Успехът в обучението – когато отношенията между учител и ученик са правилни

Таня Димитрова - старши преподавател, Икономически университет Варна

Целта на всеки преподавател е да успее да предаде знанията си на обучаемите, за да изпита удовлетворение, че добре си е свършил работата. Къде е тайната, разковничето на успеха в обучението ?

Развитието на новите технологии улесниха много преподаването и внесоха съществени промени в методиката. Но дали новите технологии са най-важното условие, за да осъществим успешно обучение ? Техническият прогрес има значение, но се оказа, че най-важното условие, за да имат успех обучаемите са правилните им взаимоотношения със своя учител.

„Ти си учител, ще държиш с учениците си един мек език. Искаш да те обичат - ще ги обичаш. Искаш да те почитат, ще ги почиташ. Само така ще имате правилни отношения.“ (Учителя Петър Дънов: 11)

Обикновено учителите обичат онези ученици, които са надарени. Но всъщност тези, които изпитват затруднения в изучаването на дадена материя, имат най-много нужда от майчинската подкрепа, обичта и доверието на учителя.

„Знаете ли какви са условията да стане човек учител ? Жените по-добре ще разберат какво нещо е учител. Майки ставали ли сте, раждали ли сте ? Майчинството е нещо, което приблизително може да изяви идеята. /…/ Ученици и учители – това са положения, които определят ония велики отношения, които Бог е вложил в човешката душа. “(Учителя Петър Дънов: 11)

В своето изложение ще споделя най-съществените изводи за успешно обучение по чужд език, до които съм достигнала през своя 30 годишен опит като университетски преподавател по френски език, споделяйки откритията на велики умове, непризнати приживе и често заклеймявани, като всички откриватели, които следват неутъпканите пътеки. Тези разсъждения и изводи пречупвам през учението на Учителя Петър Дънов, позовавайки се на цитати по темата от негови беседи.

Преподавайки френски език, бях свидетел как някои от студентите учеха езика със завидна лекота, докато други се справяха само благодарение на много усилия и силното си желание.

„Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да се учиш, за да станеш ученик.“ (Учителя Петър Дънов: 11)

Уважавах порива на тези студенти, които с цената на много усилия постигаха успех и ги поощрявах, но много дълго време не можех да си отговоря на въпроса:  Защо някой научава няколко езика с лекота, а друг – цял живот учи един език и никога не проговаря ? Натъкнах на революционни открития, които дадоха отговор на моя въпрос.

Позовавам се на трудовете на д-р Томатис – ото-рино-ларинголог, според когото ще си спестим много усилия и време, ако изберем да изучаваме език, чийто „пропусквателна лента“, изразена в херцове на вълните, съвпада с вълните на чуваемост на ухото ни. Според този учен, способността да учим чужди езици не е свързана с интелекта, а с физиологията на нашето ухо. Съвременните технологии дават възможност за аудио-вокални изследвания на слуха и гласа, при които се определя степента на чуваемост на желаещия да се обучава, възможностите му за възприемане и възпроизвеждане. Те показват кой език би му се удавал най-добре. Звуците се разлагат както призмата разлага светлината на спектралната дъга. Чуваемостта обхваща звуков спектър, разположен на 11 октави, като се тръгва от най-ниските тонове – 16 херца и се стига до най-високите 16 000 херца.

Досегашната методика на преподаване на езика се основава на напълно погрешен постулат: а именно, че всички хора от четирите краища на света чуват по един и същ начин. Фонограмите, направени на говора на представители на различни нации показват невероятно разнообразие от диапазони на звука, като всеки език е разположен на различни честоти и всяка нация има специфична за нея етнограма.

Професор Томатис прави етнограми на различните езици, при което установява, че френският език е разположен в диапазона  между 150 и 2000 херца, испанският от 100 до 500, италианският от 2000 до 4000, а английският е на звуковата писта от 2000 до 12000 херца, което обяснява трудността, с която французите изучават английски език. А 11-те октави, на които са разположени славянските езици, им дават дарбата да учат с лекота чужди езици.

Тези открития са приноса на професор Томатис към физиологичната лингвистика, признат от Френската академия на науките, известен, като ефекта Томатис. Според него езикът е пряко свързан с неврологията. Ухото контролира нервната система и отваря пътя на езика към мозъка, в зависимост от акустичните закони, на които трябва да се подчини посланието. Първият етап в усвояването на езика е слуховото възприемане. Важно е най-напред да се изгради матрица на непознатите звукосъчетания в мозъка, като се образува аудио-вокален път, където да протича словесният поток. Никаква изобретателност от страна на преподавателя не може да помогне, ако ухото остане затворено за езиковото послание.

„Онези, които отиват в чужди държави, като Франция, Германия, Англия, без да знаят езика на дадена държава, достатъчно е да прекарат там само една година и само да слушат, ще видят, че по силата на особен закон, в тях започва да се просветлява нещо /…/ и те започват да различават думите една от друга, започват да разбират езика.“ (Учителя Петър Дънов: 9)

Както има акомодация на окото, така може да се говори и за слухова акомодация. На ухото му трябва определено време за адаптация, наречено латентно, което се променя в зависимост от езика, към който то трябва да се адаптира.

„Ако идете в един чужд народ, ако идете в Америка или в Германия, ако не знаете нито дума от езика, ако ви говорят, най-първо всичко ви е непонятно, но след година започва да се явява светлина в ума ви и думите сами по себе си започват да се явяват. ” (Учителя Петър Дънов:10)

Децата много по-лесно изучават чужди езици, именно защото в ранната си възраст те имат шанса да разполагат с изключителна слухова гъвкавост и с вроден инстинкт за адаптация и са способни да се включат към всички “промени”, без деформация.

Професор Томатис дава пример с един баща, който довежда сина си в неговия център. Отличен ученик, той е бил скъсан на всички изпити по испански. След направените аудиограма и тест за слушане става ясно, че има ухо на англичанин, много отворено за високите честоти, но не можещо да улови честотите, на които е испанския език. Той говори испански като англичанин.

Изследванията доказват, че говорещият глас се изкачва много по-високо от пеещия. Най-хубавите певчески гласове в света достигат рядко 7000 херца. Този на Енрико Карузо по изключение достига до около 8000 херца. Оказва се, че той дължи певческите си дарби на особен вид частична глухота, вследствие на злополука, при което след операция почти не може да чува ниските честоти на звука, което означава, че не чува звуците с лошо качество, при което съответно му е невъзможно да ги възпроизведе. Така от даровит певец той се превръща в най-великия глас в света.

Освен физиологичната даденост, за възприемане и усвояване на даден език има значение цялото психологическо минало на обучаемия. Ако малкото дете е подложено на силни шумове, крясъци на родители, които се карат, на силния звук на телевизора, единствената възможност за него да се спаси, е да затвори ушите си пред този враждебен свят. Според д-р Томатис, то ще остане затворено и за езика, за комуникацията, за социалните отношения. След време в училище може да има проблеми с изучаването на езиците или да развие дислексия или дисграфия.

Децата, страдащи от дислексия не могат да изговарят определени звуци, просто защото не ги чуват и впоследствие ги пропускат и когато пишат – това са прояви на дисграфия. Има тясна връзка между дислексията и трудността в изучаването на чужд език. И в двата случая се касае за затруднения в чуването. Често правописните грешки, които допускат учениците са именно проява на дислексия и учителите допълнително ги травмират, като ги критикуват и им занижават оценката, без да си дават сметка, че се касае за физиологичен и психологически проблем.

         В случай, че желаещият да учи език няма достатъчен диапазон на чуваемост, а иска да учи езика, той може да се тренира да увеличи „пропусквателната лента” на слуховия си апарат със специални слушалки, изобретение на д-р Томатис, наречени „електронно ухо”. В България те се използват за лечение на дислексици и най-вече на аутисти.

Според психолингвистиката към езика трябва да се подхожда холистично. Емоционалното състояние на обучаемия е от съществено значение. След като е преминала през слуховия канал, информацията се насочва към мозъка и преминава през таламуса, който отразява емоционалното състояние на обучаемия. Понякога той изгражда бариера и информацията не преминава.

Следователно ученето на език е свързано със сложни неврофизиологични и психологични процеси. Много задълбочени изследвания в тази област е направил нашият сънародник – психолог, невролог, изследовател на мозъка, професор д-р Лозанов, давайки на света през 80 -те години един съвсем нов подход в обучението, известен под името “сугестопедичния метод.“

Според него човешките възможности са безгранични и за да се използва максимално потенциалът на паметта  и интелекта, е необходимо да се създаде такава обстановка, че всеки обучаем да се превърне в творец и да забрави за ученето. Желателно е да свържем процеса на комуникация със сферата на изкуствата и да се създаде една вдъхновяваща необичайна обстановка, при която усещането е, че се случва нещо необикновено. Това показва до каква степен отношението на учителя към обучаемите се отразява на тяхната възприемчивост към новата информация. В своята методика, професор Лозанов показва какви са правилните отношения между учител и ученик.

Професор Лозанов посещава Изгрева и се среща с едни от първите ученици на Учителя – Боян Боев и Иван Антонов. Учението на Учителя оказва влияние върху философията и мирогледа му. В методиката си той влага най-важните принципи, залегнали в учението на Учителя Петър Дънов – Истината, Любовта, Свободата. Той показва на практика как учителя да приложи тези принципи в обучението.

Учениците много осезаемо усещат отношението на учителя към тях, дали е майчински грижовно, искрено подкрепящо, истинно, дали им се придава усещането за свобода в рамките на възможното. В общуването между учител и обучаеми важат същите закони както в едно обикновено общуване между събеседниците.

С откриването на огледалните неврони от италианския невролог проф. Джакомо Ризолати от Университета в Парма през 1992 г., невронауките доказват, че ние сме способни да предусетим действията и реалните усещания на събеседника си.

Огледалните неврони са мозъчни клетки, които  се активизират когато правиш нещо или когато гледаш как някой друг прави същото нещо. Това  води до факта, че те ни позволяват да имитираме чувство или състояние. Тази е причината да изпитваме състрадание или, както се казва, да влизаме в положението на някого, да предусещаме намерения и различни психични състояния.

Теорията за огледалните неврони доказва от какво огромно значение е това, което чувства и излъчва преподавателят. Ако учителят обича предмета, който преподава, това се предава и на учащите. Ако учителят вярва в способностите на учениците си, обича ги и ги уважава като личности - те са спокойни и му имат доверие, което създава атмосфера за лесно усвояване на информацията. Обучаемите несъзнателно имитират всичко, което виждат, чуват и усещат.

Според проф. Лозанов, много трудно може да се прикрие неискрено отношение или усмивка от събеседника ни, защото съществуват „предателски маркери на искреността”. И тук отново ни идват на помощ невронауките. При искрената усмивка се съкращават големият скулен мускул (musculus zigomaticus) и кръговият мускул на окото (musculus orbicularis). „Мускулус зигоматикус  се намира под двоен контрол – съзнат и несъзнаван. Обаче мускулус орбикуларис се контролира само несъзнателно и не може да се активира волево в искрена усмивка.“ (Лозанов: 4). Иначе казано, когато се усмихнем искрено, очите ни се променят, а при фалшивата усмивка горната част на лицето не се променя. Това са така наречените от проф. Лозанов слаби сигнали, които изразяват истинските чувства на говорещия, които той не може да скрие. Като неврофизиолог и изследовател на мозъка, професор Лозанов доказва, че учителят няма друг избор, освен да изразява Истината, т.е. да бъде истинен в поведението си.

Всъщност д-р Лозанов е обяснил със законите на неврофизиологията, това, което Учителя казва за фалшивата усмивка:

„Когато човек само се усмихне, мускулите на устните се повдигат, а очите са ясни, огнени, няма мекота в тях. Какво показва всичко това? Такава усмивка показва: „Аз ще те изям!“ А когато една усмивка излиза отвътре, в очите има божествена светлина, има мекота, нежност. Този човек казва: „Аз съм готов да ти помогна, аз любя Господа.“ Следователно за мен усмивките веднага разрешават въпроса. Когато покрай мене мине една сянка и ми се усмихне, гледам очите ѝ остри ли са и иска ли да ме изяде, или са меки и нежни, и иска да ми помогне.“ (Учителя Петър Дънов: 12)

 „Хората не могат да мислят творчески, да работят с другите, когато в мозъка им са активирани невронни пътеки, обработващи сигнала „заплаха“. ... Невронен отговор от типа „заплаха“ се провокира у възприемащите и от всяка липса на емоционална спонтанност, от всеки опит на събеседника да прикрие това, което чувства.“ (Паунов: 6)

При сугестопедичния метод се създава много фина връзка между преподавателя и обучаемия. Преподавателят излъчва жизнерадост, симпатия, пълно приемане, при което се потапяме в атмосфера на взаимно доверие. При един процес, когато нещо ново навлиза в съзнанието, е необходима чисто човешка подкрепа и окуражаване, обич и любов. Тази подкрепа според проф. Лозанов трябва да е незабележима, ненатрапчива, деликатна, както когато учим детето да кара велосипед и леко поддържаме колелото зад него, а после недоловимо го пускаме. Така обучаемият постепенно разчупва „защитната черупка” и се впуска да общува, избавяйки се от страха, че ще сгреши, ще се изложи, ще стане смешен. Това явление на спонтанно доверяване проф. Лозанов нарича инфантилизация.

Първата ни задача е да успеем да убедим изучаващите езика, че ако изпитват затруднения в обучението, това в никакъв случай не се дължи на по-ниска интелигентност или недостатъчна паметливост. Вече в зряла възраст обучаемите са много чувствителни към неспособността си да се справят лесно с изучаването на езика и често не могат да преодолеят бариерата за изказ, само защото се страхуват да не изглеждат смешни в очите на другите. Защото всички знаем, че най-трудното е не да учиш езика, а да се осмелиш да проговориш на него.

Съпричастността на преподавателя се изразява в непринудеността и естествеността на общуването, съвсем близка до нормалното общуване. Няма го доминиращото назидателно поправяне на грешките, което води до блокажи и стрес за обучаемия.  Преподавателят само повтаря вярно, най-често в друг контекст, погрешно произнесената дума  или граматически неправилното изречение и то с естествен тон, сякаш между другото и тази поправка се възприема по-скоро на парасъзнателно, отколкото на съзнателно ниво.     

Обучението е една своеобразна психотерапия, която професор Лозанов нарича психохигиена. Курсистите се чувстват „у дома си” и то - заобиколени от едно хармонично и любящо семейство. Обстановката е спокойна, релаксираща, без никакво напрежение. За такава обстановка съдействат музиката, дидактическите игри, глобалното представяне на материала. Обучаемите имат свободата да изберат дали искат да участват във всички игри или не, както и дали да правят упражненията. Когато човек е свободен, запаметява по-лесно.

Взаимозависимостта между познавателните ни способности и емоциите е вече научно доказана. Джоузеф Льоду, световно известен невроучен в Центъра за невронни изследвания в Нюйоркския университет, доказва недвусмислено с изследванията си, че връзките между емоционните мозъчни центрове (амигдала) и когнитивните системи (неокортекс) са по-разработени и силни от обратните невронни пътища. Специалистите по невронаука наричат обема на вниманието, който ни позволява да обхванем фактите, „оперативна памет“. За оперативната памет отговоря префронталният кортекс. Но наличието на невронни пътеки от лимбичната система към префронталните лобове означава, че всяка силна емоция – притеснение или страх, например - могат да породят един вид статично напрежение и така да саботират усилията на префронталния лоб да поддържа оперативната памет. (Голмън: 3)

Проф. Лозанов представя мозъка с холограмна, „фасетна структура”, като единство от множество малки „мозъчета” – невроните. (Лозанов: 5). Цялото е във всяка част и частта се съдържа в цялото. Това е и един от принципите при преподаването. Елементите не бива да се преподават и изучават изолирано, например граматиката в чуждия език. Когато ни се преподава нова информация, мозъкът иска да види първо общата част и после я раздробява на части.

„Силата е в цялото, а не в частта.“ (Учителя Петър Дънов:13)

Ефективността на този метод  идва от използването на двете полукълба на мозъка, дясното и лявото, при което всичко чуто се запечатва в дългосрочната памет.

Изучавайки така чуждия език, ние се пропиваме от културата на нацията, чийто език изучаваме, запознаваме се с най-хубавите произведения на изобразителното изкуство, най-добрите певци, традициите. Почвата вече е подготвена, семенцето е посято, ние сме спечелени за каузата, „запалили сме се”. Съзаклятничеството на преподавателя и увличащата сила на групата са си свършили работата. Нашите уши, ум, сърце са широко отворени. И сега вече нищо не може да ни спре. Вече сами ще достигнем до предели, които са безгранични, като четем книги, които са ни интересни, слушаме музика, общуваме с хора, говорещи този език. Вече „управляваме сами велосипеда”.

И на този етап можем да следваме препоръките на руския преводач в ООН и преподавател Николай Замяткин за самостоятелно изучаване на език. Той ни уверява, че ако в продължение на една година се занимаваме по 3 час на ден с езика, като слушаме многократно едни и същи диалози и после ги четем на висок глас, а след това прочетем 3000 страници предпочитана от нас оригинална литература, можем да считаме, че владеем езика. ( Замяткин: 4). Но е важно да се спазва тази хронология на заниманията.

Четенето на висок глас се налага от явлението резонанс на думата, която прозвучава, прониква в тялото и пробужда паметта. Основните механизми на овладяване на езика се придобиват, придавайки на гласа известен интензитет, който позволява да се събудят процесите на интегрирането му в тялото. За самият д-р Томатис, парижкият френски е бил като чужд език и той е успял да преодолее южняшкия си акцент като повтарял изречения и думи на глас в банята или в кухнята, като акустиката на тези стаи, покрити с плочки, е успяла да “моделира” ухото му.

Като потвържение на гореизложеното е заключението на Гералд Хютер и екипа му в Департамента по фундаментални неврофизиологични изследвания в Гьотинген, който доказва наличието на пряка връзка между развитието на мозъка (онто-и филогенетично) и начините на използването му. Оказва се, че поведения, водещи до най-пълно такова развитие, са онези, които съумяват да съчетаят класическата когнитивна интелигентност с неинтелектуални качества като скромност, емпатия, любов. ( Паунов: 6)

А системата за обучение на проф. Георги Лозанов е най-добрият трамплин за първоначално запознаване с езика и създаване на стабилна база за надграждане. Това е система на жизнеутвърждаване и радост, която помага на обучаемите да се чувстват удовлетворени и пълноценни, да преодолеят комплексите, задръжките и предубежденията си.

Има ли я наистина езиковата дарба ? Доколкото може да се говори за музикална, математическа, артистична дарба, езиковата дарба е част от тази поредица, но означава ли това да се обезкуражим и откажем от изучаването на чужди езици, ако не сме сред богоизбраните, притежаващи тези способности.

Опитът показва, че правилната посока е да отворим безрезервно ухото, ума и сърцето си, но едва след като сме се освободили от тежкия багаж на страховете, блокажите от детството, придържането към общоприетите обществени норми и когато повярваме в своите необятни възможности. Защото с труд и постоянство всичко се постига.

„Някои се безпокоят, че не могат да научат някакъв език. Ако се оставят спокойни и работят в това направление, те няма да забележат как езикът ще се прояви сам по себе си. Сега, като влизате в новата култура, като поемате нова посока в живота си, вие трябва да имате вяра, че всичко можете да постигнете с труд и постоянство. Не че всичко трябва да се постигне с труд, но като вложите труд и постоянство в работата си, ще видите, че всички заложби, които са скрити във вас, ще могат да се развият. Всичко, каквото желаете, ще може да го постигнете.“ (Учителя Петър Дънов:10)

Библиография:

1. Димитрова,Таня.(2006). Защо различно ни се удават езиците. Чуждоезиково обучение, 1, 42-47, София: Министерство на образованието и науката.
2. Голмън, Даниъл. (2011) Емоционална интелигентност. София: Издателство Изток-Запад.
3. Замяткин, Николай. (2008). Вас невозможно научить иностранному языку. Москва: Издателство „Дмитрий Буланин”.
4. Лозанов, Георги. (2005). Сугестопедия – Десугестивно обучение. София: Университетско издателство.
5. Паунов, Марин. (2012) Човешката емоционалност в поведенческите науки и практиката на управлението. Годишник УНСС, 2,  61-94
6. Tokuhama-Espinosa,Тrace. (2014) What neurosciences tell us about teaching foreign languages, New Routes-Disal Magazine, Brazil, 30-32
7. Tomatis, Alfred. (1990) L’oreille et la vie. Paris: Editions Robert Lafond
8. Tomatis, Alfred. (1991) Nous sommes tous polyglottes. Paris: Fixot
9. Учителя Петър Дънов. (1998) Неделни беседи, 1937-1938 г. Сила, благородство, светлина и доброта. София: Издателство АСК-93
10. Учителя Петър Дънов. (1994) ООК, ХIX година 1939-1940 г. Подмладяване. София: Издателство Бяло братство
11. Учителя Петър Дънов. (2009) ООК, Високият идеал, III година 1923-1924 г. Школата и развитието на ученика. София: Издателство Бяло братство
12. Учителя Петър Дънов. (2008) Мировата любов – Съборно слово, В.Търново, 1919-1921г. Правилното растене   на  душата и хармоничното развитие на душевните сили.  София: Издателство Бяло братство
13. Учителя Петър Дънов. (2010) Сила и живот, том 4,  неделни беседи 1919 г.-1921 г. Лозата и пръчките. София: Издателство: Захарий Стоянов и Бяло Братство