На BenStar

Слънчогледи усмихнати, слънцето сбрали

се прераждат под ласкави златни лъчи.

От росата, бисерни капки оставени

се превръщат в невидими вече следи.

Устремени към слънцето, предани, живи,

слънчогледите греят и искат за миг

да достигнат до Него - да бъдат щастливи,

да горят и да светят с любимия лик.

Но събрани и тръпнещи долу в полето,

пият от Слънцето те топлина,

а то се оглежда във тях от небето

и превръща се в хиляди златни слънца.

Огнен е залезът - парещо злато

се превръща в омайваща нощна мъгла.

слънчогледите тъжни, покрити от мрака,

се чувстват самотни и грозни в нощта.

Скрили спомени в свойте листенца,

скрили от слънцето нежни лъчи,

те заспиват - стаили надежда,

че ще бъдат родени отново в зори.

И когато нощта уморена се скрие

и отстъпи живота тя на деня,

слънчогледи пробудени слънцето дирят,

окъпани в сладка студена роса.

И усетили първите златни целувки,

те разтварят листенца сами

и поглъщат тъй-чакани, нежни милувки,

от изгрелите слънчеви топли лъчи.

Слънчогледи усмихнати, слъцето сбрали

се прераждат под ласкави златни лъчи.

От росата, бисерни капки оставени

се превръщат в невидими вече следи.

Пепа Николова