Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

„Ако разбирахте смисъла на 6-те гимнастически упражнения, никой от Вас нямаше да гладува и боледува.“[1]

І. История на шестте основни гимнастически упражнения.

На събора в Търново през 1922 г. Учителя официално обявява откриването на Школата:

„Сега, за всички ония братя, които са готови, ние мислим да основем Школа, да се занимавате, да работите и физически, и духовно, и умствено да се развивате. В тази Школа ще се дават теми, които трябва да развивате, задачи, които трябва да решавате. /4, 64/ ... „Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея.“ /4, 266/

За нея още на 24. 02. казва: „Отварянето на Школата тук, в България, е велик акт, велико събитие на земята. В Школата се проявяват мощните сили на невидимия свят, на светлите напреднали същества, които работят за повдигане на цялото човечество.“

Школата се открива с цветния Пентаграм – пътят на ученика, с първата окултна песен „на стар език“: Fir-fur-fen, с шестте упражнения, наричани по-късно „основни“ и играни преди Паневритмия. Започват с първа стъпка напред.

Формулите към упражненията се дават по-късно, на събора през 1926 г., с думите: „Като се изпълняват старите гимнастически упражнения, при всяко едно ще се размишлява върху следното:...“ /13, 237/. А през 1932 г. се уточнява. „Тъй както досега сте правили упражненията, нищо не сте придобили. Ще правите упражненията с дишане и с изговаряне на формулите“ /11, 79/. Формулите започват да се изговарят преди началото на всяко упражнение.

През 1932 г. се дават упътвания за правилно съчетаване с дишането, по-късно разработени от Б. Боев в „Учителят за дишането“.

През 1942 г. към шестте се добавя седмото музикално упражнение.

ІІ. Описание на шестте основни гимнастически упражнения.

1. Първо упражнение.

Формула: Господи, да дойде Твоето благословение върху мен!

/Изходно положение: тялото изправено, краката прибрани, ръцете спуснати отстрани, стойка бодра[2]./

a)  Издигане на ръцете отстрани /и нагоре, в широки полукръгове до/ над главата с допрени пръсти. /Ръцете са изопнати и леко се допират с върховете на пръстите. /

b)  Десният крак напред.

c)  /Бавно/ приклякване и /едновременно с това/ сваляне ръцете покрай тялото надолу – /спускат се отпред, от двете страни на тялото, като че се прави обливане, за да достигнат те чак до земята/ и да допрат пръстите на краката. /В това време дясното коляно едва докосва земята./

d) /Бавно/ изправяне на тялото и движение на ръцете напред в полукръг до над главата – /успоредно, с дланите нагоре, като че загребват нещо. Като се изправим, те заемат първоначалното положение над главата./

/Следват още две стъпки напред, след което три назад със същите движения т.е./:

Левият крак напред.

Точките „c“ и „d“ се повтарят.

Десният крак напред.

Точките „c“ и „d“ се повтарят.

Десният крак назад.

Точките „c“ и „d“ се повтарят.

Левият крак назад.

Точките „c“ и „d“ се повтарят.

Десният крак назад.

Точките „c“ и „d“ се повтарят. 

Десният крак /се прибира/ при левия[3].     

Ръцете се /спускат пред лицето/, слизат надолу покрай тялото /и заемат изходно положение/.

2. Второ упражнение.

Формула: Да се изпълни душата ми с Божията Любов!

/Изходно положение: тялото изправено, краката прибрани, ръцете спуснати отстрани, стойка бодра/

a)   Издигане на ръцете отстрани, нагоре над главата с допрени пръсти.

b)   Десният крак напред.

c)    /Бавно/ навеждане на тялото с успоредни ръце, /които, се спускат в полукръг напред – надолу, докосват земята, загребват навътре./ Приклякване до опиране ръцете до пръстите на краката. /Дясното коляно докосва земята./

d)   /Бавно/ изправяне и движение на ръцете покрай тялото до над главата – /с длани нагоре, те се движат пред тялото нагоре, като че са почерпили нещо и докато се изправим, отиват успоредно нагоре над главата, заемат първото положение, леко допрени с върховете на пръстите/ /Следват още две стъпки напред, след което три назад със същите движения т.е./:

Левият крак напред.

Точките „c“ и „d“ се повтарят

Десният крак напред.

Точките „c“ и „d“  се повтарят.

Десният крак назад.

Точките „c“ и „d“ се повтарят.

Левият крак назад.

Точките „c“ и „d“ се повтарят.

Десният крак назад.

Точките „c“ и „d“ се повтарят.

Десният крак /се прибира/ при левия[4].

Ръцете се свалят покрай тялото надолу – /разтварят се в широки полукръгове встрани и се спускат, както при изходно положение./

3. Трето упражнение.

Формула: Да възрасне в мен Божията Правда!

/Изходно положение: тялото изправено, краката прибрани, ръцете спуснати отстрани, стойка бодра/

a)   Дясната ръка, /силно изопната/, описва /широк/ полукръг назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред[5]. /Лявата ръка остава спусната покрай тялото/

b)   Десният крак напред.

c)    /Бавно/ приклякване на лявото коляно и /в момента, когато то докосва леко земята/ дясната ръка се поставя върху дясното коляно.

d)   /Бавно/ изправяне на тялото.

/Следват още две стъпки напред и две назад със същите движения с редуване на ръцете, т.е.:/

e)    Лявата ръка описва полукръг назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред.

f)    Левият крак напред.

g)   Приклякване на дясното коляно и поставяне лявата ръка на лявото коляно.

h)   Изправяне на тялото.

/Дясната ръка. Десният крак./ Точки „a, b, c, d“ се повтарят.

Лявата ръка описва полукръг (виж точка „e“)

Десният крак назад.

Точки „g“ и „h“ се повтарят.

/Дясната ръка../ Точка „а“ се повтаря.

Левият крак назад.

Точки „c“ и „d“ се повтарят.

/Лявата ръка./ Точка „e“ се повтаря.

Десният крак назад.

Точки „g“ и „h“ се повтарят.

Прибиране десния крак при левия.

4. Четвърто упражнение.

Формула: Ще служа Господу с всичката си душа!

/Изходно положение: тялото изправено, краката прибрани, ръцете спуснати отстрани, стойка бодра/

a)   Двете ръце /се дават хоризонтално, изопнати напред, успоредни, с дланите надолу, след което/ се изнасят надясно успоредно (на височина на раменете).

b)   Десният крак напред.

c)    Коситба наляво – /бавно/ приклякване на лявото коляно, /докато то докосне леко земята; бавно/ изправяне на тялото, /като в това време ръцете правят откос и отиват наляво, за да/ заемат успоредно положение (на височина на раменете). /Когато се изправим, десният крак е още напред, ръцете са хоризонтално успоредни и наляво. Тежестта на тялото е върху десния крак./

d)   Левият крак напред.

e)    Коситба надясно, /бавно/ приклякване на дясното коляно, /докато то докосне леко земята. Следва бавно/ изправяне на тялото, /като в това време ръцете правят откос и заемат/ положението на точка „а“.

Точка „b“ се повтаря.

Точка „c“ се повтаря.

f)  Десният крак назад.

Точка „e“ се повтаря.

g) Левият крак назад.

Точка „c“ се повтаря.

Точка „f“ се повтаря.

Точка „e“ се повтаря.

h) Прибиране десния крак при левия.

i)  Ръцете се изнасят напред хоризонтално.

j)  Ръцете се разтварят /встрани/ хоризонтално, надлъж на раменете.

k) Сваляне на ръцете.

5. Пето упражнение.

Формула: Ще се радвам на Божиите блага!

/Изходно положение: тялото изправено, краката прибрани, ръцете спуснати отстрани, стойка бодра/

a)   Изнасяне ръцете встрани /с дланите нагоре, правят се полукръгове, прегъват се в лактите и докосват с върховете на пръстите раменете/;

b)   Десният крак /се изнася/ напред, без да се слага на земята;

c)    Движение на същия крак наляво /прави полукръг напред около левия, като докосва от другата му страна с върха на пръстите земята/;

d)   Движение на същия крак надясно /като се връща с полукръг в първото положение/;

e)    Движение наляво /идентично движение като „c“/;

f)    Движение надясно /идентично движение като „d“/;

g)   Движение наляво /този полукръг се прави три пъти, след което като докосне земята пред левия крак, не се връща в първото положение, а се пристъпва крачка напред/;

h)   Десният крак напред допрян на земята;

i)     /Бавно/ приклякване на лявото коляно, /докато то докосне леко земята/;

j)     /Бавно/ изправяне на тялото, /като тежестта се премества върху десния крак./ ;

k)   Левият крак напред, без да се слага на земята;

l)     Движение на същия крак надясно, наляво, последователно по три пъти;

m)  Левият крак напред, допрян на земята;

n)   /Бавно/ приклякване на дясното коляно;

o)   /Бавно/ изправяне на тялото;

Точки „b, c, d, e, f, g, h, i, j“ се повтарят.

p)   Десният крак назад, без допиране на земята;

Точки „c, d, e, f, g“ се повтарят.

q)   Десният крак назад, допрян до земята;

r)    /Бавно/ приклякване на дясното коляно;

s)    /Бавно/ изправяне на тялото;

t)     Левият крак назад, без допиране на земята;

Точки „d, e, f, g, h“ се повтарят.

u)   Левият крак назад, допрян до земята;

Точки „i, j“ се повтарят.

Точки „p, c, d, e, f, g, q, r, s“ се повтарят.

v)   Прибиране на десния крак при левия;

w) Поставяне ръцете настрани, надлъж на раменете – /през всичкото време те са стояли с допрени до раменете пръсти. Разтварят се встрани, описват широки полукръгове/;

x)   Сваляне ръцете /свободно/ надолу.

6. Шесто упражнение.

Формула: Ще ходя в пътя на Истината!

/Изходно положение: тялото изправено, краката прибрани, ръцете спуснати отстрани, стоика бодра/

a)   Ръцете назад и нагоре в полукръг до отвесно положение;

b)   Десният крак напред;

c)    Приклякване на лявото коляно, /което леко докосва земята, като в това време/ ръцете се снемат напред в хоризонтално положение.

d)   Прибиране ръцете назад и поставяне дланите отстрана на гърдите – /успоредни, с пръсти насочени напред/ и едновременно вдишване;

e)    Изнасяне ръцете напред /със сила/ хоризонтално, /успоредни една на друга, дланите вървят една срещу друга успоредно/ и издишване през устата (във вид на струя) – /духва се силно, чува се звукът „ху“. Ръцете пак се прибират в първото положение пред гърдите/.

Точки „d, e“ се изпълняват по 6 пъти.

f)    Разтваряне ръцете настрани хоризонтално /

g)   /Сгъване на ръцете/ с дланите навътре пред устата, с допрени /с върха на пръстите (палеца, показалеца и безименния)/, и вдишване.

h)   Обръщане дланите навън, разтваряне ръцете настрани /като се прави леко дъхане. Едва се чува „хъ.“/

Точки „g, h“ се изпълняват по 6 пъти.

i)  /Бавно/ изправяне на тялото, като /ръцете остават настрани хоризонтално/.

j)  Прибиране на десния крак при левия.

k) Сваляни ръцете /отстрани/ надолу.

Забележка: при изпълнението на всяка точка от упражнението се брои до шест.  

ІІ. Значение и смисъл на шестте основни гимнастически упражнения.

1. Значение на упражненията.

Упражненията се правят съсредоточено, мисълта следи всяко движение, съзнанието е будно, концентрирано. Тези упражнения правим през цялата година. Когато от 22 март почнем Паневритмията, понякога ги правим преди нея. Веднъж като бяхме събрани около Учителя след Паневритмията, Той даде следните обяснения за значението на шестте гимнастически упражнения: 

„Движението на десния крак оказва влияние върху мозъка, а на левия – върху симпатичната нервна система. 

Като движиш десния крак, уравновесяваш мъжкия принцип в себе си. А като движиш левия крак, уравновесяваш женския принцип в себе си. 

С движението на десния си крак ти предаваш нещо на ума си, а с движението на левия си крак предаваш на сърцето си. 

1. Първото от шестте упражнения носи успокоение, уравновесяване. Ти искаш да бъдеш господар на себе си, туряш ума, сърцето и волята си в служба на Бога. Слизаш до Земята, да работиш. После пак се повдигаш, за да приемаш. 

При първото упражнение ти влизаш във връзка с Божественото в себе си, в съгласие с Разумното в света. 

2. При второто упражнение влизаш във връзка с Природата, вземаш от нея и го предаваш на Земята. При това упражнение ти си в съгласие с Любовта. 

3. При третото упражнение едната ръка се поставя върху коляното. Коляното е доброто. Ъгълът, който се образува между бедрото и пищяла при коляното, показва единството с Невидимия свят. 

Това, което е написано на ръката, ти го туряш върху доброто като основа, т. е. върху коляното. 

Всеки пръст има особено значение. Значи всички духовни сили, които пръстите изразяват, са поставени върху доброто като основа. 

4. Четвъртото упражнение показва как да работим, как да служим. 

Всичко дисхармонично в сърцето изхвърляш навън – когато отиват ръцете наляво. И всички безпокойства в ума изхвърляш навън – когато ръцете отиват надясно. 

Четвъртото упражнение, коситбата, тъй както го правите, вие изведнъж отсичате. Тъй бързо отсича българинът. Това е характерно за него. Вие сте така бързи и в песните. Никога не бързайте! С бързане работа не става. В песните бързате, в упражненията бързате, в духовния живот бързате и в умирането бързате. Тъй като бързате, всичко лесно ще се свърши. Знайте, че в живота не трябва да се бърза. Всичките неща трябва да се направят хубаво и на точно определеното за тях време. За пример, дойдат ви някой път страдания. Не бързайте да се освободите от страданията! Научете урока си от тях. Често вие бързате, защото имате излишък от енергия. Направете някакво ритмично движение, което да трансформира тази енергия./9, 53-4/

5. Като стоиш на левия крак, а десният се движи около левия, уравновесява се сърцето ти; става събуждане на сърцето чрез ума. 

А като стоиш на десния крак и левият се движи около десния, уравновесява се умът – работиш в ума си. Тогава става събуждането на ума посредством сърцето. 

Така с опиране последователно на десния и левия крак става уравновесяване на ума и сърцето. 

Рамото е място на ангелския свят. Когато човек туря ръцете си на рамената, това показва свързване с ангелския свят. 

Предназначението на петото гимнастическо упражнение е още за придобиване на търпение. /9, 53/

6. Шесто упражнение. С духането чистиш ума си. Това е електричен процес. А пък с дъхането чистиш сърцето си. Това е магнетичен процес. 

„Господи, да дойде Твоят Дух и да ме очисти.“ 

Това е обяснението на духането. Това човек казва в ума си. 

А при дъхането се произнасят мислено следните думи: 

„Господи, да дойде Твоят Дух и да ме благослови.“

2. За смисъла на упражненията и за формулите, които ги съпътстват.

Като се изпълняват старите гимнастически упражнения, при всяко едно ще се размишлява върху следното:

При І-то: – Господи, да дойде Твоето благословение върху мен!

При II-то: – Да се изпълни душата ми с Божията Любов!

При III-то: – Да възрасне в мен Божията Правда!

При IV-то: – Ще служа Господу с всичката си душа!

При V-то: – Ще се радвам на Божиите блага!

При VI-то – Ще ходя в пътя на Истината!

 

Първото упражнение включва в себе си два принципа: единство и множество. Ръцете спуснати надолу, това представлява проявление на множеството. Съединението на ръцете, това представлява проявление на единството, което всички хора проучават. Двете ръце изразяват токове в природата, т. е. два противоположни полюса на битието. Значи, това упражнение изразява проявление на единството в множеството, то служи за развиване на силата. Така се огражда човек.

Второто упражнение представлява проявлението на битието в взаимните отношения, които съществуват между елементите. То изразява всички химически реакции, които се извършват във физическия и в духовния свят.

Третото упражнение представлява отделните енергии, методи, начини, чрез които природата действа.

Четвъртото упражнение представлява пътя, по който душата върви. Когато някога усетите, че пътят ви е изкривен, направете това упражнение и ще се почувствате по-добре, ще дойдете в първото положение. Закон е, че колкото повече се усилва действието, толкова повече се усилва и противодействието. Ако вървиш наляво и надясно, но всякога нагоре, това показва, че ти вървиш във възходяща степен, душата ти се развива. Но ако вървиш надясно и наляво и слизаш надолу, това показва, че вървиш в низходяща степен, постепенно падаш. Щом вървиш нагоре, ще знаеш че пътят, който ти е определен, е един, затова не трябва да се спъваш от условията на живота. И всички противоречия, които срещате в живота, трябва да ги минете. Знайте, че те не са спънка в живота ви, но условия за вашето растене.

За петото и за шестото упражнения няма да дам никакви обяснения. Те ще останат затворени, тъй както ангелът каза на Йоана след видението му: "Запечатай това нещо!" Всички тия упражнения имат освен физическо, още и духовно въздействие върху човека. (Събор, 1926, 29 август)

3. Съзнателна игра на упражненията.

Всички тия упражнения имат освен физическо, още и духовно въздействие върху човека. /13, 239/ Изобщо при всяко упражнение ще концентрирате ума си. И при упражненията има известни правила, както и при писането. Например, източните народи пишат отдясно-наляво, а западните – отляво-надясно. И природата има свой език. Следователно, всяко движение трябва да бъде свързано с известни мисли, чувства и постъпки. Така човек може да се лекува. Ако можеш да концентрираш мисълта си,ти се лекуваш и с упражненията. /11, 81 /

Пентаграмата представя човек с прострени ръце настрана. – Какво показват прострените ръце? – Че човек е в движение. Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате техния дълбок смисъл. Ако разбирахте смисъла им, никои от вас нямаше да гладува и боледува. Те са само шест упражнения, но всяко от тях има свое предназначение. Както ги правите, малцина от вас се ползват. Всяко движение, което човек прави е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на главата, на ръцете и на краката, хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете […]

Всеки от вас трябва да си начертае по един пентаграм, да знае по кой път да върви. Ако правиш лоши движения, ще чупиш грънци, ще ги плащаш. Единственият път, по който можеш да вървиш, е правата линия. Можеш да вървиш надясно и наляво, напред и назад, но ще правиш грешки. Прави упражнения, които да те повдигат.

При първото упражнение, от шестте дадени, първо слизаш долу, навеждаш се и казваш: „Господи, слязох до дъното на кладенеца. Помогни ми да се издигна и изляза на свобода.“ Ще слизаш и ще се качваш, ще грешиш и ще изправяш грешките си, но никога не се занимавай с чуждите грешки. – Защо? – Защото те се отпечатват върху съзнанието ти. Можеш да фотографираш всичките глупости и престъпления на хората, но трябва ли да се петниш с тях? Човешкият мозък е подобен на фотография, която отпечатва всички образи. Всичко можеш да отпечатваш на тази фотография, но в края на краищата, ще носиш отговорност. Няма нещо, което не е позволено на човека да прави, но той не може да се освободи от отговорност. Можеш да правиш и добро, и зло, но ще отговаряш. Това е аксиома. Питаш се:

– Защо ми дойдоха толкова страдания?

– Защото си правил зло на хората.

– Как ще се освободя от тях?

– Като се върнеш назад и изправиш грешките си. Ще изправяш грешките си, без да се занимаваш с чуждите грешки. Те са нечистота, която като разбъркаш, започва да мирише. Тури запушалка на нечистотиите и ги остави далеч от себе си. Като отиваш при Бога, не говори за грешките на хората, но питай Го, какво да правиш за да се освободиш от мъчнотиите и противоречията си. 

И тъй, правете упражненията съзнателно. Вдигнеш ли ръцете нагоре, това значи, да прилагаш правдата и истината в живота си. Без правда и истина нищо не се постига. Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели.

Помнете: Движенията които правите при упражненията, се основават на велик вътрешен закон. Като правите упражненията, умът, сърцето и волята ви трябва да участват в тях. Колкото по-съзнателно ги правите, толкова по-оправен е вашият път. (ООК, 28 септември, 1932 г.)

ІІІ. Ритмичното дишане при шестте основни гимнастически упражнения.

1. Ритмичност на упражненията.

Сега толкова години наред вие, младите и старите, не правите упражненията както трябва. Природата не обича безпорядък на нещата, вследствие на което и всички хора са потънали в известно невежество. Едно упражнение, каквото и да е то, трябва да се извърши както трябва. Сега шестте упражнения, които имате вие, трябва да се правят ритмично. Сега как си вдигате вие ръцете – нали, като почвате упражнението, си вдигате ръцете. Във вдигането на ръцете нагоре трябва да си напълните дробовете с въздух. Ти не можеш да вдигнеш нагоре ръцете си, докато не напълниш с нещо гърдите си. С вдигането на ръцете си нагоре, вие трябва да възприемете нещо. Човек всякога трябва да възприема нещо. И гайдата не може да свири, докато не се напълни, не я нахраните с нещо. И човек най-първо трябва да яде, за да добие сили. И ако няма храна, не може да има, няма движение. Нищо ако нямаме, и движения няма. 

Значи трябва да възприемеш въздух при движение ръцете нагоре, и тогава, като слизаш надолу, при клякането, трябва да издишаш. После пак като се качваш, при изправянето нагоре, пак ще възприемеш въздух. А вие как правите? Като слизате, дишате, а като се качвате, издишате. Един буламач е станало и няма никакви резултати, а има едно чувство на разочарование. И тогава човек става хилав. Гледаш, някой човек върви, главата му на едната страна наведена или на другата страна или гръбначният стълб се изкривил. Това са все неестествени положения. (СК, 7 октомври 1932 г)

Като се навеждате, ще издишате; като издигате тялото си нагоре, дълбоко ще поемате въздух. /11, 81/

Ако шестте основни гимнастични упражнение се правят съвсем бавно, ритмично, и придружени с дишане, ще бъдат много по-резултатни. Те ще бъдат още по-полезни, ако се придружават и със съдсредоточване не съзнанието, т.е., ако се правят и с участието на мисълта. /16, 77/

2. Правила за дишане и движение в упражненията.

Гимнастическите упражнения са свързани с дишането. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога и ще придобиеш Неговите качества и ще имаш Неговото разположение. Например, когато вие при първото от шесттях стари гимнастически упражнения слизате надолу, какво трябва да правите? Когато слизате, ще издишате и като се качвате, ще почнете да дишате. И като издигнеш ръцете си съвсем нагоре, ще задържиш малко въздуха. И после, като сваляш пак ръцете си, пак ще издишаш. При петото от шесттях стари гимнастически упражнения, когато си движиш крака в полукръг, това е задържане на въздуха и като клекнеш, ще издишаш. А пък някои от вас правите упражненията бързо-бързо, като че ли много бързате за някъде. (СК, 11 септември 1940 г.)

1. При вдигане ръцете се прави вдишване, а при спущането им – издишване.

2. При изправяне тялото – вдишване, а при клякане – издишване. /16, 76/

В първото упражнение, при вдигане ръцете нагоре се вдишва. С ръцете нагоре се прави известно време задържане на въздуха, и след това при спущане ръцете надолу и при клякането става издишване. После, при изправяне тялото и при вдигане ръцете нагоре, пак се прави вдишване и т.н. /16, 76/

При второ и трето упражнение се повтаря същото както в първо./16, 77/

При четвъртото упражнение – косенето – при поставяне двете ръце отдясно на тялото се вдишва въздух. При това положение на ръцете се прави късо задържане на въздуха. При навеждане и спущане ръцете към земята се издишва, и когато след това тялото се изправя след коситбата, има вдишване./16, 77/

При петото упражнение, когато ръцете се поставят на раменете, става вдишване. При това положение на ръцете се прави задържане на въздуха, и през това време нозете се местят наляво и надясно. После, при клякането има издишване. След това тялото се изправя с вдишване и т.н. /16, 77/

При шестото упражнение съчетанието между дишането и движението се вижда ясно от самия характер на упражнението. /16, 77/

3. Шестте гимнастически упражнения, придружени с дишане и формули.

Шестте упражнения траят около десет минути, но по-добре е времетраенето само да се определи. Трябва да се стремите гръбнакът да е изправен. В началото на всяко упражнение при поемане на въздуха да се изговаря мислено следната формула: 

„Благодаря Ти, Господи, че мога да приема чистия въздух, в който си вложил Живота Си“. 

След това при присядането ще се направи издишване и ще се изговорят мислено следните думи: 

„Благодаря Ти, Господи, че мога да присядам. Моята радост е в слизането и възлизането към Теб.“ 

След това тялото ще се изправи и едновременно ще се направи вдишване като се изговорят мислено следните думи: 

„Благодаря Ти, Господи, че мога да се изправя. Благодаря, че мога да изправя всяка сторена моя погрешка. Радвам се, че мога да изпълня Волята Ти“. 

При последното или шестото гимнастично упражнение ще има едно малко изменение, а именно: първите две формули ще се употребят по същия начин, но при шестократното духане ще се изговори мислено: „Да бъде чисто сърцето ми“, а при шестократното леко дъхане с движение на ръцете настрани ще се изговори мислено следната формула: „Така да се носи Словото на Бога по лицето на всичката земя“.  (Акордиране на човешката душа, 2 т., Дишане)

Общи препоръки за шестте основни упражнения

ІV. Общи препоръки при изпълнение на шестте основни гимнастически упражнения.

1. Еволюция и инволюция.

Същевременно тези шест упражнения изразяват инволюцията и еволюцията. Например, при първото упражнение, когато спущаме ръцете си надолу, то означава слизане на Духа – инволюция. Също така и първите три крачки назад[6] – това е пак слизане, инволюция. А издигането на ръцете нагоре означава еволюция или възлизане; същото изразяват и трите крачки напред. Надолу и назад са синоними, нагоре и напред – също.

Инволюцията и еволюцията можем да сравним с един процес в растенията. Има аналогия. Посяването на житното зърно в земята – това е слизане, инволюция. А когато стръкът се издигне над земята и дава плод – това е възлизане, еволюция. /15, 249/

2. За движението на краката.

Движението на десния крак оказва влияние върху мозъка, а на левия – върху симпатичната нервна система. Като движиш десния крак, уравновесяваш мъжкия принцип в себе си. А като движиш левия крак, уравновесяваш женския принцип в себе си. С движението на десния си крак ти предаваш нещо на ума си, а с движението на левия си крак предаваш на сърцето си./15, 248/

Ако искате да видите какво е състоянието ви, правете упражненията. Чрез тях може да правите много проверки над себе си. Туй движение напред, туй движение назад, това са в новата теория двете течения – едното електрическо, другото магнетическо.

С десния крак имате едно влияние, това е активната страна на електричеството, а с левия – пасивната страна, влиянието на магнетизма. Ако с десния крак правите добре упражнението, а с левия не можете, значи вие сте активен, затова ще гледате да уравновесите движенията си. Всякога човек трябва да знае где греши[7]. /3, 60-61/ 

Като застанете на един крак, да няма никакво клатушкане, колебание, защото това показва едно нервно състояние. Всяко колебание е един симптом, че има известни елементи, които са извън вашето естество, с които трябва да се справите. Това не е недостатък на вашето естество, но показва, че има известни спънки, срещу които трябва да вземете мерки[8]. /3, 56-7/ *

В миналото човек е работил повече с лявата ръка, а днес работи повече с дясната... Днес човек тръгва първо с десния крак, а после с левия. Направете опит за една седмица да тръгвате първо с десния си крак. Втората седмица тръгвайте с левия крак напред. В това време следете, кога ще имате по-добро разположение на духа – когато тръгвате с десния или с левия крак напред. Следете какво ще ви се случи първата и втората седмица. Така ще видите, че не е безразлично, с кой крак тръгва човек – с десния, или с левия. /12, 69-70/

Как ходи човек? Някой тръгва първо с десния, а после – с левия крак. Друг пък обратно: първо с левия, а после – с десния. Дали с десния или с левия ще тръгне, това има значение за резултата на неговата работа, но като вдига един крак след друг, той върви към известна цел, разрешава известна задача. /17, 184/ Левият крак, например, е царственият крак. Когато иска да разреши някой въпрос на жертва, човек трябва да стъпи с левия крак, а десния да вдигне нагоре, да го освободи от работа. Когато иска да разреши някой въпрос, който има отношение към ума, ще стъпи първо с десния крак. Тъй щото, когато тръгвате с някой човек да вършите някаква работа от сърдечен или умствен характер, ще познаете, как ще свършите работата си от това, с кой крак тръгвате. Десният крак е свързан със силите на мъдростта, а левият – със силите на любовта. Затова, когато предприемете нещо, което се отнася до мъдростта, ще се допитвате до десния си крак; когато предприемате нещо, което се отнася до любовта, ще се допитвате до левия си крак /17, 186/

За да се повдигне човек, да запази достойнството си пред себе си, да бъде герой в живота си, той трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. Затова той предварително трябва да разреши въпроса на краката. И тогава, щом тръгне за някъде, той ще се обърне към Бога с думите: „Господи, нека Словото Ти бъде светилник пред нозете ми!“ Щом каже така, той ще тури десния си крак напред и ще тръгне. Умът трябва да бъде напред, а сърцето назад. Сърцето трябва да отстъпва, за да се пази равновесие. /17, 194/

3. За положението на ръцете.

Ръцете, това са едно динамо, това са двата тока на една батерия, и от вас зависи, как ще ги поставите, за да урегулирате теченията си. Ако държите ръцете си халтаво, отпуснато, вие всякога ще бъдете слаби. Пък ако искате да бъдете във връзка с разумните сили в природата, стегнете хубаво ръцете си. Но друго нещо има: сухите хора имат обикновено много стегнати ръце. Ще бъдете в едно средно положение. Ако искаш да бъдеш във връзка с едно земно течение, ще обтегнеш ръцете си, краката си, мускулите на цялото си тяло само за няколко секунди и веднага ще урегулираш теченията в себе си. Вие трябва да правите упражнения. За пример тия упражнения може да правите сутрин, за да привличате жизнените токове от слънцето към земята. /13, 50/

И тъй, правете упражненията съзнателно. Вдигнеш ли ръцете нагоре, това значи, да прилагаш правдата и истината в живота си. Без правда и истина нищо не се постига. /10,31/

Вие издигате ръцете си нагоре, към Бога. Когато издигнете ръцете над главата си така, че да се образува еврейската буква шин (שׁ), това значи, че искате да растете към Бога; то означава закон за размножаване и изпълване с всички блага. Този закон, който е от древната школа, сега съвременното общество е изопачило в една извратена форма, когато по-рано е означавал: аз съм готов да възприема Божествените зародиши и да обработя мисълта, която ми даваш, Татко, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си воля, и ще й дам всички условия за развитие. Подир това съединявате ръцете си горе, като триъгълник, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бъдат извършени в хармония и съзнателно. Във всичко това има голям смисъл. Когато разтваряте широко ръцете си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите съзнателно всичко що сте възприели. Всяко наше външно действие е израз на действие, което става вътре в духовния свят. А вие вдигате ръце без да разбирате смисъла на движенията[9]./2, 31 -2/

4. Упражненията се играят бавно, ритмично, хармонично.

1. От гимнастическите упражнения, както ги правите, аз съм крайно недоволен. Не може да имате резултат по тоя начин. Гимнастическите упражнения ги правите много лошо. Първите упражнения ги правите много лошо. Това показва, че въобще не мислите през време на упражненията. Един се вдига, а друг през това време се навежда и сваля ръцете си. И всичко е така объркано. Няма единство в упражненията. И после, някои ги е страх да си наведат гърба. Не правите движенията както трябва. Какъв пример ще дадете с тези упражнения на другите? 

И ония, музикалните, бързо почнахте да ги правите. Трябва да ги разделим на няколко части, на четири-пет части и да ги правим по части, както трябва. Иначе ще си изгубят смисъла. Едно упражнение трябва да се прави едновременно от всички, като че го прави един човек. Хармоничност трябва да има, а пък аз виждам, че един мисли едно, а друг мисли друго. Някой ще каже: „И без упражнения може.“ Не, упражненията са необходими. Умрелите никак не се упражняват.

Шестте упражнения, ако ги правите добре, пак е хубаво. Ако ги направите с чиста мисъл, вие ще се подмладите. Едно упражнение ако правите на ден, вие ще се подмладите с една година. Ако правите десет дни – с десет години ще се подмладите. Някой ще каже: „Дали е вярно?“ Ако аз правя упражненията както трябва, ще се подмладя. А пък щом не ги правя както трябва, то аз остарявам. И вие, ако не ги правите, както трябва, ще остареете преждевременно. И съжалявам за това. Малко упражнения, но на свят да се правят. Като си вдигате ръцете, като един да ги вдигате, единство да има. Я „юнаците“ как хубаво и стегнато играят[10].  Те под команда играят, а пък тук сме свободни. Един се навел, друг се изправил, а между тях никой не прави нищо. И който не ги знае, ще си седи настрана. Някои по-напреднали не идват на упражнения. Някой казва: „Аз съм напреднал“ и не идва на упражнения. Упражненията нека да се правят три пъти на седмицата, но да има дисциплина. Ако не правите упражненията, не може да има Божието благословение. 

За мен всяка работа е Божествена. Като мислите, това е Божествено. Като правите упражнения, това е Божествено. (Общия окултен клас, 17 юли 1935 г.)

2. Като правите упражненията, няма хармония. Един вдига ръцете си нагоре, други ги сваля, не правите изведнъж упражненията, не приличате на един оркестър. Виждате, в един оркестър всичките лъкове вървят в една посока, паралелно. Един издава един тон, друг – друг, хармония има. Като клекнеш, да има хармония. Ако имате ухо, ще видите, че на гимнастиките нямате тон. Някой бърза, друг – полека. Да има един ритъм, да се образува една крива линия, понеже ние не може да вървим по права линия. Понеже във външния свят има голяма сухота, ще направим хубава крива линия. Всичките движения трябва да стават по крива линия. /5, 105/

3. Аз гледам, за пример, когато правите упражненията. Така не се правят упражненията. Ако не знаеш как да свиваш ръцете си, ако не знаеш как да свиваш краката си, ти правиш престъпление. Искаш да клекнеш изведнъж, трябва да знаеш да свиеш коленете и ръцете си, трябва да знаеш какъв ъгъл да направиш. Вие, когато искате да прегърнете едного, почти си отваряте ръцете на 180°; някого, когото не обичате,отваряте ръцете си на малък ъгъл 90° няма: или 30° или 45°. /5, 104-5/

4. Кога да се правят упражненията.

Всяка сутрин през всички годишни времена правете шестте гимнастически упражнения. Те действат много добре върху мозъка, симпатичната нервна система и дихателната система. (Учителят: разговорите при Седемте Рилски езера“, София, 1948)

Тази сутрин една сестра ме пита ще правим ли гимнастическите упражнения. От известно време ние правим упражненията след лекцията, а тя разбрала,че ще ги правим преди лекцията. Без да разберете добре вие излизате на упражнения. Изобщо, упражненията могат да се правят и преди лекцията, но те ще ви разсеят. /18, 97/

При сутринните упражнения, като вдигате ръцете си нагоре, вие възприемате слънчевите енергии; чрез краката пък възприемате земните енергии. Когато искате да възприемате енергии от слънцето трябва да правите упражнения сутрин. Когато искате да се освободите от събраната енергия през деня, трябва да правите упражнения вечер. Земята всичко взима, освобождава човека от излишните енергии, за да може сутрин отново да възприема от слънцето. Значи, вечер ще се изпразвате, сутрин ще се пълните./17, 191/

Сега да излезем на полянката, да си направим упражненията. Ще питате: Не може ли без тях? – Умрелите могат и без упражнения, но живите – никога. То е все едно, да питате, не може ли без хляб. – Умрелите могат без хляб, но живите – никога. Щом сте живи, ще ядете, ще дишате. – Без дишане не може ли? – Без Божественото не може. Ще ядеш за Бога, ще дишаш за Бога, ще правиш упражнения пак за Бога. И като изпълниш всичко това, душата ти ще се зарадва и развесели. /1, 23/

Ще кажете, може би, че гимнастически упражнения са дадени от много автори. Това е вярно, но има разлика между техните упражнения и тези, които са копирани от живата природа, каквито ние правим. Едните и другите упражнения се различават по резултатите си. Ако резултатите, последствията не са важни, тогава и вие можете да си съставяте упражнения. /17, 44/

Библиография:

1.  „Абсолютната истина“, утринни слова 1930-31 /София, 1994: „Хелиопол“/

2.  „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя“, събор 1919 г.

3.  „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя“, събор 1921 г.

4.  „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя“, събор 1922 г.

5.  „Близо и далеч“, утр. слова 1941-42, т.2 (София,1997: „Урания“)

6.  „Великата разумност“ МОК 1932-33, т.1, (София, 1994: „Хелиопол“)

7.  „Вечното благо“, съборни 1943 /София, 1997: „Сонита“/

8.  „Заветът на любовта“, т. 1 /София, 1994: „Сонита“/

9.  „Наряд и упътвания от Учителя“, събор 1925.

10.  „Новата мисъл“ ООК 1932-33, т.1 /София, 1993: „Хелиопол“/

11.  „Ново разбиране”, утринни слова 1932 /София, 1996: „Бяло Братство“/

12.  „Път към живота“, МОК 1930 – 31, т.1 /София, 1993: „Хелиопол“/

13.  „Съборни беседи от Учителя“, събор 1926 гсщ

14.  „Училище на планината“, съст. Г. Кръстев /Варна, 1997: Алфиола/

15.  „Учителят: разговорите при Седемте Рилски езера“, съст. Б. Боев/София, 1948/

16.  „Учителят за дишането“, Боян Боев /София /

17.  „Четирите кръга“,ООК,1926-27, т.4 (София,1997: ВЕС)

18. „Новото разбиране“, УС, година II, (1932-1933), 1949 г., София – Изгрев.

 


[1] Описанието на упражненията е от 1922 г., с добавени обяснения в скоби от книгата „Учителят: разговорите при Седемте рилски езера“, София, 1948. Цитатите свършват с номер на сборника от библиографията и на страницата в него. Основна част от този материал е плод на Даниела Пандулчева от В. Търново, по който е работено юни-юли, 1998 г. В настоящият си вид това описание на шестте основни упражнения представлява най-пълният и изчерпателен текст по темата, като за целта са използвани цитати единствено и само от лекциите и беседите на Учителя.

[2] Текстът в правите скоби докрая е допълнение от описанието на упражненията в книгата „Учителят: разговорите при Седемте Рилски езера“, София, 1948.

[3] Схема на стъпките за 1, 2, 3, /4/ и 5 упражнение. Съкращения и символи: л – ляв крак; д – десен крак;   – стъпка напред;  – стъпка назад, И. П. = 0 – изходно положение на краката, нулево ниво; 1,2, 3 – нива на придвижване, стъпки;  светло – начална позиция;  тъмно – крайна позиция на крака в тази стъпка.

[4] Прибирането на десния крак при левия е стъпка напред в края на самото упражнение. Ако не се обърне внимание и се прибере левия при десния, става отклонение назад от една крачка в сравнение с изходната позиция и за 6 упражнения това са общо 6 крачки назад: т.е. в упражненията от 1922 г. движението е напред, назад, напред. Ако се състояха само от движение напред и назад, би трябвало, при последното придвижване, левият крак да се прибере назад при десния. В дадения вариант 1938/39 год. посоките са само две: 3 стъпки назад, четири напред /като за стъпка броим и последното придвижване на крака/. Затова в края на упражненията краката са една позиция напред в сравнение с изходното положение и за 6 упражнения това са 6 крачки напред, т.е. отново става придвижване напред, въпреки че към него вървиш тръгвайки назад ,т.е. гърбом се движиш напред.

[5] Има две описания на движението на ръката преди клякане: до отвесно положение /събор 1922 г./ и до 45° /Б. Боев, 1948 г./

[6] От 1938/39 г. се играят първо със стъпка назад.

[7] Тези думи са казани за сходна серия упражнения, дадени на събора през 1921 г. – с три стъпки напред и назад и с прикляквания.

[8] Пак там.

[9] Дадено за друго упражнение със същия елемент.

[10] Спортна организация „Юнак“.