Един учител попита:

– Какво значение има майката при възпитанието на детето?

Учителят каза:

След като се родят децата, много мъчно се възпитават. Преди раждане трябва да се възпитават. В бъдеще майките трябва да внушат на децата още в утробата: „Вие да не се биете във война, да не воювате, да работите за мира“.

Пчелите хранят личинките за царица с най-хубавата храна и стават царици. Значи, когато искаш да родиш една гениална мисъл, трябва да я храниш с най-хубава храна, с най-хубави мисли и чувства, с Любов.

Светът ще се поправи само, когато семейството се поправи. Хората трябва да имат ясна представа за семейството.

Бащата и майката трябва да са свършили най-главната възпитателна работа и после идат при възпитанието училището и обществото.

Сега ние не можем да се освободим от старите възгледи.

Майката е като извор, който извира и което е в нея, го предава на детето. Божественото, което е в майката, тя го предава на детето и във време на бременност и после – след раждането. Това е непреривен процес у майката. Влива се нещо в детето от майката. Обмяната между майката и детето не е само външно, но и вътрешно. И в трите свята тя играе тази роля. Става преливане. Майката трябва да се подготви.

Една сестра дойде при Учителя и каза, че момиченцето ѝ има туберкулоза в някои прешлени на гръбначния стълб.

Учителят ѝ каза:

Вие нямате наследственост нито от твоя страна, нито от страна на мъжа ти. Това е един психологически процес. Когато вие сте били бременна, вие като лекарка сте лекували един такъв случай и тази мисъл, която сте имали, когато сте лекували, минала върху плода и оставила своето влияние.

Не е лесно да стане човек майка. Във време на бременност майката не трябва да гледа лоши и грозни картини, защото всичко се отпечатва върху плода и му влияе.

След това Учителя ѝ дал метод за лекуване.

На едни наскоро женени казах: „Молете се да ви дойдат напреднали души“.

Майката трябва да учи най-първо децата как да се хранят, как да дишат добре и пр.

Когато майката се ядоса, млякото се разваля, пълно е с отрови и детето заболява, повръща го. И най-малките отрицателни емоции на майката се отразяват върху млякото. Това са факти. Майките не са подготвили както трябва млякото.

Да бъдеш слуга, това значи да знаеш. Майката слугува; тя знае какво да прави. Слугинята не може да замести майката. Аз виждам слугини как бият малките деца. Тя ще набие детето, ще гледа през прозореца своя възлюбен и ще каже: „От где ми се падна това чуждо дете да ме мъчи“.

Аз не бих препоръчал детето да се остави на слугинята. Затова много са прокопсали хората, понеже прислужници са ги возили с колички. Деца, които не са отглеждани от майка, добиват груб характер.

Дарбите зависят от Любовта. Ако майката има Любов, ще роди велик, гениален син. Ако няма Любов и живее повърхностен, дребнав, лекомислен живот, ще роди обикновен син, подобен на нея.

Между аурата на родителите и детето има връзка. Невидими конци съединяват аурата на детето с аурата на родителите. Нормално е, когато детето е при баща си и майка си до 25 години. Ако бащата е далеч, той да изпраща поне своята мисъл.

Докато майката не е излъгала детето, то не се гневи. Като го излъже веднъж майка му, то вече се гневи. Като влезеш в една къща, по децата ще познаеш какви са бащата и майката.

За пренаталното възпитание в романа „Марта“.

След връщането на доктора от посещението му в новото училище, заедно с Марта ходиха при кмета и говориха за съграждането на един дом, където майките при добра и чиста обстановка да прекарат две, три седмици преди раждането на своите деца и толкова след раждането. Това беше най-малкото, което можеха да направят от всичко онова, което бе говорил Светлов на доктора при срещата им. Защото, казал му бе той, възпитанието на децата е необходимо, то започва не след раждането им, а още докато са в утробата на своята майка. И затова не е безразлично при какви външни и вътрешни условия ще прекара майката своята бременност. Една красива външна обстановка – изобилие на слънце и чист въздух, заедно с вътрешно хармонично спокойствие на бъдещата майка, биха създали и деца с по-здрав организъм и по-развити умствени способности, деца, които да се радват на живота и да са полезни на себе си и на ближните си. Затова докторът и Марта решиха да направят това, което бе по силите и възможностите – да създадат поне що-годе добри условия за бедните родилки.

Кметът, който всячески искаше да повдигне малкото градчеь и с това да спре изселването на населението му, веднага възприе идеята за построяването на дом на майката, и като избраха едно от най-красивите места близо до планината, решиха да започнат застрояването му. А докато станеше готова новата сграда в града бе наета една къща за целта. Докторът и Марта тичаха и работеха неуморно от сутрин до вечер. Тогава именно беше дошла и новата учителка в прогимназията, която помагайки, се бе сближила с Марта и открила обичта си към доктора...

За уреждането на дома на майката помагаха също много жени от женското дружество. Събираха суми от гражданството, чаршафи, платна, пелени и всичко каквото можеше населението да отпусне от сърце. А то наистина отпускаше щедро и се получиха много повече от очакваните неща. Някои от гражданите дори доставиха по няколко легла на свои разноски. Кметът и началника на града ходиха в столицата, издействаха суми и новата сграда бе започната и построена за половин година.