І. Важни въпроси относно играта на Паневритмия.

1. Каква е геометрията в Паневритмията?

Паневритмията се играе по двойки, движещи се по окръжност, в посока обратна на часовниковата стрелка. Радиусът на окръжността трябва да бъде съобразен с броя на двойките, така че разстоянието между отделните двойки да бъде две протегнати ръце. Разстоянието между партньорите в една двойка също трябва да бъде две протегнати ръце. През цялата игра на Паневритмията трябва да се запазва правилната геометрия (кръг, радиален лъч, квадрат или правилен петоъгълник), както и разстоянието между двойките и вътре в тях.

2. На какви места се играе Паневритмия?

Всеки град има своето свещено място. Много често това е най-високото възвишение, от което трябва да има възможност за посрещане на изгрева през цялата година. Обикновено тези места са извън пределите на града, където гъстото астрално влияние не се усеща. Важно е да се играе на трева – на слънчева зелена поляна, където реално ще изпитаме текста от Паневритмията, в който се пее „по зелената трева и на бистрата роса“. Добре е да бъдем боси (освен в много студените сутрини), за да става правилен обмен между нас и околната среда. Ако сме с обувки (гума/пластмаса), то става изолация между нас и енергиите на земята.

3. Кога се играе Паневритмия?

Паневритмията е добре да се играе сутрин рано, задължително след изгрева на Слънцето, чийто диапазон в месеците март-септември варира от около 1, 5 часа (от 5:50 до 7:20 ч. за София). Тъй като изгревът според Учителя представлява кулминацията за деня, то трябва винаги да се съобразяваме с него и да го имаме за отправна точка. Всеки ден обаче слънцето изгрява по различно време и за целта е удачно да се фиксира часът за започване на Паневритмията спрямо него. Например около 40 мин след първият лъч да се започват 6+1 упражнения, като преди това всеки лично си е посрещнал изгрева и от всички желаещи е направен кратък общ наряд за деня.

4. На каква музика се играе Паневритмия?

Играе се на жива музика. На въпрос от цигуларката Мария Златева към Учителя, дали би било добре да се използва грамофон, той отговаря: „Не! По-добре е живо свирене.“ (“Изгревът“ на Бялото Братство, пее и свири, учи и живее“, том I, с. 353). Певците и инструменталистите са в центъра на кръга. Останалите участници не пеят по време на изпълнение, освен на специално посочените изрично места, когато краката не се движат: упражненията „Дишане“ и „Слънчеви лъчи“ – от „Ти си ме мамо…“ до края. Учителя казва: „Хорът ще застане в средата, заедно със свирачите, а другите ще играят и мислено ще пеят“ („Съзвучия от бъдещето“).

5. Какво е облеклото на играещите Паневритмия?

Паневритмия се играе в подходящо облекло от естествена материя (лен, памук и вълна) – дрехите са свободни по тялото, непрозрачни, светли на цвят – бели, светлосини или розови. Жените – с широка рокля с дълъг ръкав, може и с пола до под коляното. Мъжете – със свободни бели ризи и панталони, може с колан. Учителя казва следното: „Слънчеви лъчи” трябва да се играе със специални костюми с широки като тога ръкави и с пояси на кръста. Костюмите да бъдат със син, розов и бял цвят.” („Акордиране на човешката душа“, том II)

ІІ. Правила, отнасящи се до индивидуалната игра на всеки участник.

1. Тялото е изправено, излъчващо бодрост, с изправен гръбначен стълб и мислено ориентирано по оста Слънце-Земя;

2. Походката в Паневритмията е специфична – стъпване първо на пръсти и после на пети.

3. Пръстите на ръцете са събрани.

4. Погледът е на 45° нагоре.

5. Движенията на тялото трябва да бъдат плавни и непрекъснати в рамките на такта.

6. По време на Паневритмия влизане и излизане на играещите става само при нужда, като това може да се случва в паузите между упражненията или между дяловете.

7. В центъра на Паневритмията са само музикантите и певците. Наблюдаващи хора,  животни или предмети са на достатъчно разстояние, така че да не препятстват играещите. Ако се налага отиване от другата страна на кръга, то това става чрез заобикаляне по посока на движението – обратно на часовниковата стрелка.

8. По време на изпълнението на Паневритмия всеки участник се старае да бъде дълбоко концентриран (съсредоточен) в себе си – в изпълнението на движенията, върху съдържанието на текста, с красивите мисли и чувства, изразител на които е Паневритмията.

В книгата „Паневритмия“ от 1938 г. Учителя казва: „Тъй дълбоко трябва да се концентрира човек при изпълнението на тия упражнения, като че ли ги прави сам.“

„При правене на паневритмичните упражнения човек трябва да изпитва чувство на благоговение, едно свещено чувство, свещен трепет, за да може да получи нещо.“

„При правенето на паневритмичните упражнения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответстват на движенията.“

ІІІ. Общи правила.

1. Всеки един от трите компонента на Паневритмията – музика, текст, движения – е равностоен на останалите. Не трябва да се фаворизира нито един от тях за сметка на останалите два, тъй като ясно е казано, че Паневритмията е съответствие между тон (музика), движение и слово. Така в тази симбиоза протича Паневритмията и всеки един от елементите изпълнява своята собствена длъжност в общия организъм: музикантът свири мелодията, певецът артикулира текста, а играещите правят съответните движения.

2. Всяко упражнение в Паневритмията започва винаги с десен крак. Закон е, че първи винаги са мъжките, положителни, творчески сили. След тях неотменно като подкрепа винаги идват женските, отрицателни, съграждащи сили. Тогава последните идват правомерно, за да оформят правилно зададения творчески импулс. В „Паневритмия“ от 1938 г. Учителя казва: „Паневритмията [всяко упражнение!] започва винаги с десния крак, защото творческите сили действат първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили.“

3. При изпълнение на Паневритмията всяка стъпка е винаги в първото силно време на такта, независимо от размера на музиката. Много важно е, началото на всяко упражнение да започва точно в първото си време. За целта е нужно да се направи едно предварително подготвително движение. За да не се изпуска първият такт, всеки от участниците в кръга може да поглежда към центъра, където музикантът/ите прави/ят специфично движение за началото на упражнението. 

4. Ръцете и краката се движат едновременно в синхрон.

5. Винаги за предпочитане е да се правят пълните фигури в Паневритмията: при „Слънчеви лъчи“ – пълни лъчи от по шест двойки, както и да има двойки за външния кръг. При „Пентаграм“ е по-добре да се запълни един цял пентаграм, отколкото да има два непълни например.

Паневритмията трябва да се играе и изпълнява многократно – цялата, на части, и пак цялата, и то с месеци и години редовно. При такова повторение у човека се изработва координация между разните части на тялото; известна музикална памет – памет на движенията и връзките между тях (междинни или спомагателни движения), пластичност и плавност.

Ако някои от горните условия, правила и препоръки отсъстват, то тогава ни най-малко не трябва да се спира играта на Паневритмия и човек да се обезсърчава и отказва, но да се играе с мисълта, че това са репетиции до момента, в който един ден той ще излезе вече подготвен на сцената на Природата и ще се свещенодейства в пълнота и с благоговение. Високият идеал трябва да се следва неотклонно, дори той да е непостижим!