Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

 

За пример, кои са особеностите на Месечина в нейното движение? Става едно прекръстосване с орбитата на Земята. Пътят на Земята показва, че той е една крива линия. То произтича от това, понеже Месечина се движи около Земята и със Земята едновременно около Слънцето. И Месечина прави движение около Слънцето. Ако разглеждаме Месечина, която се движи около Слънцето, какъв ще бъде пътят на Месечина и какъв ще бъде пътят на Земята? За пример, докато Земята направи едно обръщение около Слънцето, колко обръщения ще направи Месечина около Земята?

Дванадесет. [това са 12 синодични месеца, а иначе са 13 сидерични месеца]

Тогава ще има голямо разнообразие, туй движение как ще ни се представи от гледището на Земята? Пътят на Земята е една спирала, по-малка – пътят на Месечина.

Всичките религиозни вярвания на хората са криви, както движението на Месечина.

И тъй, Земята се върти около своята ос и около Слънцето. Учените хора казват, че Земята щяла да спре движението си като Месечина. Месечина не е в абсолютен покой. Тя не се върти около своята ос, но се върти около Земята и около Слънцето, тъй щото двете ѝ страни едновременно се огряват от Слънцето. Само че Месечина крие едната си страна[1].

Има предание, че сегашните хора някога са живели на Месечина и когато я напуснали, за да дойдат да живеят на Земята, тя се разгневила, че дошли на Земята без нейно позволение. Оттогава тя крие лицето си. По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда от нея, е бащата. Той казва:

– Какво правят децата?

Майка им не иска да ги види. Тя казва:

– Аз не искам да видя тия деца, които заминават без мое позволение?

Вярно ли е туй предание? Сега трябва да обясним защо Месечина се движи около Земята, а Земята около Слънцето? Много просто. Всякога малките тела се движат около големите. Закон е: голямото всякога привлича малкото. Последствия от този закон: големите дават, малките взимат. Голямото те привлича, за да ти даде нещо. Като се привлича от голямото, малкото всякога взима.

 


[1] Както е известно, Луната винаги „показва“ на земните жители само едната си половина. Това е явление, което през годините е създало не една или две легенди за „лицето“ на Луната, за тайната ѝ друга половина, населена с неизвестни същества. Вдъхновяващата тайна изглежда разкрита окончателно от учените, които създават и точни карти на разпределението на лунните полезни изкопаеми.

Взаимодействието на гравитацията на Земята с новородения ѝ спътник е довело до струпването на най-плътните и химически сложни минерали на видимата ѝ част. Леките и първичните породи са „изплували“ към невидимата част на Луната, съобщават астрономи в статия в Nature Geoscience.