Учени от НАСА в Центъра за космически полети „Джонсън” в град Хюстън създадоха експериментален образец на електромагнитен двигател, който може да работи в открития космос, съобщава „Нешънъл джиографик”.

Това е своеобразен отговор на руските тестове на първия в света пулсов детонационен двигател (PDE), разработен в Русия - вижте във видеото.

Според учените от Фонда за перспективни изследвания, Института по хидродинамика в Новосибирск, Руската академия на науките и Авиационния институт в Москва, цитирани от RT, конструираният от тях двигател има много по-висока термодинамична ефективност от тази на традиционните реактивни двигатели.

Американското откритие обаче не просто подобрява ефективността, а създава съвсем нов клас двигатели, които ще позволят на космически кораби да летят „без да се използва никакво гориво”.

Конструкторите посочват, че електромагнитният двигател, наричан „И ЕМ-драйв” (EM-drive), превръща електрическата енергия в тяга чрез ефекта на отразяване на микровълните в затворено пространство. Теоретично, такъв двигател може да направи възможен полет на кораб до Марс само за 70 дни.

Проблемът е в това, че „ЕМ-драйв” изглежда нарушава законите на класическата физика, включително и третия закон на Нютон, според който всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.

Дори и американският двигател да работи по начина, по който създателите му твърдят, че го прави, учените не могат да обяснят как точно се случва това.

Предишните съобщения за разработка на двигателя бяха посрещнати скептично в научните среди, а някои специалисти дори ги нарекоха „лъженаука”.

Днес обаче, прототипът вече е изследван от независими експерти.

Установено е, че „И Ем-драйв” може да създава 1,2 милинютона тяга на киловат електроенергия. Това близо 200 до 400 пъти повече от възможностите на „слънчевия платноход”, който произвежда тяга от 3,33 до 6,67 микронютона на киловат.

Идеята за създаване за „И Ем-драйв” е лансирана от британския учен Роджър Шойър преди близо 20 години. Днешният прототип гарантира тяга в резултат на отражението на микровълновото излъчване от стената на конусовидна камера.

При съприкосновението със стените на конуса се генерира тяга, макар че от камерата не изтича вещество. По това „И Ем-драйв” се различава от йонния двигател, монтиран на някои устройства на НАСА. Там тягата се получава при йонизация на работното вещество, обикновено газ ксенон, и изхвърлянето на поток от частици от двигателя.

Ако „И Ем-драйв” премине успешно тестовете, в бъдещите космически кораби няма да има нужда от сегашните тонове гориво.

Източник: National Geographic, RT    

Редактор: Николай Киров

Източник: http://www.vesti.bg/lyubopitno/lyubopitno/sasht-izprevarvat-rusiia-pri-k...