Как да "преведем" думите на Учителя - защо Сатурн да намажем със зехтин; Луната - с кисело мляко, а Венера - с каймак?

"Да кажем, във вас Луната не е в добър аспект. Венера не е в добър аспект, Сатурн – също. Едно неблагоприятно астрологическо съчетание. Луната ще ви даде едно разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да вкусите. Да имате разположение за неща, които никога не може да вкусите. Сатурн ще ви подбуди, когото видите, да го критикувате. Когото видите да мислите, че е измамник, крадец, разбойник и да мислите, че вие сте единствения човек, останал добър на света. Тогава казвате: “Какъв е цярът?” Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко. Венера ще намажеш с каймак. Това са думи, които ще преведете. Туй се казва да се говори сладко."

Темата е отворена, тъй като точният отговор едва ли ще намерим. Тук е важен пътя (разсъждението), не толкова целта (отговора). От контекста стават ясни две неща като предпоставки:

Трите планети – Сатурн, Луна и Венера са в лоши аспекти (квадрат или опозиция) помежду си или с други планети. „Едно неблагоприятно астрологическо съчетание“, както казва Учителя.

От горното произтича пряко и изопачаването на качествата на трите планети: Луната вместо да дава творческо въображение и образно (асоциативно) мислене, обратно – дава предразположение към фантазиране и свързване с илюзорни, нереални образи. Венера винаги държи на най-доброто, най-скъпото, най-красивото и това прави нейният вкус изтънчен и с висок идеал, т.е. тя селектира нещата, не може да е всеядна. Но при изопачаване на качествата ѝ, става точно обратното – „иска да вкусва от всичко“. Сатурн вместо да има трезва и хладнокръвна преценка за себе си и хората, също така и за ситуацията в, която се намира, той става критикар, като на всичко и всички намира недостатъците и си „мисли, че е единствения човек, останал добър на света“.

Така се явява цярът, според Учителя: „Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко. Венера ще намажеш с каймак.“

Тъй като Сатурн е сух и студен по природа, е логично да се намаже със зехтин малко, за да „омекне“. Маслината като плод има качествата на Сатурн – тя е черна, има костилка и много неприятен горчив вкус.

Киселото като вкус по природа се свързва с Меркурий, който е практичен, подреден и мислещ, точно обратното на блуждаещ и фантазиращ. Млякото пък идва по линия на Луната (Майката) и, когато са изопачени качествата ѝ съчетанието „кисело мляко“ явно е рецептата. Освен това киселото мляко би трябвало да балансира прекалената чувствителност на Луната

И накрая за Венера. Според древногръцките митове Афродита/Венера се ражда от пяната, в която са се превърнали тестисите на бог Уран, след като синът му Кронос/Сатурн ги отрязва с каменният сърп, направен от майка му Гея/ Земята и ги хвърля в морето (всичко това са дълбоки символи). Така тя, родена от пяната/каймака на вълните, винаги го търси във всяко нещо. Именно каймакът е най-хубавото от млякото – есенцията и само той може да задоволи Венера – с малко, но пък най-доброто. Така тя вече ще се върне към своята елитарност и финес и вече няма да иска „да вкусва всичко“.