„Това съчетание на Юпитер и Сатурн ще дойде пак след 20 години, но тогава ние не ще бъдем в Кали-Юга. Тази епоха ще свърши след 2 години. Тя е тъмна епоха. От 1942 година почва Сатя-Юга, която е светла епоха и носи благоприятни условия.“ Разговор с Учителя от 23.Х.1940 г.

Голям, Велик, Царски, Кралски съвпад (може да се срещнат и четирите понятия) е съвпадът на планетите Юпитер-Сатурн. Съществуват още: Среден съвпад: Сатурн-Марс и Малък съвпад: Юпитер-Марс. Големият съвпад се случва редовно, на всеки 20 години, поради комбинирания ефект на приблизително 12-годишния орбитален период на Юпитер и около 30-годишния орбитален период на Сатурн.

От древността до наши дни Големите съвпади значително привличат внимание като небесни предзнаменования. Действително още в Средновековието астролозите са обръщали специално внимание на 20-годишния цикъл на Юпитер и Сатурн, наричайки тези планети „велики хронократори“ или „владетели на времената“. Големите съвпади са тема, разглеждана от повечето астрономи до времето на Тихо де Брахе и Кеплер, като се започне от схоластичните мислители като Роджър Бейкън или Пиер д'Айли  (Pierre d'Ailly), и се премине през литературни колоси като Данте и Шекспир. Интересът към Големия съвпад в Европа датира от арабски източници, най-вече от книгата за съвпадите на Абу Машар (787-886).

„Най-големият съвпад“ от Големия съвпад между Юпитер-Сатурн е т. нар. „троен съвпад“. Това е астрономично събитие, между които и да е две планети, когато те се срещат три пъти за кратък период, като видимото им движение обикновено е директно при първия съвпад, ретроградно при втория и отново директно при третия съвпад. Такъв е и случаят, за който Учителя говори през 1941 г. Юпитер-Сатурн за първи път се срещат през август 1940 г., след което през октомври същата година и третият път е през февруари 1941 г. В таблицата може да се види движението на съвпадите в продължение на 300 години, включително на „тройните съвпади“:

Всъщност тройният съвпад между Юпитер и Сатурн не е така често срещано явление, както обикновеният съвпад, за който стана ясно, че е на приблизително всеки 20 години. За последните 200 години такъв троен съвпад се е срещал само 3 пъти – през 1821 г., през 1941 г. и през 1981 г. Той няма да се случи и до края на ХХІ в. (както е видно от таблицата).

Такъв Голям, троен съвпад е имало и през 6 г. п.н.е., за който Йохан Кеплер предполага, че е небесният знак, посочен от евангелистите като Ветлеемската звезда. През тази година първият съвпад между Юпитер-Сатурн е бил през май, след това през октомври и третият – в края на декември. Кеплер е първият учен от по-ново време, който започва да търси конкретно астрономическо явление на небето, което да съответства на библейския разказ.

Легендата разказва, че малко преди Рождественския празник, на 17. ХІІ. 1603 г., Йохан Кеплер седял в обсерваторията си в Прага и със своя телескоп наблюдавал приближаването една към друга на Юпитер към Сатурн. Понякога двете планети дотолкова се приближават една до друга, че изглеждат като една голяма и блестяща звезда. При изследването на това явление астрономът си спомнил за труда на знаменития еврейски учен и християнин Абарбанел (1437-1508) „Извори на спасението“. В него този учен съобщавал, че според юдейските астролози съвпадът на Юпитер и Сатурн бил предзнаменование на велики исторически събития; според тях очакваният Месия щял да се яви на света именно при такъв съвпъд на Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби.

Веднага на Кеплер проблеснало гениалното предположение – дали Витлеемската звезда, с която се ознаменувало Христовото раждане, не била подобен съвпад на този, която той видял по време на рождественския празник през 1603 г. Кеплер се заел с внимателни и точни астрономически изчисления, в резултат на които установил, че през 747 г. от основаването на Рим, или през 6 г. преди началото на установеното от Дионисий Малкия християнско летоброене, се е осъществил цели три пъти съвпадът на Юпитер и Сатурн именно в съзвездието Риби и че планетата Марс се срещнала и се присъединила към тях през пролетта на следващата година от основаването на Рим.

Тъй като последователните Големи съвпади (в интервал на 20 години) се случват на близо 120° един от друг, те образуват един тригонален модел. Всеки четвърти съвпад се връща след около 60 години в близост до първия. Наблюдава се, че тези възвръщания се изместват с около 7-8°, така че при редуването им на не повече от четири съвпада (през 60 години), те се срещат в един и същ зодиакален знак.

Всеки тригонален модел минава през една от четирите стихии и по този начин се образуват и четирите тригона. Особено значение се отдава при започването на Голям съвпад в нов тригон. Характерно за този цикъл е, че 10 последователни съвпади между Юпитер и Сатурн винаги преминават в едина и съща стихия, доминирана от конкретен знак. По този начин, зодиакалният им цикъл, по тригон и по знак, трае най-много около 200 години.

Още по-голямо значение се придава на началото на нов цикъл, след като Големият съвпад е преминал през всичките четири стихии.

Първоначално древните са смятали, че времетраенето на един тригон е 240 години, като са наричали този период –  среден, 20-годишният период на мутация се считал за малък, а периодът от 960 години (240х4 = 960) за голям или т. нар. „Голям период на мутация“. Те са смятали, че именно за 960 години съвпадът на Юпитер и Сатурн преминава и през четири елемента и започва нов кръг на съвпади. Някои астролози наричат тази поредица от 20-240-960 години съответно като малък, среден и велик съвпад.

По-късно след изготвянето Алфонсовите таблици[1] през ХІІІ в. тези изчисления са коригирани. Въз основа на съвременните научни данни за движението на планетите днес е изчислено, че с изместване от около 8,934 градуса на всеки 59,578 години, след 40 съвпада, се извършва връщане в първоначалната точка на Зодиака (с леко изместване назад), което дава интервал на големите съвпади 40x19,859 = 794,36 години, а не 960 г. Смятало се е, че началната, изходна точка на циклите на Юпитер и Сатурн започва с 0 градуса в знака Овен (където според древните в началото на всяка Юга са се събирали всички планети), а според някои други източници началната точка на тези цикли трябва да е в Козирог.

Въпреки неточностите и някои разногласия относно началото на циклите, вярата в значението на подобни събития поражда през годините публикуването на редица материали по темата „Голям съвпад“, които постоянно нарастват до края на ХVІ век. Някои от тогавашните астрономи са считали, че тъй като съвпадът от 1583 г. е последният във Водния тригон, предстоят промени и затова са предвещавали апокалиптични промени. Така се стига до издаването на специална була срещу ширещите се предсказания, която е издадена през 1586 г. След като нищо значително не се случва през този период, от 1603 г. със започването на новия Огнен тригон, общественият интерес бързо отмира.

В таблицата са използвани цветовете, характерни за определената стихия, както следва: червено – Огън; жълто – Въздух; синьо – Вода и зелено – Земя. Тук цикълът умишлено започва с Въздушния тригон и с доминиращия знак в него Водолей преди 2400 г. Редуването през първата четворка е по следния начин: Водолей – Въздух (от -363 г. до -164 г.); Риби – Вода (от -164 г. до 34 г.); Овен – Огън (от 34 г. до 233 г.); Телец – Земя (от 233 г. до 431 г.), нещо, което се случва за около 800 години. Така, за да се измине по целия цикъл на зодиака през 12-те зодии, са необходими 800x3=2400 години, което е във връзка и с цикъла на прецесия. Така стигаме до края на Големия цикъл на Големия съвпад, който завършва със стихията Земя и последния знак от тази голяма година – Козирог. Земният тригон е започнал през 1821 г. с последния огнен знак от предходния Огнен тригон – Овен и ще трае до 21.12. 2020 г., когато започва и новият цикъл.

Трябва да се обърне внимание, че този нов цикъл бележи началото – веднъж на Въздушния тригон, с времетраене от 200 години, но и началото на 2400 годишния цикъл, който на практика утвърждава Новата епоха на Водолея, настъпила според Учителя преди 100 години. Уникалността продължава с това, че събитието се случва точно по време на зимното Слънцестоене, когато е и раждането на Новото Слънце. А не е ли удивителен и фактът, че самият съвпад на Юпитер и Сатурн става точно в първия градус на Водолей. Тези случайности/закономерности утвърждават у нас усещането за специалните времена, в които сме се родили, живеем и работим.

Катаклизмите и сътресенията винаги съпътстват по-големите цикли и епохи, но винаги след бурята и разрушението изгрява лъчът на вярата и надеждата. След като Учителя говори за края на най-тъмната епоха „Кали-Юга“ и настъпването на светлата „Сатя-Юга“, то тогава не бива да губим разположение и да не се съмняваме, че най-тежките дни на човечеството са безвъзвратно отминали. Занапред ще става все-по топло и все по-светло и ясно. Настъпва епохата на Братството – братство между отделните хора, но и между всички народи по лицето на Земята. Ние ще се учим заедно да излизаме от всички трудности, ще прилагаме взаимопомощ и солидарност, докато достигнем до нелицемерното Братолюбие, за което говори апостол Петър (І Пет, 1:22).

Шестата раса изгрява днес над света и с нея идва Новото, за което Учителя говори през всичките години на земното си съществувание. Това ще стане чрез Славянството, защото то е определено предвечно от Провидението да изпълни тази Богоугодна роля. Ние българите имаме своята роля в Космичната драма, но главната роля, както казва и Учителя, ще се играе от Русия, която е под знака на Водолей. За изпълнението на тази благородна мисия ще съдейства цялото Небе.

Нека подготвим телата, сърцата и умовете си за Новото, което идва!

Нека бъдем на пулса на световните събития и да подходим адекватно на задачата, която имаме да изпълним!

Нека с Любов и вяра, съдействаме на Новото!

Времето му дойде! Амин!

Виж още по темата Ирина Агапова - Особености на прогнозирането на мунданните (световните) събития с помощта на бавните планети