Може би няма по-добър начин да оценим влиянието на Уран върху човешките дела от това да вземем за пример четирите уранови етапа в живота. На Уран му трябват осемдесет и четири години да обиколи зодиака. Това означава, че е в квадратура с наталната си позиция, когато сме на двадесет И една, в опозиция е на четиридесет и две, отново в квадратура когато сме на шестдесет и три и накрая се завръща на ради- калното си мястото на осемдесет и четвъртата ни година. Това, следователно, са четирите уранови момента в живота на всеки и спокойно можем за заемем фразата на психолога Гейл Шийн като ги наречем „предвидими кризи в зрелия живот.

Първият уранов квадрат се случва в края на юношеството и началото на двадесетте ни години. Тук виждаме урановия бунтовен дух в най-чистия му вид: това е възрастта, когато въплъщаваме дивия мъж/жена, обличаме се като бохеми, подлагаме на съмнение всички стойности на родителите ни обществото, живеем с партньор, за когото не възнамерява да се женим, а накрая може и да избягаме от къщи, за разгледаме Америка от седалката на мотоциклет. Разбира се, мнозина така и не стигат до подобна бунтовна фаза, макар а за тях може и да е било по-здравословно да го сторят, природно сатурнови характери, които са загърбили задължението да посеят дивите си семена, може и да сметнат следа щата уранова фаза за твърде трудна за овладяване.

Казва се, че „животът започва на четиридесет“, което е несъзнателният начин на обществото да разкрие урановата опозиция. Психолозите го наричат „криза на средната възраст“. Консервативните (сатурнови) астролози – а като че ли винаги има по неколцина от тях – гледат на този период от живота с огромни притеснения и го характеризират като хатачен. Но повечето астролози уранов тип го смятат за потенциално най-доброто време в живота. Точно тогава осъзнаваме, че все още не сме остарели, но вече не сме млади. Не знаем всичко, но знаем доста. Когато Уран за първи път е в квадратура с наталната си позиция на двадесет години, ние. мислим, че знаем всичко; по времето, когато стигнем до опозицията му, осъзнаваме, че не знаем нищо, и това познание ни носи определен вид просвещение, което пък е ключ за отваряне на тайните врати на бъдещето. Това, съчетано с определен сатурнов опит, до голяма степен ни подготвя за следвщата фаза от живота, когато започваме да жънем плодове, които с толкова труд сме засели.

В тази фаза се питаме дали сме постигнали целите си, реализирали ли сме мечтите. Ако сме мъдри, ще разберем, че е време.да преместим фокуса на вниманието си от чисто материалните и земни грижи (Сатурн) към по-духовни, творчески и индивидуализира цели (Уран). Тези, които са се отворили за този уранов момент, ще са готови да се реят. Те са достатъчно възрастни вече да използват уменията, които са добили като са се учили да се справят в сатурновия свят — умения, които могат да им помогнат да открият вътрешната и външна свобода, която, докато са на двадесет, е все още толкова мъглява и трудна за постигане. Онези, които не могат или не искат да слушат гласа на Уран, по това време може би ще започнат да правят твърде странни неща. Майките пропушват трева с децата си, посещават астролози за пръв път или започват любовна афера. Татковците се движат към банковия си офис с чисто нов „Харли“ и флиртуват с всички секретарки. Онези, които съумеят да запазят и съзидателността, и хаоса извън живота си, рискуват да развият сериозни заболявания – особено мъжете на ръководни постове, които не искат да се откажат от „бързата писта“.

Последният квадрат е приблизително около шестдесет и третата ни година. Показателно е, че обществото е избрало този период за възраст за пенсиониране. Най-сетне се освобождаваме от сатурновия свят. Това е фаза, в която мама и татко продават къщата, украсяват микробуса си със стикери, които казват: „Ние харчим наследството на децата си!“, и хващат пътя. Сега, след като са излезли от играта, най-сетне могат да открият Америка – същото, което са се опитали да сторят и преди четиридесет години!

Уран се възвръща в радикалните си позиции, когато сме на осемдесет и четири. Повечето от нас пропускат това възвръщане, защото то е, в общи линии, отвъд средната продължителност на живота на съвременните хора – макар че сигурно няма да е задълго. Твърде често сме прекалено уморени, болни или приковани на легло, когато стигнем тази фаза. Това ни подсказва нещо за обществото ни – не ценим старите хора и преклонната възраст и следователно не сме подготвени да приемем благословията й. Сатурн, символът на старостта, е бил захвърлен в Тартар да прекара там последните си години. По същия начин ние захвърляме старите хора в старчески домове или подобни заведения, където да доживяват живота си. Но това са години, когато се случват наистина магически неща. Ако сме готови да се поучим от местните племена, Които почитат и уважават старците си и ги превръщат в учители на младите, бихме изпитали наистина ураново просветление, защото символично това последно ураново вливане предполага духовно прераждане, доброволна готовност да започнем да се откъсваме от света и същевременно да съзрем по-зелени и „свободни“ пасбища.

Когато Уран е в съвпад с други планети, се случват изключително показателни явления, особено ако става дума за транс-сатурновите планети. Уран за последно е бил в съвпад със Сатурн през 1988 г., в знака на Сатурн – Козирог. Нови политически парадигми са се появили и ще продължават да се явяват, докато външните планети Уран и Нептун напуснат Козирог през 1998 г. Уран образува съвпад с Heптун през 1993 г. в знака Козирог. Тъй като това е земен знак по принцип свързван с мениджмънта, управлението и икономиката, краят на 80-те и цялото десетилетие след 1990 г. да бъдат характеризирани като период на политически промени или, както го наричат физиците, „земни промени“!

Уран е бил в съвпад с Плутон през 60-те години, точният момент на съвпада е бил в средата на десетилетието, случай, който показва каква нереалност може да се породи при уранов транзит. И двете небесни тела символизират промяната – при Уран промените имат за цел усъвършенстване, революция или някакъв прогрес; при Плутон обаче, който като Шива, е бог на разрушението, промените не са непременно рационални. Ето защо преживяхме необикновен период, който историците още се опитват да определят какво се е случило. По време на това десетилетие бяха задействани процеси, които най-вероятно ще отнемат цял цикъл (осемдесет и четири години), за да се изразят напълно или да ставнат разбираеми за нас. Това, че двете планети са се срещнали в астрологическия знак на земната богиня (в знака на Демеетра Дева), предполага ново земно съзнание (може би от религиозно естество), което се появява, за да замени вълната на предишният технократски възход на Уран. Нова вълна „земни кадети“ се завръщат към „естествения начин на живот“, и което е по-важно, изразяват решителността си да се борят със замърсяването на земните гори, реки и океани и да предотвратят изчезването на някои животински видове. Тази линия на поведение продължава и тридесет години по-късно, но сегашният буен поток, в който се носят гражданите и политиците, не е чак толкова яростен и силен, както онзи в годините на съвпада – макар че може би изпитваме дълбока духовна промяна като в резултат от съвпада между Уран и Нептун през 1993 г.