През годините след заминаването на Учителя нашето братство има една основна, голяма язва (тумор), с която и до днес не може да се справи – това е жаждата за власт и ръководство. На много места в беседите и лекциите си той говори за тази опасност. В един свой разговор Учителя споменава, че духовните братства не разпределят пари, но те могат да бъдат спънати в своето развитие само по линията на ръководството и властта. Това при нас е вече факт и неговото начало се е отприщило още със създаването на първия братски съвет през 1945 г. Оттогава произтичат по-нататъшните главни беди като:

·      разделението у братята и сестрите на Изгрева точно по този белег още от края на 40-те години на ХХ в.;

·      безсмисленото разваляне на отношенията с френското братство, което по това време получава мощен импулс и кредит от Небето;

·      разрушаването на Изгрева;

·      прекратяване на практика на всички братски дейности, след намесата на тогавашната власт, породено пак от крамоли в братския съвет и отстраняването на Н. Антов.

Именно от тази язва произлизат и днешните наши неразбории в братството. Няма друга основна причина, която да ги поражда. Ние сме свидетели на безкрайните караници и спорове през годините от 1990 г. насам. Всъщност през последните години се налага една нова тенденция – чрез псевдохармония и лицемерие, както и чрез нарочване и посочване на всичкото зло извън братския съвет и общото събрание, да се търси обединението. Но такова псевдообединение след поредния фалш и неистина, лъсва и открива още по-големите пробойни, които се замитат под килима. Поражда се пасивна агресия, която пряко влияе на физиологията на Братството. Дори да се замаскират такива изкуствени „братски“ отношения, всеки един искрен и чист човек, обръщайки се навътре към себе си, разбира рано или късно, че това не е истинското Братството, за което ние милеем и което ни завеща Учителя! Всички тези проблеми нарастват и ние сега, като не ги разрешаваме, ги оставяме напред за поколенията. Така тези след нас ще трябва да продължават да вървят по безкрайната причинно-следствена механична спирала.

Конкретно в настоящия момент най-големият проблем е липсата на съответствие между форма и съдържание в това, което искаме да бъде наш управленски модел в братството:

1. Най-добре е по препоръките на Учителя – без никакъв устав и организация;

2. Ако сме с устав, то нека има съответствие и да си бъдем една нормална организация, регистрирана поне в др. дирекция/министерство (например защо не в образованието, културата или другаде);

3. Сега сме в най-лошия вариант – липса на всяко съответствие – нито по препоръките на Учителя, нито според държавните изисквания – не спазваме никакви правила, защото когато ни е удобно сме духовна общност, а когато не – организация с устав, председател и УС.

Тъй като в момента сме избрали най-неприемливия вариант и продължаваме да храним тази неистинна мисъл-форма всячески, то оттук нататък имаме два пътя:

1. Да утвърдим организацията с истински устав, членове и строга йерахичност, което изисква всяка подобна форма за пред държавата. Но нека тя бъде истинна, а не проформа, тъй като това, което ние правим в момента си е чиста лъжа.

2. Да следваме линията на Учителя и неговите препоръки, както е било по време на цялата Школа – без устав и без организация. Има такива начини и нека страховете, които ни се насаждат в тази посока да се разпилеят на съставните им части!

Едно е ясно – напред и нагоре не може да се върви с неистини и полуистини, не и в нашето Учение. Да изпълним Волята Божия! Амин!