1. Черти от характера на Кортеза.

Бог говори на всеки човек, който има радио, и се съобщава с разумния свят. Колкото по-добри хора има в един народ, толкова по-голямо благословение му се дава. Добрият човек е същевременно и добър пророк. Радвайте се, ако между вас има много пророци. В това отношение, България е богата с пророци и ясновидци. В който град или село отидете, все ще намерите поне един ясновидец. В селата има баби-пророчици, които помагат на хората при мъчнотиите им. Достатъчно е някой селянин да изгуби кравата или вола си, за да му предскаже бабата, къде е отишъл. Ако ясновидецът предскаже нещо, което 100% е вярно, предсказването му е от Божествения свят. Ако предсказването му е от човешкия свят, истинността на думите му е 50%. И най-после, има случаи на предсказване, вярно само едно на сто. При такова предсказване човек трябва да приема нещата с голяма предпазливост.

Едно време Кортеза се проявяваше като голяма ясновидка. Най-главната черта на характера ѝ беше справедливостта. Благодарение на това, тя всякога казваше истината. Ако не можеше да каже нещо на човека, тя го съветваше да дойде друг път. Най-важното, което се искаше от нея, беше да насочи хората към Бога. На първо място да проявят любов към Бога и да разберат, че любовта е единствената сила, която може да спаси човека.

Аз не съм срещал по-възвишена мома от Кортеза. Но Кортеза имаше един недостатък: сприхава беше. Нейните нокти не бяха развити, къси бяха. Казвам ѝ: „Ти си сприхава.“ Казва: „Това е моят недостатък.“ Тя признава. „Трябва да се моля.“ Като ходеше между хората, тя го съзнаваше това качество, нетърпелива беше. Като види някой казва: „Да се маха.“ Сега на вас какво ви липсва. Кортеза сприхава беше, а на вас какво ви липсва? 

2. Правила за работа на Кортеза – да помага винаги на бедните хора.

При сегашните условия първото нещо е да бъдете добри, умни и смели. Бог, като изпраща някого на работа, не го изпраща при богатите, а при бедните. Когато Кортеза обикаляше България, пращаха я при някоя бедна жена. За пример в първите години, когато се появи, тя ходеше из България и ми разправя веднъж една своя опитност. „Когато тръгна нанякъде, нещо отвътре ми казва еди-къде си на края на града в коя къща да вляза. И така, където съм влизала, всякога са ме приемали добре. Но никога не влизам в богатските къщи. Всеки път, дето не съм послушала този глас, съм имала спънки.“

Не бързай, ти ще се спреш там, където туй чувство ти подскаже. Има в човека едно чувство, което може да ти покаже кой човек е определен да те приеме на гости. Там ще спреш. Та сега вие не отивате там, където ви изпраща Господ, а там, където не ви е изпратил. Трябва да се изработят методи за предаване на една Истина на света. Когато човек върши дадена работа, трябва да я осмисли предварително и чак тогава да я върши. Когато питат за нас, кажете, че хората, които учат за Бога, са полезни. Всеки човек в живота си трябва да заведе при Бога поне 30 нови души.

3. Методът на гадаене на Кортеза.

Вие схващали ли сте някой път какъв е вашият истински образ? Туй, което сте – туй не е още вашият духовен образ. Туй, което сте отвън, не сте още вие. Казват, че външността показва човека. Онзи физиогномист ясновидец – той вижда друго едно тяло, в което се чете. Тук го вижда, но не е този тук – и след туй се изгубва. Интересно е туй състояние – някой мисли, че може да чете по лицето на човека. Това е една илюзия. Ти трябва да намериш една примка, откъдето да можеш да я разгатнеш, но трябва да имаш тази чувствителност.

Аз, когато правех своите изследвания с Кортеза, най-силната ясновидка – в обикновено състояние тя не вижда, но като влезе в своята стая, като се изправи пред иконите, разгатва нещата. Намери се тя в един нов свят. И казва: „Аз познавам хората по очите. От окото почвам да чета живота.” Като схване този първи лъч, чете. Върху гроба на някои от починалите трябва да има някой близък и тогава ще прочете всичко. Тя е от ясновидците, които виждат нещата. Като дойде при умрелите, еди кой си умрял, името ще каже. Има същества живи – тя ги познава, познава вибрациите им; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се тя с него. Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат. Човек, който иска да вижда мъртвите, трябва да бъде много силен, понеже те имат други трептения: ще се роди едно състояние на страх. Затуй, като го погледнеш, ще мислиш, че той е жив. Мислиш ли, че той е мъртъв, веднага неговото съзнание ще дойде. Не трябва смъртта да играе някаква роля.

4. Случки от практиката на Кортеза

Изучавайте основните положения на живота, сами да си помагате. Някои очакват да им се каже всичко наготово. Те търсят гадатели, да им кажат, какво е писано в кафето им. Съберат се няколко сестри заедно, пият кафе, и една от тях гадае. Много неща са написани в кафето: мечка, вълк, лисица, облаци, път и др. Който разбира, може да чете по тия образи като символи. Изкуство е, обаче, да гадаеш на себе си. Някой гадае на другите добре, но като дойде до себе си, нищо не може да каже. Много от вас сте били добри гадатели в Египет, в Индия. Оттам носите тоя занаят, но сте го забравили.

Казвате, че тоя занаят е цигански. Не е цигански, но трябва да гадаете без кафе, без карти, без боб. Ясновидката Кортеза от Сливен казваше верни неща, но без икона тя не можеше да се съсредоточи. Ще сложа иконата пред себе си, ще прекади с тамян и след това започва да говори

Един ден Кортеза ми разказа една своя интересна опитност. Дошъл при нея един човек, искал да му каже нещо. Тя сложила иконата пред себе си, прекадила с темян, но нищо не видяла. Моли се, движи се натук-натам, дано чуе нещо – пак затворено. Тъкмо се готвела да каже, че нищо не се открива, изведнъж гледа към иконата, ръката на св. Богородица се движи. Тя разбрала, какво искат да кажат. Обърнала се към дошлия с думите: „Ти имаш лош навик, обичаш да вдигаш ръка, да биеш. Така биеш и жена си, но трябва да се откажеш от тоя навик. Ти си волева натура, енергичен си, можеш да се въздържаш.“ Много неща му казала тя, но след като видяла отражението върху иконата.

Отива друг един селянин при нея, оплаква се, че не му върви работата. Тя му казва: „Не ти върви работата заради едно ренде, което открадна преди четири години. Едно голямо ренде, не от тези малките. Да върнеш рендето, тогава ще ти тръгне.“ Казвам: Защо задържа това ренде, защо му е? И той не знае, но работите му не вървят. Ще върнеш рендето на човека, да ти тръгнат работите.

5. Хитростите на дявола – „светия“ Илия се „учи“ от Кортеза.

Вие говорите за чистота или говорят ви за чистота. Сегашните хора не могат да говорят за справедливост, за чистота, за честност. Един човек, който десет пъти лъже, за каква честност ще говори? Аз не говоря сега за вас. Вие ще кажете: „Той говори за другите, но и за нас се отнася това.“ – Не! Аз ви казвам нещата, както са си. Някои казват: „така дяволът правил.“ Този въпрос – дяволът, аз го наричам един търговец, голям търговец, усулджия е той. Като го туриш на работа, той е философ, планове ще каже, така или иначе трябва да се направи това, за да може да се изклинчи. Накарай го да ти направи една услуга и той ще те увърти и ако речеш да се съветваш с него за доброто на някого, ще каже: „Остави тази работа, занимавай се със себе си, остави другите.“ Българите казват: „Накарай дявола на работа, за да те научи на ум.“

Казвам: Много време трябва още, за да изучите тактиката на дявола, да видите какъв е герой – майстор е той! Някой път го гледам, той се поусмихне като първокласен актьор. Представя се като един светия със смирението му. Няма форма, която той да не може да вземе. После, една усмивка има! От една страна се усмихне като светия, а от друга страна си казва: „Да те хвана само аз!“ Той като се усмихне на тебе, мед ти падне на сърцето. Но иначе много се докача. Не съм срещал същество, по-докачливо от него. Като дойде, най-първо започва да ти се изповядва, че е голям грешник. А пък като го попиташ: „Защо грешиш?“, той казва: „Не е твоя работа.“ Изповядва ти се като пред изповедник, за да му вземеш греховете. А пък като го попиташ: „Защо правиш така?“, той казва: „Това не е твоя работа.“ Казва: „Ти можеш ли да ми вземеш греховете? Аз ще ги правя, а ти ще ги носиш.“ Казвам му: „Помоли се на Бога.“ Той казва: „Ти се помоли, аз съм грешен. Бог не ми слуша молитвата, но ти се помоли за мен и така ми направи малко добро.“

И тъй, най-първо трябва да имаме Любов, за да знаем защо работим. Казвате: „Да обърнем някого към Господа“ – да си създаде беля на главата! Искате да привлечете някой учен в България да стане наш съмишленик. Защо? Да обърнете света наопаки – той няма да дойде със смирение. Утре като дойде, ще ви каже: „Дайте ми някоя длъжност.“ Та, пазете се от изкушенията на дявола, за да не си счупите главата. Вие срещнете един учен човек. Най-първо не се заражда Любов, но гледате по кой начин е станал учен, да вземете знанието, и вие да станете авторитет.

Пример за такъв авторитет имаме за един млад българин, млад момък на около 20-25 години. Името му Илия, сега е в Америка, Илия първозванец. Та този български „светия“ Илия, не знам от кое място е, отива преди десетина години[1] при Кортеза със смирение, гледа иконите, моли се, каквото му тя казва, слуша. И Кортеза не може да го познае. Тя, която е ясновидка, така се увлякла от думите му, та помислила, че е послушник и че е дошъл да се учи от нея. Шест месеца седи и гледа и накрая се изтъпанчи и казва: „Аз каквото зная, Кортеза не го е сънувала.“ Видял, че Кортеза кади на всяка икона с тамян.

И се фотографирва той, турга отдясно Христа, отгоре – Отца, а от другата страна – Свети Дух, себе си – в средата. Дяволът се курдисал в средата, а Христос – отстрани. И на мене ми изпрати един образ – прочул се в света. Дето отиваше, все за себе си говореше, за своите ясновидски дарби и способности. Той не подозираше, че се е поддал на изкушенията на дявола. Трябваше след това да бъде подложен на големи гонения и хули, за да разбере, че е на крив път. Така знание не се добива. Не се постига лесно и съвършенство. През големи мъчнотии и изпитания трябва да мине човек, за да стане съвършен.

Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис, попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея пет хиляди екземпляра и да ходи да я продава[2]. Запитват го: „Кой написа тази книжка?“ – „Аз, духовете ми проговориха какво да напиша.“ – „Остави го – казвам, – нека я разпространява.“ В нас не трябва да има такива работи. Има опасност, когато се злоупотребява с Духа. Когато Духът ти говори, то е друго, но да вземеш чуждото нещо и да кажеш, че Духът чрез тебе говори, това е плагиатство. Туй го казват съвременните писатели. Родила неговата глава! Събрал материал от 30 души и казва: „Вижте какво роди моята глава!“ Това е компилация. Нашите глави ще родят туй, което сами можем да напишем, което изучаваме.