Приятелството бива устойчиво и неустойчиво. Представете си, че вие завързвате приятелство с някой човек. Знаете ли колко време ще продължи вашето приятелство? То може да продължи година, две, три, пет, десет и след това да се развали. Защо? Защото приятелството изобщо се основава на чувства. А всякога, дето чувствата управляват, там се образуват астрални съединения, които се отличават с голяма неустойчивост.

За да бъде устойчиво, приятелството трябва да отговаря на следната формула: Р.М.С.Т.СУ.Д. Буквите „СУ“ представляват един елемент, значи във формулата на приятелството влизат шест елемента. Всеки елемент е взет в строго определено процентно отношение. За да бъде приятелството устойчиво:

1. Разумността „Р“ трябва да съставя 3% от цялото;

2. Милосърдието „М“ – 5%;

3. Съвестта „С“– 9%;

4. Твърдостта „Т“ – 12%;

5. Самоуважението „СУ“ – 15%;

6. Дружелюбието „Д“ – 16%.

Същите числа могат да се вземат като числители на дроби, чиито знаменатели са: 6, 8, 10, 12, 15 и 16. Общият сбор на числителите 3, 5, 9, 6, 7, 7 е 37; общият сбор на знаменателите е 67. Тогава ще имате дробите: 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16. Ще приведете тия дроби към общ знаменател, който ще ви послужи като метод за работа. Общият сбор на числителите – 37 и общият сбор на знаменателите – 67 дават нова дроб – 37/67:

3/6+5/8+9/10+6/12+7/15+7/16= 37/67

Събираме сбора от цифрите им и получаваме. Събираме числителя (3+7=10=1) и знаменателя(6+7=13=4): 1 + 4 = 5. Това е философско съкращаване на дробите. Тъй щото, за да намерите съкратената формула на приятелството, трябва да съберете числата 1+4. Като ги съберете, ще получите числото „5“ – човекът. Единицата представлява Божествения принцип, четворката – животинския принцип, т.е. човек, в когото самосъзнанието не е още пробудено. За да проработи тази формула в човека, той трябва да намери Божественото в себе си – в това седи смисълът на Живота. 

Като знаете това, започнете да работите. Вие имате вече основата – числото „5“, върху което като върху почва можете да садите, т.е. да градите вашия живот. В дробта 1/4 и двете числа са киселини: „1“ е киселина от първа степен, а „4“ – киселина от втора степен. Степента подразбира силата на киселините и на основите. Числото „5“ представлява основа от втора степен. Киселината-единица разтваря всичко в себе си.

И тъй, истинското приятелство е създадено от дроб, която за числител има единица, а за знаменател – четири. 

За дробите 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16 можем да кажем следното:

1. Дробта 3/6   представлява част от Божествената разумност (Р);

2. Дробта 5/8 – част от Божественото милосърдие (М);

3. Дробта 9/10  – част от Божествената справедливост (С). Аз взимам думата „справедливост“ вместо съвест, защото за Бога не може да се каже, че има съвест – Бог е справедлив, а не съвестен;

4. Дробта 6/12  представлява част от Божественото търпение (Т), което на човешки език наричаме твърдост. Само твърдият човек, а не упоритият може да бъде търпелив;

5. Дробта 7/15 представлява част от самоуважението на човека (СУ) – такъв човек никога не изменя на думата си;

6. Дробта 7/16 представлява част от дружелюбието на човека (Д), т.е. от закона на Любовта.

Сега, като съберем числителя и знаменателя на всяка дроб поотделно, ще получим следните числа:

3/6 – 3 + 6 = 9;

5/8 – 5 + 8 = 13, а 1 + 3 = 4;

9/10 – 9 + 10 = 19, а 1 + 9 = 10;

6/12 – 6 + 12 = 18, а 1 + 8 = 9;

7/15 – 7 + 15 = 22, а 2 + 2 = 4;

7/16 – 7 + 16 = 23, а 2 + 3 = 5.

Числата работят при създаване на приятелство между двама души.

За да видите дали приятелството между двама души ще бъде устойчиво, вие трябва да разгледате какво е било съчетанието на планетите в момента на създаване на това приятелство. Приятелството може да бъде устойчиво, когато в момента на създаването му са взели участие Венера, Юпитер, Меркурий и Слънцето. Когато Марс, Сатурн и Луната се вмъкнат в приятелството, те непременно ще подкопаят основите му – няма да мине много време, ще видите, че основите на приятелството започват да се клатят. Когато Марс дойде в приятеля ви, всяка ваша дума може да го предизвика; когато Сатурн влезе в приятеля ви, той ще започне да се съмнява във всяка ваша дума и най-после, когато Луната влезе в него, той ще започне да забърква каши. Луната ще види как се е проявил Марс, как се е проявил Сатурн, ще прибави някакви опашки към всичко това и повече ще забърка работите, след нея приятелството изчезва. Изобщо Луната не помага пряко за растенето на растенията, но косвено само им помага. Когато Луната грее, растенията спират своя процес на растене; щом тя се скрие, те започват да растат. Най-бързо растенията се развиват на слънчева светлина. Понеже Луната събужда завистта у човека, растенията се крият от нея, в смисъл – престават да се развиват. Следователно, когато човек завижда, казваме, че Луната е взела надмощие в него. 

Ученикът трябва да изучава астрологията, да познава влиянието на планетите върху себе си и съзнателно да им се противопоставя или поддава – според лошото и доброто им въздействие. Понякога човек се разполага войнствено, готов е да воюва, да вади нож – той се намира под влиянието на Марс. Ако в това време дойде и Луната със своето отрицателно влияние върху човека, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи към неговото състояние и той, както е войнствено разположен, започва да си въобразява, че като вади нож, всичко може да направи. Това са заблуждения, преувеличени състояния, които идат от Луната – тя обича да заблуждава, да лъже хората. Защо? Защото в отрицателното си влияние нейният кредит е в лъжите и заблужденията. Сатурн внася съмнението, подозрението в човека. Но трябва да знаете, че всяка планета оказва и добро, положително въздействие върху човека, а не само отрицателно. Венера като планета от женски род има слабост към любовта: ако се влюби в Марс или в Сатурн, тя взема техните качества, смесва ги със своите и тогава проявява низходящото си влияние върху човека. Когато Сатурн е в съчетание с Венера, той има влияние върху нея и тогава в любовта влиза отрицателният елемент на Сатурн – съмнение, подозрителност в любовта. Когато Венера е в своето възходящо състояние, тя влияе на Сатурн – той ѝ се подчинява, слуша я и върви в нейните стъпки. (СК, 9 Май 1923 г.)