Името на Ератостен изобщо не е толкова известно, колкото той заслужава. А би трябвало, защото не просто измисля думата „география”, но и пише първата книга с това заглавие. И това далеч не е всичко.

Ератостен дава голяма част от термините, които се ползват и днес, прави първата географска карта на целия познат тогава свят, при това с обозначени паралели и меридиани, които подпомагат коректното отбелязване на посоките и разстоянията. С други думи – градусната мрежа също е измислена от Ератостен. И точно тя му помага при най-забележителното му постижение – изчислението на обиколката на Земята.

Да, Ератостен, не само пръв географ, но и водещ математик на своето време, изчислява тази обиколка, и то с висока точност. Съвременни източници, които ползват различни методики за транскрипция на неговото постижение, сочат отклонение на резултата от реалния едва между един и десетина процента. И пак с подобна страхотна точност, Ератостен изчислява наклона на земната ос.

С географията обаче далеч не се изчерпват върховите научни постижения на Ератостен. В математиката той измисля алгоритъм за намиране на простите числа, наречен „решетка на Ератостен“. Самият Ератостен е особено горд с решението, което предлага на математическия проблем за квадратурата на куба и изобретява механично устройство, с помощта на което тя може да бъде пресмятана за всеки куб. Безценни са приносите на Ератостен също в астрономията и календара.

Той изчислява доста точно разстоянията от Земята до Слънцето и Луната, оставя ни таблица с някои от основните параметри на около 700 звезди и изобретява тъй наречената „армиларна сфера” или сферичен астролаб, научен инструмент, който в следващите 1 800 години остава най-точният уред за изследване на небето и небесните тела. Изчислява също, че за по-голяма точност, на всеки четири години към календара трябва да се добавя по един високосен ден, тоест, измисля деня 29 февруари.

Основава и науката „хронология”, като прави списък по години и разказва анекдоти за най-значимите събития в елинистичния свят от падането на Троя до своето собствено време. А ако на някого тези приноси на Ератостен изглеждат недостатъчни, ще добавя, че той е изследовател на музиката, древногръцката трагедия и сам пише поезия. Ако и това не стига, ще кажа, че е библиотекар на знаменитата Александрийска библиотека във времето на нейния разцвет.

Смята се, че Ератостен се ражда през годината 276 пр. н. е. в семейството на някой си Аглаос. Действието се развива в Сирен, Киренайка, днешна Либия. Икономиката на града има два стълба – развъждане на коне и отглеждане и търговия с местната билка „силифиум“, популярна в античността и като подправка, и като лекарство. Богатството позволява хората в Сирен да дават на децата високо образование и така е с Ератостен.

Той първо учи в местния „гимназиум“ четене, писане, математика, поезия и музика, после задълбава в науките при съгражданите си Калимах и Лизий, а накрая заминава за Атина, за да се превърне в човекът-енциклопедия, какъвто го познават всички. Там учи в школите на стоиците и циниците, но намира себе си при платониците. „Платоникос“ се казва и първата книга, която Ератостен издава – изследване върху математическата основа на философията на Платон. В Гърция той пише и изтънчена поезия. Така постепенно името му се прочува и през 245 година фараонът Птолемей III го вика в Александрия, където го назначава за учител на децата си и библиотекар в най-прочутата Библиотека на света.

Ератостен е на 30 тодини, когато отива в Александрия. Той остава там завинаги и постепенно се издига в йерархията до главен библиотекар. По онова време библиотеката е в невероятен възход. Колко точно книги има в нея, не е ясно, но тя е най-голямата в античния свят. През годините бройката им се движи между 200 и 700 хиляди. Смята се, че накрая около 400 хиляди все пак са спасени от пожара и изнесени в Рим.

Откъде обаче древните са изровили и събрали толкова много книги, които тогава реално са свитъци от пергамент или кожа. Голямо събиране на оригинали е паднало из целия познат тогава свят, но и голямо преписване. На всичкото отгоре, когато застава начело на библиотеката, Ератостен издейства от Фараона специален закон - всеки кораб, акостирал в Александрия, е длъжен да предаде всички книги, които има на борда, за изучаване и преписване. Преписвачите са изключително бързи, но и толкова изкусни, та понякога на собствениците се връщат копията, вместо оригиналите и никой не забелязва подмяната.

Самата Александрийска библиотека е нещо като огромен модерен университет. Освен местата за съхранение на ръкописи и стаите на преписвачите, там има зали за лекции, зали за дискусии, нещо като музейни части, пълни с артефакти, навсякъде се тълпят хора от цял свят, които търсят знанието и остават да живеят с години в града, за да го получат. Ератостен създава цял нов отдел, посветен специално на творчеството на Омир и плаща огромни суми, за да придобие автентични ръкописи от пиесите на тримата големи гръцки драматурзи – Есхил, Софокъл, Еврипид. Заради изключително обширните му познания и приносите му в толкова различни сфери, хората наричат Ератостен „Бета“.

Някои смятат това за известно омаловажаване, приемат, че то значи - винаги втори, винаги след някой по-добър – казват те. Но от всичко, което знаем за Ератостен и дейността му, това просто не е истина. По-вероятна изглежда другата версия – че той е „Бета“, защото е човек, при това съвременен, а „Алфа“-та, както следва да се очаква, е запазена само за боговете и големите герои от древността. Така или иначе, Ератостен прекарва цели 50 години от живота си в Александрия и библиотеката. Накрая ослепява и напуска този свят на 82 годишна възраст.

Източник