По-важни астрономически данни:

Нашето слънце е звезда от клас G2, една от 100-те милиарда звезди в галактиката „Млечен път“ и е централната звезда на Слънчевата система. Има диаметър 1,390,000 км (близо 109 пъти по-голям от този на Земята), масата му е 1.9891x10³⁰ кг, температура на повърхността му е 5800 К, а в ядрото - 15,600,000 К. Слънцето съдържа 98% от всичката маса в Слънчевата система. Изградено е от 75% водород и 25% хелий. Слънцето, заедно с цялата Слънчева система, обикаля около центъра на Млечния път за около 250 млн. години със скорост около 220 км/сек. Светлината пътува от Слънцето до Земята за 8 минути.

В атмосферата на Слънцето постоянно стават изменения. Променя се средният брой на слънчевите петна и на протуберансите, честотата на слънчевите избухвания и свързаните с тях явления. Тези явления определят степента на активност на Слънцето и проявяват определена периодичност. Активността на Слънцето достига максимум средно веднъж на 11,2 години. Цикличността на слънчевата активност е открита от немския учен Хенрих Швабе през 1843 г. Слънчевата активност не влияе забележимо на топлината, която достига до нашата планета, а на магнетизма ѝ.