Пол Седир (Paul Sédir) е псевдоним  на Ивон Ле Луп (Yvon Le Loup) – френски окултист и мистик, мартенист, автор на много книги, посветени на езотерична тематика и християнски мистицизъм. Роден на 2 януари 1871 г. и напуска този свят на 3 февруари 1926 г. в Париж. В много ранна възраст  семейството му се премества от Бретан в Париж. През този период родителите му са много затруднени материално, което оказва влияние върху младия Седир. Като дете той иска да стане пастор, но по-късно променя своето желание. През 1882 г. започва да взема уроци по цигулка. На 10 юли 1883 г. завършва висшето си образование. За около две години изучава самостоятелно  различни езотерични книги и учения. През 1888 г. се запознава с френския окултист и кабалист Папюс, като малко след това става сътрудник на списание „Посвещение“ (L'Initiation), основана от самия Папюс. През  октомври 1891 г. за първи път използва псевдонима „Седир“, което е анаграма на Désir (желание, копнеж). Това е алюзия на „L'homme de désir“ или „човек с желание“, израз на Луи Клод дьо Сен-Мартен, за да опише етап в духовното развитие на човека.  Между 1894 г. и 1898 г. са издадени първите статии и първите творби в La Librairie du Merveilleux. Също така публикува и първите си преводи на френски език от автори като Якоб Бьоме и други известни окултисти.

Срещата на Седир с Низе Антелм Филип (Nizier Anthelme Philippe) – лечител и духовен учител от Лион е един от най-важните моменти в живота му. Една неделя през юли на 1897 г. на перона на гарата в Париж придружен от Папюс, той среща за първи път Учителя си Филип. По-късно Седир казва: „Имах привилегията да среща своя идеал, не в абстрактния свят на идеите, но въплътен в един жив човек.“

На 13 юни, 1899 г. се жени за Алис, която е идеалният му партньор, но десет години по-късно тя умира. Смъртта на съпругата му променя коренно живота на Седир –  той напуска банката, в която работи в продължение на 20 години като чиновник. От 1915-1918 Sedir е мобилизиран.

През 1920 г. основава безплатно благотворително христианско общество „Духовна дружба“ (фр. Amitiés Spirituelles), функциониращо и до днес.  На 30 май 1921 г. се женен втори път за Marie-Jeanne Coffineau (Jeanne Jacquemin). В следващите години, след създаването на „Духовна дружба“, Седир работи усърдно в рамките на асоциацията: писма, статии, срещи, лекции в Париж и в няколко френски градове и в чужбина, най-вече Полша. Навсякъде се образуват групи от симпатизанти. Последната му публична реч е изнесена на 17 ноември 1925 г. в  Париж.

Целият живот на Седир е отдаден в Служба на Бога и на Евангелието.