека походка и стройно телосложение, запазили се до края на живота ѝ. Стилът на Ярмила Менцлова в нейната книга е аналогичен – ефирен, подобно на свещен танц – всеки един детайл от нейното слово излъчва непреривността на Всемира, чийто израз е именно Паневритмията.

В България до момента са правени няколко опита да се преведе тази книга, но нито един не е доведен докрай. Екипът ни работи безкористно и всеотдайно последните седем години и това начинание вече е факт. Нека тази Паневритмия заеме достойното си място в Пантеона от първични източници, наред с тези, които са издадени по време на Учителя през 1938, 1941 и 1942 г. Ясно проличава целенасочено търсената приемственост с тези издания, но най-вече с това от 1938 г. Цялата книга на Ярмила Менцлова е изпъстрена с множество цитати оттам, което идва да покаже целенасочена и търсена приемственост. Множеството бележки под линия в настоящото издание са свидетелство за това.

На вашето внимание е един брилянтен превод, изработен от две преводачки с огромен опит. Музикантите в екипа – изтъкнати професионалисти в областта си – направиха нотния текст и неговата редакция на високо ниво. Редакторите и коректорката се постараха всичко във формата на словото да бъде изваяно, да тече гладко и ненатрапчиво. Художниците и илюстраторите на схеми онагледиха важните детайли, за да може да се осмисли пространственото измерение на всички елементи от Паневритмията. Вътрешното оформление и цялостно предвижване на проекта до неговия финал е дело на човек, който не пожали средства и сили през последните месеци до излизането на книгата, както в електронен вид, така и в книжно тяло.

Настоящото издание е конфигурирано на принципа на златното сечение – на две нива.  Корицата е взета буквално от оригиналната френска книга, за да има приемственост и в този елемент. Целият екип работи съвестно, безкористно и безвъзмездно – с братска любов и всички детайли са добре изпипани, за да има съответствие между външната форма и вътрешното съдържание. Затова тази Паневритмия има светлина, топлина и сила, както и благословение Отгоре! Тази книга ще остане да блести на небосклона дълго, превръщайки се в пътеводен знак на търсещите и жадни души, и ще бъде многократно преиздавана и превеждана на различни езици като основно помагало и учебник за изследователите на Паневритмията. 

Някои въпроси, продиктувани от книгата на Ярмила Менцлова и техните отговори:

1.      Димитър Грива.

Димитър Грива е автор на музика към над 200 документални, научно-популярни и мултипликационни филми; произведения за симфоничен оркестър и няколко инструментални пиеси. Пише музика към множество филми с историческа тематика, свързани с честването на 1300-годишнината на българската държава. Участва в експедиция за издирване на архивни документи в манастири и старинни библиотеки из Италия, Франция, Германия. Голяма е заслугата му за издирването и издаването на Прабългарския календар на Борис Робев. За музиката си към няколко филма е отличаван у нас и в чужбина. „Паметта на славянството“ (по поръчка на ЮНЕСКО) е прожектиран в над 150 страни. „Пътят към плеядите“ (по картини на Васил Иванов) (авт. сценарий, режисура и музика) е награден в Триест (1967).

Тази богата творческа биография и огромен брой сценични изяви превръщат Димитър Грива в един от най-изявените музиканти, произлезли из Школата на Учителя. През 1944 г. по време на бомбардировките над София, Учителя праща Б. Боев при него с поръчение да направи разработка на Паневритмията за голям симфоничен оркестър. След близо 30 години изчакване на подходящи условия – през април 1973 г. осъществява задачата, дадена му от Учителя. Студиен аудиозапис на Паневритмията е направен в радио „Монте Карло“, което е и първият професионален запис в света с музика на Учителя. Там първите 10 упражнения са с коригирани тактове, а именно 6, 7 и 8 са с по 38 такта. Интересно и точно е хрумването на Димитър Грива, тъй като той съвсем интуитивно достига до едно решение, за което далеч по-късно, едва през 2006 г. се намери потвърждение. Тогава в архива на Мария Тодорова беше намерен от Благовест Жеков оригиналният нотен запис на тези три упражнения, където там са точно с 38 такта. По-късно през 1978-1979 година Димитър Грива записва същата Паневритмията, но този път у нас в зала „България“. Залата е съвсем празна, както се изисква при аудиозапис, но все пак присъстват няколко наши приятели: Нестор Илиев, Георги Томалевски, Борис Николов и Жечо Панайотов, както и една полска писателка живееща тук – Ванда Смуховска, съседка на Грива. Там басът, който пее „Аум“ се казва Динков. Записът е направен от Малкия радиооркестър с диригент Драгомир Ненов.  По една чиста случайност в записа взема участие и новопостъпилия тогава млад музикант – Петър Ганев.

Ето какво разказва Димитър Грива относно музиката в Паневритмията: „В записаната от учениците музика има някои малки грешки, но когато тези песни попаднат в ръцете на един професионален музикант, той може да ги отстрани. Те не са фатални грешки. По този повод, за да сме по-стриктни се събрахме около 1974 г. тримата с Асен Арнаудов и Мария Златева. В Паневритмията аз съм направил поправки и мога да кажа кои са, всеки един музикант ще може да ги разбере. В „Първият ден на пролетта“ ако се забележи как го играят по едно време прескачат там и трябва да се смени крака, защото се получават тек такива тактове. Това нещо съм го избегнал в моята Паневритмия и ако се играе по нея, такова нещо няма да се получи. Махнал съм три такта, за да бъдат точно нещата. За тази корекция знаят всички музиканти. Това аз го направих със съгласието на Асен Арнаудов. Той е човекът, който най-много е записвал Паневритмията, повече от половината.

В отпечатаната Паневритмия [1938 г.] има пропуск – тези удължения. В тази, която аз записах в Монте Карло, в моята партитура това е коригирано. Трябвало е преди да се издаде да се види, че вътре в онова упражнение накрая се получават тек тактове. Ако се изсвирят всички упражнения от „Първият ден на пролетта“, ще се види, че то цялото е на чифт такт, през два такта става всичко. Това е ритъмът вътре – през всеки два такта, това е една [музикална] фигура.

За тези поправки аз поемам една такава отговорност, защото е защитима от гледището на музиката. Освен това Учителя каза, че тази Паневритмия ще се развие един ден. Той ни я даде като една мелодия, няма да вземе да я хармонизира, оркестрира – това го остави на нас. Когато ние започнем да правим това нещо, да я хармонизираме, да я оркестрираме, ще ги намерим тия пропуски. Нашата работа беше да го документираме, а що се отнася до грешките, всеки професионален музикант ще разбере, че е грешка и няма да има спор. Тука някои от нашите някак фанатично държат на някои неща. Ние поправихме очевидните грешки, защото някъде може да има и печатни грешки, не само редакционни. Важното е, че Паневритмията е издадена и е цялостна. Всяка регистрация, която ще прави един композитор или музикант, тези тактове, които аз ги махнах – три в първия номер и по два по-нататък, ще ги направят и те.“ 

2.      Кое е общото между Я. Менцлова и Д. Грива?

Двамата работят за „оправяне на Паневритмията“ със задача, дадена им пряко от Учителя,  всеки в своята си област. Те се познават добре, тъй като Д. Грива често пътува до Франция. Мария Митовска твърди, че Я. Менцлова, бидейки неспециалист в областта на музиката преди издаването на книгата си се допитва именно до Д. Грива и Асен Арнаудов. има обаче и нещо парадоксално, което се повтаря почти идентично и при двамата.

Д. Грива разработва в края на 1944 г. Паневритмията за оркестър и от това време остават ръкописите и партитурите. По-късно той прави сериозна редакция на всичко и е известно неговото окончателно решение, тъй като то намира израз във вече реализиран студиен запис и то направен два пъти. Преди няколко години се появиха  отнякъде първите му разработки и дори се твърдеше, че това е оригиналът.

Подобна е съдбата и на Ярмила Менцлова, тъй като тя също прави своя ранна версия на Паневритмията, под влиянието на още две сестри през 50-те години. После обаче тя преминава през своите търсения и вдъхновения и решава да издаде съвсем ново помагало. При нея е била и старата ѝ версия, заедно със снимките, но тя е избрала друго – съвсем целенасочено.

Тогава какво трябва да изберем ние сега, техните наследници? Първите им опити и чернови или това, което те са оставили като готов завършен и издаден официално продукт? Аналогична е и юридическото постановление, когато става дума за завещание – винаги последното остава в сила, като обезсмисля и анулира всички предходни.

3.      Кой може да отправя критика към свършеното от Я. Менцлова и Д. Грива?

Критика или несъгласие може да отправя всеки, подобно на запалянкото пред телевизора. Истинска критика ще има обаче, само когато тя идва от някой, стоящ на същото ниво или на по-високо. В областта на хореографията и описанието на движенията в Паневритмията първостепенни специалисти са Ярмила Менцлова и Милка Периклиева и точно те са избрани от Духа, да свършат работа. В областта на музиката първостепенни музиканти са Асен Арнаудов, Димитър Грива, Мария Златева, работили в творческа група по въпросите за музиката в Паневритмията. Важно е дали този, който отправя критиката си, е специалист хореограф, танцьор от ранга на Ярмила Менцлова – завършил елитно образование в тази област. За корекциите в музиката, направени от Д. Грива е абсолютно аналогично. Ако липсва такъв капацитет и ценз, то нека по-добре критикуващият замълчи, за да не се превърне в онзи пример, който Учителя често разказва в своите лекции и беседи за комара, който се изплюл върху слона, а на последния му било все едно, той така и нищо не разбрал. 

4.      Книгата се разпространява безплатно!

Думите на Теодосий Теодосиев – Тео: „Даром сте взели, даром давайте! Отлично си знам цената на труда, но го подарявам от сърце на децата. Правя им един много скъп подарък. Не съм настроен предварително да очаквам някаква благодарност. Очаквам моите ученици да правят нещо за някой друг и да продължават по веригата, да ги науча и те да работят по същия начин: „Даром сте взели, даром давайте!“           

По две основни причини ние правим това:

a)     Подкрепа на идеята „Бзплатен хляб, Слово за всички“ и продължаване по веригата, както е работил Учителя и неговите ученици:  „Даром сте взели, даром давайте!“  

b)     Нов модел на работа при опериране с парични средства. Пълна прозрачност на даренията, като всеки може да ги проследява онлайн по всяко време. 

5.      Отчет за представянията по градовете.

Радушен прием като цяло – хората се вълнуват, питат и искат да прилагат прочетеното – без догматизъм и страхуване от т. нар. традиция. Солидарни сме с всички братя и сестри, работили преди нас за разрешаване въпросите в Паневритмията и следваме именно тази традиция и имена, за които ще стане дума в края на изложението. Ние чухме и гласът на традицията в лицето на брат Т. Ковачев: „По отношение на това кой крак да бъде водещ, Учителя казва: Нагоре, напред, надясно е еволюция, обратно – надолу, назад наляво е инволюция и всеки да си върви в пътя, в който е дошъл!“

Текущ финансов отчет: 1879 лв.

Актуална информация на: http://www.uchitelia.com/panevritmia-2/

6.    „В името на хармонията!“ е една „мантра“, която е изпразнена от съдържание. Ние предпоставяме нещата и си мислим, че тази хармония е априори, т.е. дадена ни като дар от Небето, независимо от нашите усилия и опит – предварително. Обратно – ние сме я загубили априори и сега всеки миг буквално трябва да работим както за нашата индивидуална хармония, така и за общата. През последните години фразата „В името на хармонията“ работеше, за да се налагат всякакви неща и като че ли никой не смееше да излезе срещу този лозунг, защото автоматично би се превърнал в „дисхармонията“. На времето по същия начин в името на Христа се извършиха толкова много престъпления. Всичко би било добре ако зад понятието „хармония“ не стоеше всъщност псевдохармонията или лъжехармонията. Най-лошото, което може да ни сполети като индивиди и като общност, дори по-лошо и от липсата на хармония е именно псевдохармонията, или с др. думи – имитиране на хармония, тъй като тук е намесена вече лъжата. За предпочитане е да се разгневим малко, да си кажем някоя дума накриво (което също не е особено добре), но все пак да намерим истинския път помежду си, докато ако имитираме нещо, то ще си стоим в заблудата и ще поддържаме неистината. Нека винаги Истината бъде нашият компас, какъвто и да е крайният резултат! 

7.      На кое сме опозиция?

Някои казват за мен и приятелите, с които работим, че сме опозиция. Питам на кой сме опозиция? Аз съм с Учителя и искам неговото Слово да пребъдва във вековете. Нека тогава кажат на кой и на какво сме опозиция! В областта на Паневритмията ние искаме да се зачита най-главния източник, а именно, този, който самия Учител е благословил приживе – Паневритмията, издадена през 1938 г. Там всички от първите 28 упражнения (без изключение!) са описани да започват на десен крак и очевидно, че това е важно и определящо за правилната ни игра. Ние сме с всички онези, които работиха преди нас за Славата на Бога в областта на Паневритмията и следваме техния светъл пример! Това са преките ученици на Учителя: Боян Боев, Милка Периклиева, Ярмила Менцлова, Крум Въжаров, Асен Арнаудов, Катя и Димитър Грива (записва два пъти Паневритмия с 38 такта), Мария Златева, Весела Несторова, Илия Узунов и много други.

От следващото поколение ученици:

България: Александър Берендеев (архитект и музикант), Благовест Жеков (председател на Братството 1994-2002), Станка (Таня) Желева – цигуларка, Мария Митовска, Вергилий Кръстев,  Александър Станчин, Симеон Симеонов;

Франция: Венцислав Янков (пианист в Париж, работил с Ярмила точно по този въпрос и записал Паневритмия с цигулка и пиано на четен брой тактове), сем. Гобо, Марта и Ева Периклиеви (племенници на Милка Периклиева);

Англия и Америка: Барнаби Браун, Дейвид Лоримър, Виола Бауман;

Русия: Елена Острова, Роза Пронина, М. Папуш, М. Левин и мн. др.

Ние сме припознали именно тези братя и сестри, работили преди нас и стъпваме на тяхната здрава основа и в така очертаната координатна система нека всеки се припознае – кой опозиция, кой квадрат, кой тригон, кой секстил!

„Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си. Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят.“ (Йн, 4: 23,24)

22.05.2016 г., Мадара