Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

Една легенда, достигнала до нас от дълбока древност, разказва, че когато Слънцето при своето видимо движение по еклиптиката влизало в съзвездието Риби, започвали да валят силни пролетни дъждове. Тогава на небето се появявали две риби. Но легендата не обяснява защо те са свързани с дълга и широка лента.

Древните гърци са вплели Рибите в митологични разкази, които и днес пленяват със своята поетичност.

Всяка сутрин, когато лъчите на Хелиос започвали да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците роса още блестели като брилянти по зелените листа на цветята и по тревата, из дълбочините на морето излизали заловени за ръце една след друга нереидите – петдесетте дъщери на добрия и мъдър морски старец – прорицателя Нерей. Весело играели и лудували те на морския бряг. От песните и смеха им утихвали бурните вълни на морето, заслушвали се зверовете… Една от тях – прекрасната Галатея, веднъж, като гонила пъстроцветна пеперуда, се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид, синът на Симетида, висок, строен и красив като бог Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Но и Акид, очарован от божествената й красота, забравил накъде е тръгнал й се насочил към нея…

Обикнали се двамата млади и от този ден станали неразделни. Всеки ден, щом на морския бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръката и двамата отивали до една малка пещера, недалеч от един висок скалист връх…

Не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият, грамаден като планина циклоп Полифем. Видял я той веднъж на морския бряг, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до който никой не смеел да се приближи, за да не бъде разкъсан и изяден от него. Уплашила се Галатея от страшния му вид, избягала и винаги се криела от него. Но любовта на Полифем към Галатея все по-силно се разгаряла. Всеки ден той докарвал многобройните си стада овце до високия планински връх, сядал на него и започвал да свири със свирката, която сам си направил от сто дебели тръстикови стебла. Далеч се разнасяли звуците от свирката му и разклащали дърветата. Достигали те и до Галатея и Акид, които седели на любимото си място до пещерата, далеч от погледа на ужасния циклоп Полифем. Един ден той ги съзрял и обезумял от любовта си към Галатея, скочил от планинския връх и затичал към тях. Разтърсила се Земята от неговото огромно тяло, развълнувало се морето… Изплашили се Галатея и Акид и се хвърлили в бурното море. Там, превърнати в Риби, те плуват в глъбините му, свързани с дългата и широка лента на любовта им…

Не по-малко трагичен е и другият разказ. Цар Приам имал брат Тифон, който с красотата си очаровал крилатата богиня на зората Еос и тя го откраднала. Боговете му дали безсмъртие, но не му дали вечна младост. Напразно мечтаел той за вечна младост. Дните и годините минавали и безмилостно оставяли следите си по лицето му.

Един ден Тифон видял в далечината Афродита – богинята на любовта, да върви със своя син Ерос, който, изпънал златния си лък, бил готов всеки миг да пусне любовна стрела в сърцето на бог или смъртен. Облечена в златоткана дреха, с венец от благоуханни цветя на главата вървяла Афродита, хванала за ръката своя син. Където стъпела прекрасната богиня, израствали чудни цветя и въздухът ухаел на свежест и младост. Очарован от красотата й, Тифон хукнал след богинята. Узнала намеренията му, тя побягнала със сина си… Още малко и Тифон щял да я настигне. За да се спаси от преследването му, Афродита и Ерос се хвърлили в река Ефрат и се превърнали на Риби. Боговете поставили на небето всред съзвездията двете риби, свързани с дълга и широка лента – олицетворение на великата майчина любов.

(Ангел Бонов – Митове и легенди за съзвездията)