1. Отличителни черти на Овена.

Колко години трябва да живее човек на земята? Казано е, че сегашният човек може да живее 120 години. Числото 120 представлява всички възможности, които се крият в човека. Според астролозите, животът на човека представя кръг, разделен на 12 равни части, наречени домове. Всеки дом е свързан с определено зодиакално съзвездие  и съдържа в себе си по едно Божие благословение. Следователно всеки дом служи като резервоар, в който се влива ако не всичката, то поне част от енергията на звездите от съзвездието, с което е свързан този дом. В който дом влиза човек, под негово влияние се намира. За да разберете влиянието на звездите, вие трябва да изучавате тяхното естество.

Майката и бащата определят качествата на зодиака, астрологическия момент, когато детето се ражда. Ако туй дете се роди на 22 март, понеже март е дом на човешкия ум, туй дете така се поляризира, че всичките домове се намират в едно хармонично съчетание.

Според астролозите, първият дом е домът на Овена. Онзи, който е роден в Овен,  какъв човек ще бъде? Първият дом е на движение, огнен дом. Дом на човешката мисъл, на човешката глава, на проявяването на човешкия живот. Белезите, които са ги турили, какви са качествата на онзи човек, който е роден на 22 март? Тогава влиза този знак.

Овенът оказва влияние върху главата, мозъка, лицето, в умствено отношение дава активна мисъл. Той дава холеричен темперамент, който е активен, деятелен. 

Кое е отличителното свойство на Овена? Съберат ли се два Овни на едно място, първата им работа е да се поборят. Те се затичват един срещу друг, удрят главите си, после се изправят нагоре и се оттеглят. Като удрят главите си, Овните намират някаква точка, в която става сблъскването. Така постъпва и българинът. Той взема кремъка и огнивото в ръката си и ги удря, докато получи искра. Следователно, когато две тела се търкат едно в друго, винаги се произвежда светлина. Тъй щото, когато човек удари главата си някъде и стане известно разтърсване, всякога се произвежда светлина. Дето има светлина, там има мисъл.

Има един анекдот: Веднъж вълкът отишъл да дава съвет на два коча, които се борили. Двата коча искали да се бият за момите. Искали да се женят. Вълкът ще им каже кой за коя ще се жени. И те, като го блъснали, счупили му ребрата и оттам насетне вълците се отказали да помагат на кочовете. Думата „коч“ е турска, а на български значи „овен“. 

Сега приложете закона: Ако две твои мисли се борят за преимущество, тогава какво ще постигнете? И то си има добрата страна. Аз мога да ви покажа: Тези овни, които се бият, като си удрят главите, те си разтърсват мозъка, за да могат да мислят. Като се борят тези кочове, те развиват умовете си. И на женските овце им пада мед на сърцето, понеже нещо хубаво излиза от тези кочове, които се борят. За любов се бият. Те не се изяждат, само се побият. Видели ли сте как се бият? Някой път се отдалечат и се засилят, двамата и се удрят и се повдигат нагоре. По някой път има 5, 6, 7, 8 овни. И се наредили и започват най-първо най-старите. И десетте се изреждат. Когато първите се бият, другите си чакат реда. Щом се разслаби главата му, той отскочи и другите казват: „Този не е от героите.“ Най-сетне остават най-силните. Те са герои. И овенът, който победи, тръгне пред овцете и всички овце тръгват с него. Аз съм ги наблюдавал. Човек, навсякъде, като направи нещо и после ходи със самоуважение, след като е победил.

Те не са лоши работи. Онзи, който не разбира живота, той не знае защо овните се бият. Аз зная защо се бият овните. Колкото по-рядко се бият овните, толкова по-добре. Ако се бият на годината веднъж, то е на място, но ако всеки ден се бият, това е обикновено.  

2. Първият човек Адам – роден в петък, денят на равноденствието.

Светът е създаден в седем дни. Първият ден отговаря на неделята. В сегашния календар от 8000 години казват, че в първия петък е създаден човекът. Преди него не е имало петък. По-напред шестия ден не го е имало; когато е направен човекът, шестият ден тогава се е образувал. Човекът е образувал шестия ден – ден на Венера, ден на любовта. Следователно, човек трябва да благодари за своето създаване, но същевременно и да го оправдае. Човек е създаден в деня на любовта, но не може да обхване Великата Божия Любов. Той е възприел само част от нея в душата си, за да изпълни святото предназначение, за което е дошъл на Земята.

Според еврейското изчисление човек е създаден в шестия ден – петък, а според християнското шестият ден е съботата. Нещастен ден е шестият. И на този човек, създаден в шестия ден му се каза, че той ще бъде господар на колко неща. Човек е създаден в шестия ден, за да стане господар на своите желания. Този Адам е създаден, Адам на желанията. Не, мисловният принцип не е човекът, който мисли. Адам трябваше да се пресъздаде. В Библията има два източника, отдето са черпили. Адам е два пъти създаван – единият по образ и подобие – мъжки и женски принцип. Създаден е и втори Адам от пръст и после на този Адам е вдъхнато дихание – желанието в него е дадено.

9/22 март е символически ден. Символите придобиват значение само когато се изтълкува вътрешният им смисъл. 9/22 март е денят на равноденствието. Но тъй, просто казано, 9/22 март, денят на равноденствието, е денят, в който човек е бил създаден, роден. И този ден се пада в петък.

Равноденствието на човека е възкачването на слънцето от юг към север. Югът е надолу, а северът – нагоре. С появяването на Адама човек е почнал да еволюира, да се качва нагоре към Бога. Сега, ако вие може да ознаменувате 9/22 март, в смисъл че днес се раждате, т.е. скритите във вас сили Божествени да започнат нова еволюция, да еволюирате към Бога, то е равноденствие, или минаване от едно състояние на битието към друго. Равноденствието всякога трябва да внася най-хубавите мисли, най-хубавите желания в човешката душа и тогава всички онези семенца, които са скрити в земята, започват да израстват, да се развиват, да цъфтят и след това се явява тяхното благоухание. Същият закон е и по отношение на човека. Човек без Божественото е като гола земя и ние казваме: „Този човек е студен, отвратителен, няма никаква красота в него.“ Но дойде ли скритото, Божественото у човека, тези семенца, треви и цветя постепенно почват да израстват, цветята се обличат в червенина и човек става красив. Тази красота не може да се яви, докато не се яви Божественото слънце. Тъй като слънцето иде от северното към южното полушарие, т.е. от единия полюс на битието към другия, северният всякога означава истината, а южният – добродетелта. Но северът означава още смъртта, а югът – живота. Човек, додето не умре, не може да живее. Това е закон. Животът започва най-първо със смъртта. Това на вид е едно противоречие, но е факт вътре в природата. Всяко семенце, всяка форма, в която са облечени нещата, трябва да умрат. 

9/22 март има и друг смисъл в себе си. Човек трябва да се научи на онзи велик закон на самопожертване, да се освободи от ненужните неща в този свят, които спъват неговото развитие.

3. Агнец – Огън – Овен.

„Защото трима са които свидетелстват [на небеса, Отец, Слово и Дух Святий; и тия тримата са едно. И три са които свидетелстват на земята], Духът, и водата, и кръвта; и тия трите са съгласни в едно.“ (І Йн, 5:7)

Какво показва числото 6?

Първата е Божествената троица: Дух, душа, тяло. Втората е човешката троица: ум, сърце, воля. Значи това е Божествената троица проявена в материята като човек със своите три принципа, които съставляват полетата на неговата проява. Шест е числото на човека.

„Трима свидетелстват на небеса: Отец, Син и Дух Свети“. И трима са които свидетелстват на земята: огън, кръв и вода. Отец – първичния огън. Слово – жертвената кръв. Дух – вода на кръщение. Шест равно на три плюс три.

Значи 6-те – човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността. Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността. Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята. Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня – Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда Агнец – Огън – Овен – излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ.“ (Евр, 12: 29) Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ“? Трябва да се знае оригинала на хебрейски – за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата.

4. Аврам и жертвата на Овена.

Казано е в Писанието: „Бог толкоз възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него“ (Йн, 3:16). Бог каза на Аврам да принесе в жертва сина си Исака[1]. Авраам знаеше, че ако каже на Сара, тя нямаше да се съгласи, затова той скри от нея, замълча. Взе сина си, тури дърва на гърба им и те тръгнаха за планината. Сара като ги попита къде отиват, той каза, че отиват да се разходят. Ако беше казал, че отива да го принесе в жертва, тя ще каже: „Ти луд ли си, как ще принесеш сина ми в жертва?!“ Отиват на планината и Авраам казва: „Това е волята Божия, Господ дава и Господ взема.“

Той разбра Божиите думи буквално и беше готов да принесе в жертва Исак, но чу Божия глас, Който му казваше: „Не посягай на сина си! Ето погледни в храстите, там има един овен. Принеси него в жертва вместо сина си Исак“[2]. По този начин Господ изпита послушанието на Аврам.

После той намери Овена и го принесе в жертва. Принесе го на ония духове, на онзи по-низш живот, понеже имаше заинтересовани в живота на Исаака. Ако не бяха принесли тази жертва, той щеше да пострада. Това показва, че и за в бъдеще има много да се жертвува. И той, и синът на Исаака, и всички евреи имаха да пожертвуват. Много изпитания започнаха. Най-първо от жената и се свърши с мъжа. 

Сега евреите са пак на изпитание. Евреите минаха изпитанията на Сара. Сара роди, Христос се роди, но те го принесоха в жертва. Бог каза на Аврама: „Няма да принесеш сина си в жертва.“ Като дойде Христос между евреите, те не постъпиха по същия начин и принесоха Христа в жертва. Кой ще ги избави сега? Те трябваше да постъпят според Писанието. Те трябваше да постъпят съобразно Закона, не трябваше да принесат Христа в жертва. Друг евреин трябваше да пратят на негово място. Че не се яви друг евреин да пострада, и те не можаха да се освободят от страданието. Защо вместо Христа не заклаха едно волче, или едно агънце, та да освободят Христа според Моисеевия закон? Тази жертва трябва да се прави, тази жертва трябва да стане в духовния свят. Евреите не издържаха изпита на Аврама. Изпита на Сара донякъде го издържаха, но изпита на Аврама не го издържаха. 

Защо Аврам трябваше да принесе в жертва Овен, а не друго някое животно? Овенът символизира човешката глава, т.е.ума на човека. С този символ Бог каза на Аврам: „Авраме, впрегни на работа ума си, който ти дадох!“ Аврам трябваше да пожертва ума си, т.е. сина си за Божието дело. Обаче той разбра Божиите думи буквално и задигна сина си Исак да го принесе в жертва на Бога. 

Питам: Вярващите в Бога по това време разбраха ли този закон? И те не го разбраха. Който разбере този закон, той ще впрегне ума си на работа за Господа. Щом впрегне ума си, ще впрегне и сърцето, и волята си. Значи за правилното служене са необходими четири елемента: Бог, на Когото трябва да се служи; Аврам, който ще служи; синът, даден на човека като условие за работа и Овенът, който трябва да се пожертва на физическия свят. В зодиака Овенът представлява човешката глава – мястото на ума. Когато се говори за жертва подразбирам да принесеш в жертва тялото, а не душата си. Казано е в Писанието: „Да принесете себе си в жертва жива и благоугодна Богу“ (Рим, 12:1). Това подразбира: да принесете своя ум, своето сърце и своята воля в жертва жива и благоугодна на Бога.

Казвате на някого: Направи една малка жертва за мене! Ако дадете пари някому, жертва ли е това? Не, това е услуга. Истинската жертва подразбира такъв акт, в който едновременно взимат участие и ума, и сърцето, и волята на човека. Без тези условия жертва не съществува. Ако дадете някому пари, дрехи или някакъв материален предмет без участието на тези три елемента, вие правите услуга, а не жертва. Трябва да различавате жертвата от услугата. 

5. Златното руно като символика на Овена.

[Легендата за златното руно е изпълнена с ярка и дълбока символика, която препраща към историята на библейския Аврам и готовността му да принесе в жертва първородния си син. Интересна е интерпретацията на Боян Боев, публикувана в сп. „Житно зърно“]

Езон, бащата на Язон и цар на Йолкос, е свален от полубрат си Пелий, който завзема престола. Но когато Язон пораства, възпитан от мъдрия кентавър Хирон и въведен от него в гадателското изкуство, се завръща в Йолкос, вуйчо му Пелий, за да го отстрани, го изпраща в Колхида да му донесе оттам златното руно на Овена, върху чийто гръб Фрикс и Хела са се спасили. Язон отива да пита Додонския говорещ дъб какво да прави и той му дава ценни съвети и един от своите клони, като поръчва да издялат статуя и да я поставят на Арго – бързия кораб на аргонавтите. По време на плаването статуята говори с човешки глас и сочи пътя през морето. След много приключения и препятствия Язон приспива незаспиващия иначе змей, завладява златното руно и с другарите си полита за родината си.

При разглеждане на символите намираме следните обяснения: Язон е човекът, а това, че е царски син, означава, че има Божествен произход. Но царският престол му е отнет, т.е. човекът така е потънал в гъстата материя, че не разполага с Божествените си сили. Златното руно е притегателно – то представлява висшето естество на човека и е условие за възвръщане на престола. Освен това символизира победата над това, което разумът смята за невъзможно. Ценните съвети, които Язон получава от Додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на Овена, и този на славата, изобразен от златото. (Б. Боев, Митологията от окултно гледище, сп. „Житно зърно“, 1937 г, кн. 4-5)

6. Роля на първите три знака в Зодиака – Овен, Телец, Близнаци.

И Апостол Павел казва: „Твърдата храна е за съвършените.“ Като знаеха това, древните учени поставиха знака на „Овен“ като символ за самопожертване. Днес всички знаят, че в месец март настъпва равноденствие. Второто равноденствие е през септември. Равноденствието или знакът на „Овена“ представя Божествения принцип на самопожертване. Минаването на слънцето през северния полюс, през полюса на Истината, подразбира закон на самопожертване. За да се познае Истината, Божественото трябва да слезе в материалния свят при онези души, които са вече на земята. Когато казваме, че съществува драма, трагедия за човешките души, ние имаме пред вид оплитането на тези души в материята. Тези души трябва да се освободят! Те са потиснати от тежестта на едно голямо здание, каквото представя материалният свят, но никой не подозира това. Никой не знае отде е дошъл, защо е дошъл и де ще отиде. Съвременният човек е изгубил историята на своето минало, историята на своето битие. Като дойде до закона на самопожертването, той ще се върне към своето битие.

След първото равноденствие, в месец април, влиза знака на „Телеца“ или на „Бика“, който е принцип на майката, т.е. на онази сила, която съединява всички неща. После иде знакът „Близнаци“, който представя принцип на космическия, т.е. на Божествения ум. Той свързва всички същества в едно цяло. Тези три знака в зодиака представят една триада, която се повтаря четири пъти през годината. Те съответстват на четирите полета, през които човек е минал, докато дойде на земята: той е слизал от причинния свят в умствения; от умствения – в астралния; от астралния – в физическия, дето най-после спрял.

Казвате: Това са трите месеца през годината – март, април и май, които всички знаем. Питам: вие разбирате ли значението на месец март? Ако разбирахте значението на този месец, вие бихте могли да оправите забърканите си работи. Как? Като изправите отношенията си към Бога. През месец април ще можете да изправите отношенията си към вашите ближни. През месец май пък ще изправите отношенията си към самите вас. Тъй щото, достатъчно е човек да влезе в правилна връзка с силите, които влияят през тия месеци, за да може в един месец само да подобри живота си, Как ще постигнете това? Чрез усилена работа, чрез постоянство.