Няколко братя и сестри музиканти посетиха Учителя. Стана въпрос за източната и западната музика.

Учителя каза:

Аз бях казал друг път, че мелодията е песен на човешката душа, а хармонията е отговор на Бога. Това се отнася за отношението между човека и Божествения свят. Обаче по отношение историята на музиката думите мелодия и хармония се употребяват в съвсем друг смисъл, а именно: мелодичната музика е на чувствата, а хармоничната на ума. Източната музика е на мелодията, а западната на хармонията. Понеже в западните народи се разви умът, затова те дойдоха до хармоничната музика.

Затворена музика е тази, който слиза надолу, без да се изкачва. Тя е инволюционна. А еволюционната музика слиза и се качва. Тя е отворена музика. Източната музика е инволюционна, низходяща. А новата музика е еволюционна, възходяща. При източната музика процесът на слизането е бил по-дълъг процес, а възкачването по-къс, а сега е обратното.

Източната музика се движи в гъста материа, а в западната музика, в хармонията има по-къси музикални вълни.

Източната музика има хубави песни. Но народните маси имат чувствени песни. Циганите са били ученици на една окултна Школа. Те са забравили онези хубавите песни в светилищата и сега свирят друго.

Източните народи – индусите и пр. – понеже са слизали, затова са изгубили това, което са имали първоначално. Индуската музика сега е само отглас. Музиката на индусите е инволюционна. В Индия е имало музика на посветените, но индусите са я изгубили. А европейската музика е еволюционна и чрез нея сега ще се добие това, което е било изгубено.

Източната музика е съвсем загазила; там има много кални работи, които трябва да се очистят. Аз съм сврил източни парчета и после трябваше един месец да се чистя. В турските песни има психична кал и като ги пееш, не можеш да се освободиш от калта.

Сегашната епоха на музиката започва от 700 години преди Христа[1].

Живите български песни са заимствани. Този ритъм не е излязъл от българският народ.