Вие сте тук
Няколко млади братя музиканти бяха приети от Учителя. Стана дума за последните концерти на Чомпи[1], който беше посетил София и за други музиканти. Учителя каза:
Бах има най-съвършен череп от всички музикални класици.
Бетовен е искал да създаде нещо, за което нямал позволение и затова оглушал. Понеже Бетовен е преживял големи мъки и нещастия, музиката му показва силата на побеждаването на тези препятствия чрез Духа. Музиката на Бетовен изразява борбата и победата на Духа.
У Бетовен човешкият дух води борба. Бах е любовен, у него има любовен елемент. Той взема живота като нещо весело, като забавление. Бах е религиозен, с устойчиви чувства. В лицето на Бах са застъпени Венера и Юпитер. После, той е слънчев тип. Има хубава памет.
Повидимому Бах като се отстъпва, но каквото мисли, ще го направи. Много малко е било развито у него щестлавието. Не е бил щестлавен. Бах е пратен с една мисия, Бетовен с друга, Моцарт за трета и пр.
Бах е преди всичко музикант, който се е добрал до извора на музиката. Неговата музика е изворна, бликаща с много възможности за разработване, с много идеи. В нея няма мелодични линии, но има богатства на мотиви. Той е повече воден.
Той е един бликащ извор, който притежава в себе си чистота на съдържанието, което е по-близко до смисъла. Като слезе водата надолу, това е Бетовен; има възможност да не бъде чист.
Да вземем песента „Фир-Фюр-Фен“. Тази песен ако се разработва и се оркестрира, но основният мотив не се губи, той постоянно да звучи в различни инструменти, например ту във флейта, ту в контрабас, тогава това наподобява Бах, бликащия извор.
Ако пък така се разработва, че основният мотив се губи, разсейва се, тогава имаме разлята вода. Това е Бетовен. На пръв поглед тази разлята вода може да се счита от светските хора като много богата музика, като красота, но е вече с относителна чистота. Значи, разлятата вода има относителна чистота, а в изворната вода имаме абсолютна чистота.
Паганини е свирил по 12-15 часа на ден. В него има нещо гениално. ако беше живял по-дълго време, щеше да направи нещо по-хубаво. Замах, творчество има у него.
Хуберман[2] и Пшихода[3] може да ги проследиш как са свирили едно време в Индия със своите инструменти, после със своите арфи и пр. Тогава не са били много видни музиканти.
На Хуберман са му дали едно препятствие в очите, за да не го съблазни светът. Музикантите са изложени на големи изкушения. И двамата свирят хубаво. Няма какво да ги критикуваме. Ако на Пшихода му се даде музикална публика, ще свири десет пъти по-добре.
Чомпи, този италиански виртуоз е бил роден при много добри условия. Цигулката на Чомпи е от 1709 година и струва около пет милиона лева. Чомпи свири всеки ден по 4-5 часа.
Да се снемат тоновете от горе на физическото поле не е лесна работа. Ще се подобрят съобщенията между този и онзи свят. В бъдеще Чомпи ще свири два пъти по-добре. Чомпи има много чувствителни ръце. Някои музиканти свирят на дълги вълни. Чомпи свири на къси вълни. Да се свири на къси вълни е по-хубаво. При късите вълни няма никакъв дисонанс в музиката. Музикантът си има вътрешна публика, на която външната публика е само отражение.
Публиката изчерпва много музиканти. Но музикантът като дойде до мощната страна на музиката, тя го възобновява. Чомпи казва, че в музикално отношение зала „България“ е една от най-добрите в България.
Стана дума за югославският цигулар Балокович[4].
Учителя каза:
От Невидимият свят пращат тези артисти. Той си е почивал някъде горе, но го пращат да свири на тези деца.
Листата на дърветата в Божествения свят свирят по-добре, отколкото най-големия цигулар.
Мазаров[5] цели 30 години е работил, за да добие това постижение на гласа си.
Един брат попита:
Достигнал ли е той до върха на своето развитие?
Учителя каза:
Не е още достигнал. Има още да постига. В Мазаров взема участие духът на Карузо[6]. Карузо беше тенор, както Мазаров.
[1] Джорджо Чомпи (Giorgio Ciompi) е роден на 27.1.1918 г. във Флоренция, Италия. Концертиращ цигулар. Образование: Завършва парижката консерватория, Франция. Диплома от същата консерватория за изпълнител. Дебют: Милано, 1935 г. Кариера: Много концертни турнета с най-големите оркестри в Европа и САЩ като рециталист и солист. Свири в: Трио Албенери, 16 години; Първа цигулка в Квартет Чомпи; с оркестъра на Ен Би Си под диригентството на Тосканини и др. Награди: Първа награда на Парижката консерватория, 1934 г.; Награда на музикалните клубове, 1968; Награда от парвителството на Пуерто Рико, 1970 г.
Учителя за Чомпи: „Снощи слушах Чомпи по радиото (27.05.1943 г). След него дойде да свири друг един цигулар, който не разбира като Чомпи. И той доста хубаво свири, но в тоновете на Чомпи има нещо друго, запълнени са тоновете, завършена картина е. А онзи, който свири след него, тоновете му тук - там не са завършени и ритъмът му не е пълен. И като свири, още не е самоуверен. Свири добре, но като дойде някъде, не е самоуверен.“ (СК, 28.05.1943 г.)
„Когато в София идваше някой голям музикант от световна класа, целият „Изгрев“ отиваше на концерт да го слуша. Учителя често ходеше на концерт и почти не пропускаше да чуе големите цигулари. Най-често беше придружаван от Неделчо Попов. В София беше дошъл на концертно турне от Италия цигуларят Чомпи. Брат Бертоли, който беше италианец, се свързал с Чомпи и му разказал някои неща за Учителя. Това заинтересувало цигуларя. Накрая го докара на „Изгрева“. Всички бяха поканени на вечеря в дома на сестра Балтова. Учителят също присъстваше. При разговор с Учителя, Чомпи Му се оплака, че не може да се отърве от жени след концертите си. Учителят Му каза: „Ожени се! Жена ти ще те пази!“ След като си замина за Италия, научихме, че се е оженил. След година-две, той отново дойде на концертно турне в България, изнесе концерт в София и след това дойде на гости на „Изгрева“, но вече придружен от жена си. Ние знаехме целия случай и се усмихвахме дружелюбно.“ (Мария Златева, „Изгревът“, І т.)
Според Милка Говедева Чомпи е идвал два пъти в България (1940/41 и 1943 г.) и единият път е направил безплатен концерт на Изгрева: „Той идва да държи концерти лично на Учителя, горе на Изгрева и после даваше концертите долу и много от музикантите – челисти, цигулари, които искаха, а нямаха възможност да платят за входен билет, идваха и слушаха отвън само – защото салонът препълнен, само и само да го чуят. Концерти горе най-напред, а после отиваше в „България“ да дава. Зала „България“ беше тогава най-големият салон. Там се даваха концерти. Но вторият път като дойде, беше семеен вече. И спомням си като излизаше от стаята на Учителя. Учителят беше дал портокал или нещо такова. И аз викам: „У, какъв хубав портокал ѝ дал Учителят“ – на нея де, на жена му. Мен това ми направи впечатление. Викам, гледай сега материалните неща... Тя беше много хубава, хубаво момиче така. Той много фин. Извънредно много фин, но така гледаше, като те погледне така, пронизва те. Виждаш като че през тебе някак си гледа. Може би вижда нещо друго, нали? Много добър цигулар.“ („Изгревът“, ХІІІ т.)
[2] Бронислав Хуберман (1882 – 1947) е полски цигулар от еврейски произход. Бил е дете-чудо и е известен с изключителната си виртуозност и дръзка интерпретация. Учил е с Йозеф Йоаким в Берлин и едва 11-годишен той вече е бил виртуоз, концертиращ из цяла Европа. На 13-годишна възраст Хуберман има честта да изпълни цигулковия концерт на Йоханес Брамс в присъствието на самия композитор, който от своя страна бил пленен от интерпретацията на младия музикант. Хуберман се превръща в един от най-знаменитите музиканти на своето време, като през 1929 г. неговият принос към човечеството достига своя връх.
[3] Пшихода, Ваша (чеш. Váša Příhoda; 1900 – 1960) е известен виртуозен чешки цигулар. През пролетта на 1928 г. той изнася първия си концерт в България, на който по спомени на Петър Камбуров („Изгревът“, VІ т.) присъства Учителя и още 14-15 братя и сестри. Накрая на концерта Учителя казва: „Той свиреше с будно съзнание. Мисълта му присъствуваше във всеки тон и влагаше цялата си душа!“ После добави: „В Божественият свят листата на дърветата свирят по-добре от най-големия виртуоз на земята!" Три години по-късно, през 1931 г. Пшихода отново е в София и изнася още два концерта – на 22 януари и 2 февруари. Тогава виртуозните му изпълнения включват творби на Брамс,Чайковски и Паганини.
[4] Златко Балокович (1895 – 1965) е хърватски цигулар. От 1913 г. гастролира в много европейски страни (включително Русия) и в САЩ, където се премества през 1924 година. Идва в СССР през 1935 година. Иван Крижановски посвещава концерта си за цигулка и оркестър на Балокович (1913).
[5] Тодор Русев Мазаров (1905-1975) е български оперен певец, тенор, представител на стила белканто. Пее на сцените на Софийската опера и на Виенската опера.
[6] Енрико Карузо (1873–1921) – Италиански оперен певец, един от най-големите тенори в историята на операта. Гастролирал в цяла Европа, но е главен изпълнител на Ла скала и на Метрополитен опера.