За първи път Учителя дава гамата с движения през 1942 г. В две последователни лекции – на Специалния клас от 6 март и на Общия клас от 11 март – той дава съответните движения на всеки тон. По същество няма особени разлики в двете описания с изключение на първата стъпка напред.

Описание на упражнението „Гамата“ с движение:

Учителят кляка и като става пее „до“ с издигане ръцете нагоре[1]. Левият крак напред[2] и ръцете успоредно напред – пее „ре“. Ръцете настрани и десният крак напред – пее „ми“. Левият крак напред и ръцете пред гърдите една срещу друга – пее „фа“. Десният крак напред, отваряне ръцете нагоре и настрани – пее „сол“. Ръцете с допрени пръсти горе, левият крак напред – пее „ла“. Ръцете горе, но малко отворени, не успоредно, средно положение между изправени нагоре и настрани – пее „си“. Ръцете долу и десният крак напред[3] – пее „до“. Изпяхме гамата в движения. (СК, 6. III. 1942 г.)

1.  До – пробуждане;

2.  Ре – движение (покълване);

3.  Ми – мисъл (израстване на стръкчето);

4.  Фа – условие (разлистване);

5.  Сол – цвят на плод (цъфтене);

6.  Ла – плод;

7.  Си – уста (вкусване);

8.  До – посяване на плодното семе.

Изходно положение: Тялото изправено, ръцете спуснати естествено от двете страни. Вдишване. Следва горното описание на движение. След изпяването на последния тон упражнението започва отначало, но придвижването е вече със стъпки назад, след което се изпълнява още веднъж с движение напред – т.е общо три пъти – първо напред, второ – назад и трето пак напред. Изпяването на гамата се изпълнява без допълнително вдишване, освен в началото. При изпяване на всеки тон от гамата, играещият може да си представя, че се облива като с душ от светлина в съответния на този цвят: „до“- червен, „ре“ –  оранжев, „ми“ – жълт, „фа“ – зелен, „сол“ – светлосин, „ла“ – тъмносин, „си“ – виолетов, горно „до“ – розов.

1.      Лекция от СК, държана на 6. III. 1942 г.

Казвам: Някой път ще чувствате какъв е тонът на сърцето. За пример, ако е „фа“, някой път сърцето не взема „фа“ вярно, липсват му може би 5, 10, 15, 20 или 30 трептения. Знаете 30 трептения да липсват на един тон какво означава. Щом на „ре“ липсват трептения, движението не е правилно. Детето защо пада? Липсват му трептения. Туй дете няма изходна точка. Да кажем, ако имате една тежест и я турите на слаба пръчица, не може да издържи. Какво ще стане. Самата пръчица не може да издържи. Ще падне тежестта, понеже е по-тежко. Децата не вземат вярно „ре“. Затова като падне детето, казва: „В-я-е“ – не взема „ре“ верно. Като се научи детето да взема вярно, то казва: „В-е-е“ /„ре“/. Най-първо детето казва: „В-я-е“ /звук, когато детето плаче./ После казва: „В-е-е“. /Взема „ре“./ Вече наближава „ре“-то да е правилно. Щом като го вземе хубаво, то може да ходи. Вие наблюдавали ли сте децата когато вземат вярно „ре“? Вие сте ги наблюдавали, но сте забравили.

 Вие сега сте във втората фаза. Първата фаза е минала, във втората фаза на вашето сърце сте. Малко хора има, които са минали във фазата на мисълта. Ще намериш „фа“ вече. „Фа“ не може да го вземе, всеки иска да вземе повече. Трябва да му намериш място на туй, което сам не можеш да носиш. Да ти пеят другите хора е едно, ти да пееш е друго. Който пее, той печели. Ти, който слушаш, подарък вземаш от него.

 Вие мислите, че чувствата са дадени от невидимия свят. Те са дадени, трябва да се канализират. Няма да очаквате от другите хора, да просите. Може да просите, няма нищо, не е лошо. Сега разбирайте. Има една песен, която е естествена. Как бихте вие го нарекли искането, желанието и хлопането? Дето казва: „Искане, желание, хлопане.“ Вие искането как го изразявате? За пример, идете при някоя ябълка, искате нещо от нея. Протягате ръка, откъсвате. Но то е волево движение.

Как ще изразите движението на вашето сърце? За да направите правилно движение, трябва да вземете правилно „ре“. Ако в един човек е развита волята, правилно взема „ре“. Вие не сте забелязали, че тия хора, които имат развита воля, вземат по един начин. Онези, у които не е развита волята, те късат по друг начин. Те винаги ще откъснат някое клонче, ще направят някаква пакост. Тия, у които волята е развита, като късат, по един хармоничен начин късат. Някой откъсне, направи едно рязко движение и го тури в джоба. Вие сега не сте обръщали внимание. Или вземете, някои в яденето бързат. Във всички тия работи човек трябва да обръща внимание. По един несъзнателен начин волята се проявява. Вие кипнете изведнъж, то не е самовладане. Кипването не е наше. Турите тенджера с вода, кипне. Виновата ли е водата? Не е виновата. Раздразните се. От вас зависи, вие може да регулирате този огън, може да направите огъня силен или слаб.

Аз съм наблюдавал водата като влезе в тенджерата, като видя тона какъв е, зная. Онзи, на когото волята е добре развита, който мисли, водата като кипи, музика има. Всичко е хармонично. На когото волята не е развита, водата кипи и изскача навън силно. Онзи направил така да кипи водата, че ти е приятно. Музикално пее. Тя, водата като кипи, казва: „Много умен е нашият господар, нашият господар е умен, добър, добър, много добър. /Като изговаряше тия думи, Учителят ги изговаряше така, че звуковете наподобяваха тихо кипяща вода./ Другата казва: „Глупав е нашият господар, глупав е нашият господар.“ /Учителят наподобява звука на буйно кипяща вода./ Изскача навън. Ако на един модерен топлилник туриш мляко, оставил си го малко, като се върнеш, изкипяло всичкото мляко. Много слаб огън ще туриш. Три фази имат модерните печки: една силна, при която изкипява, една слаба и една средна. На слабата целия ден да оставиш, никога няма да кипне. Като излизаш навън, третата фаза ще оставиш. Третата фаза е на волята. Тихото горене е на волята. Средното е „фа“, на ума е силно. Умът има силни трептения. Затова и умственият живот иде по-късно.

Най-първо ние се спираме само на слабите движения. Волята има най-слабите движения. Най-слабите, но и те са най-лесните, „ре“. Волевите движения са най-лесни. На второ място са движенията на сърцето. Най-мъчни са движенията на ума. Движенията на човешката душа и на човешкия дух са още по-мъчни. Трябва да се приспособим към движенията. Най-първо да усвоим движенията на нашата воля.

Гамата трябва да пеем с движения. /Учителят кляка и като става пее „до“ с издигане ръцете нагоре. Левият крак напред и ръцете успоредно напред – пее „ре“. Ръцете настрани и десният крак напред – пее „ми“. Левият крак напред и ръцете пред гърдите една срещу друга – пее „фа“. Десният крак напред, отваряне ръцете настрани – пее „сол“. Ръцете с допрени пръсти горе, левият крак напред – пее „ла“. Ръцете горе но малко отворени, не успоредно – пее „си“. Ръцете долу и десният крак напред – пее до. Изпяхме гамата в движения./

2.      Лекция от Общия клас, държана на 11. III. 1942 г.

Някой път като не сте разположени, направете едно упражнение. Дето ще се караш с някого, направи туй движение. Ще си помогнеш. Дето ще извършиш друга глупост, извърши тази глупост. Ти мислиш, че е глупаво да правиш тия движения. Тази глупост е за предпочитане пред всички други глупости. То е най-малката глупост. По-малка глупост от тази работа няма. /Учителят направи пак упражнението./ По някой път, ако кипнете, направете упражнението. Аз ви казах това упражнение, за да се лекувате. Някой път, когато не ти върви нещо, пишеш, не върви, правиш нещо, не върви, готов си да кипнеш. Направи упражнението. Веднага ще се смени състоянието ти, като пеете тия тонове с движения. Както и да вземеш основния тон, не важи, само да има отношение между тоновете. Отношенията на трептенията да бъдат правилни.

                Фиг. 1

Я сега да направим всички упражнението. /Направихме всички упражнението./ Като правите упражнението, да има динамика, да не бъдат ръцете отпуснати. При „фа“ ръцете правят хубави полукръгове.(Фиг. 1). Вземаш нещо, на свят да го вземеш. Колкото се може повече пространство да обгърнете. Да привлечете слънцето при себе си.

Като пеете, де е погрешката, в ума или в сърцето? Не изпяхте правилно. Трябва човек да си концентрира ума и да произнесе един добър тон. /Учителят свири на цигулката много хубаво и тихо./ Знаеш, колко години ще ви вземе, докато направите туй упражнение? На един цигулар колко години му трябват, докато упражни лъка си. Не е лесна работа. Трудна работа. На пианиста му взема 10, 15, 20 години, докато се научи да свири бързо. Всички мислят с малко упражнения да минат. Природата обича много упражнения, безброй упражнения ще правиш. /Учителят свири живо./ Туй е на волята, туй е волево свирене. Пък има свирене и на ума. /Учителят свири./ Туй е на мисълта. Човек когато прави нещо, сърцето влага чувства, волята – сила и умът – мисли. Трябва да пазите една хармония. Ако човек не пази хармония, той се изтощава. Когато волята работи, тя работи по причина на сърцето. Волята не трябва да злоупотребява. Сърцето не е достатъчно да даде достатъчно енергия. Често умът кредитира сърцето. Сърцето не трябва да злоупотребява с ума. Тогава душата кредитира ума. /Учителят пее: „Вземай вярно тона „ре“, пей прекрасно „фа“, завърши със „сол“ добре и в живота ти ще сполучиш всичко, което ти желаеш.“/ Вземай това „ре“ добре, обръщай внимание на „фа“, а когато дойдеш до „сол“, внимавай с всичкия си ум как трябва да направиш работата, както си пял да свършиш. Щом не мислиш хубаво, ти си в „до“. След „до“ ще подготвиш „ре“, излизаш из неблагоприятните условия. „Ре“ е правата посока на движение, осмисля живота. Ти нагоре не може да излезеш, ако не вземеш една права посока. /Учителят пее: „Постъпвай ти добре, ако искаш да имаш светлина в живота си за всякога. Без нея ти в тъмнина ще живееш и страдания ще понасяш. Учителят свири на цигулката тихо и ритмично.“/

 Вземете вярно „ре“. „Ре“ се взема най-лесно. Волевите движения са най-лесни. Сърдечните са по-трудни, а умствените още по-трудни.

Когато ви говоря за музиката, имам предвид, че най-лесно се сменят състоянията. Онзи ден ви казах до „сол“ колко са трептенията на тоновете. „Ла“ има 426,7 трептения, „си“ – 425, горно „до“ – 512. Ти, щом вземеш вярно „до“, може да се справиш с мъчнотиите, които имат разрешение. От всяка мъчнотия може да излезеш. То е посаждане на едно семе. Щом вземеш правилно „ре“, тогава ще знаеш добре растежа. Който взема „ре“ правилно, в него движенията са правилни. При „ми“ нагаждаш се на външните условия. Без „ми“, то е една корава почва. „Фа“ значи имаш достатъчно магнетизъм. Защото във „фа“ всичките онези имат благоутробие. Които са сухи, не са „фа“-систи, не вземат „фа“. Които имат корем, „фа“ е повече, отколкото трябва. „Сол“ който взема, ще се носи добре. Той може да се облича добре, да мисли добре. „Ла“ който взема, всяка работа ще я довършва. „Си“ който взема правилно, ще знае как да се примирява с хората, знае как да яде.

Следователно в органическия свят, музиката е педагогическо изправление за нашите недъзи. Сега, да ви представя гамата в движения. (Учителят кляка, издига се и ръцете настрани, пее „до”. Десният крак напред, ръцете успоредно напред, пее „ре”[4]. Левият крак напред, ръцете настрани, пее „ми”. Десният крак напред, ръцете пред гърди, пее „фа”. Левият крак напред, отваряне на ръцете нагоре и настрани, пее „сол”. Десният крак напред, ръцете горе с допрени пръсти, пее „ла”. Левият крак напред, отваряне на ръцете, средно положение между изправени нагоре и настрани, пее „си”. Клякане, десният крак напред и ръцете долу, пее горно „до”.)  

Ти се сърдиш – изпей си гамата. Преди да си направил един скандал, изпей гамата. Клекни долу и започни. Като клекнеш и като станеш, в тебе ще се смени състоянието. Всяка част на тялото отговаря на един тон. „Ре“ засяга известни мускули, „до“ засяга известни мускули, „фа“ засяга известни мускули, „сол“ засяга... Когато пеем гамата, засяга човешкото сърце, човешкия мозък засяга. Най-деликатната работа, дето нищо друго не може да проникне, музиката прониква там. С вяра ще пеете. Един ден ще имате опитност.

Сега вие ще кажете: „Досега ако светът щеше да се поправи, той трябваше да се поправи.“ Хората не са досега както трябва. Пеенето в света е мощно, но малко е застъпено. В птиците е застъпено; в млекопитаещите е застъпено съвсем малко. Понеже слязоха в гъстата материя, изгубиха пеенето. Едва човек идва до положението на птиците. Всеки един от вас като един вътрешен метод за самовъзпитание да има музиката. Свирите на пианото – не свирете за хората, свирете за себе си. Пеете – пейте за себе си. Благодарете, че можете да пеете за себе си. Всеки от вас да бъде най-добрата публика. Не се тревожете, че не може да вземете някой тон. Както и да е, пей, нищо повече.

Някои от вас сте пели в миналото, някои сте много немарливи. Сега трябва пробуждане. Не се сравнявайте. Аз ви говорих онзи ден: Като чуеш някого, който пее хубаво, спри се да го слушаш най-малко 5 минути. Минаваш покрай гората, някой славей или друга птица, или щурец пее. Спрете се, послушайте, какво ви коства? Има щурци, които пеят хубаво. Или по някой път вятърът вее през гората, има едно приятно шумолене.

3.      Подробности за музикалното упражнение „Гамата“ в др. лекции и беседи.

Когато взимаш тона „до“, в моя ум седи идеята за посяване на едно семе. Като посадиш семето в земята, върху него ще туриш малко пръст и тогава ще пееш. Значи, основният тон „до“ показва, че си посял нещо. Не можеш да пееш, ако не си сял. Щом посееш семето, ще вземеш верен тон. Ако пееш, без да си сял, тонът е неправилен.

Вторият основен тон, който трябва да вземеш е „ре“. Какво означава тоя тон? – Че семето трябва да изникне. Ако вземеш основния тон „ре“ и нищо не е изникнало, не си пял, както трябва. Ти си посадил семето на суха земя, не си го полял, слънцето не го е огрявало. При тия условия, семето не може да израсте. Ако израсте, тонът „ре“ е вярно взет.

Семето може да израсте, но трябва да си намери път. Затова е казано: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Пътят на израсналото растение е към слънцето. Тоя път наричаме път на живота – тонът „ми“. Не можеш да намериш своя път, ако не вземеш вярно тона „ми“.

След това се оформява цялото дърво – тонът „фа“. Като вземеш четирите тона вярно, растението се оформява вече.

Остават още три тона, които показват вътрешното съдържание на растението. Една мисъл или едно чувство не могат да цъфнат, ако не вземеш вярно тона „сол“, ако в душата ти няма любов. /2, 11-12/

Значи, при „до“ човек се ражда, при „ре” започва да се движи, при „ми“ отива на училище. Тонът „фа“ е първоначалното училище; тонът „сол“ – прогимназията, „ла“ – гимназията, а „си“ – университетът. Докато изпееш цялата гама, ти си се родил, подвижил напред, влязъл в училище, свършил си курса на науките и влизаш в живота, да приложиш наученото /1, 124-5/

Библиография:

1.  „Вечното благо“, съборни 1943 /София, 1997: „Сонита“/

2.  „Заветът на любовта“, т. 1 /София, 1994: „Сонита“/