Вие сте тук
Малките „Слънчогледи” отдавна очакваха летен лагер на море. Ние – възрастните, обаче, като че ли все бягахме от тази идея. И ето че решихме да пробваме да нарушим традицията на лагерите, които до този момент се реализираха в различни кътчета на родината ни, далече от морския бряг. През лято 2011 съчетахме морето с планината. Почти всеки ден до обяд бяхме на плажа, където започвахме деня с Паневритмия и продължавахме с игри във водата и на пясъка – всички се забавлявахме истински. В следобедните часове ходехме на походи и разходки. Така успяхме да се порадваме на морето и същевременно да усетим магията на Странджа. А в тази планина наистина има нещо много вълшебно! За повечето от нас тя беше напълно непозната, но за няколко дни почувствахме и се запознахме с малка част от богатствата и? – природа, исторически забележителности и традиции.
Всички ние, които организираме тези детски лагери, отчитаме, че съвсем наскоро приключи поредната успешна инициатива на „Слънчогледите”. Сякаш всички бяхме омагьосани от чара на морето и вълшебствата на Странджа. През цялото време цареше спокойствие и абсолютна хармония сред деца и възрастни.
Ето и отзивите на нашия най-голям участник от децата – Благовеста 15 г.:
„Никога не съм вярвала, че Странджа е нещо интересно. Мислех си, че е една обикновена планина. Бях доста резервирана за този лагер. Първите два дена за мен не се случи нищо интересно и аз се отчаях. На третия ден, обаче, се качихме на вр. Бакърлъка. Пред нас се разкри една невероятна гледка, все едно светът е в краката ни. Следващата утрин тръгнахме към отсрещния връх – Исперец. Походът беше целодневен. Докато го изкачвахме, по-малките бяха недоволни от темпото. Чудех се как може да негодуват, но като се замислих, се сетих, че и на мен ми беше трудно. По пътя видяхме няколко змии, гущери и таралежи. По-интересно беше, че на връщане нашият ръководител – Георги, намери един „портал”, създаден от природата. Застана там и не ни пускаше да минем, докато не кажем какво сме научили от това, което ни разказаха на върха. Почистихме една чешма и пътечката, по която вървяхме.
През следващите дни също се случиха доста интересни неща. Посетихме няколко музеи от движението 100 национални обекта. Разхождахме се с лодки до остров Св. Анастасия и по река Ропотамо до устието и?. Изкачихме се на най-високата дюна на Балканския полуостров. Имаше много изживявания, които ме омагьосаха със своите красота и величие. Но нашите ръководители, аз и някои деца бяхме най-силно впечатлени от село Българи. Никога не съм вярвала, че съществува такова чудно място – селото на нестинарите. Там ни посрещна един любезен човек. Той ни пусна филм за последните две истински нестинарки. Заместник-кметът на селото също присъства на нашата среща. След като излязохме от залата в кметството, ръководителите разпитаха по-подробно нашия „екскурзовод” за тези жени. Той им разказа историята им и ни поведе към конака, където те са се подготвяли една седмица за ритуалното ходене по огън. Правили са пост и са се свързвали с различни светци. Основната цел на нестинарството е предсказанието. Казаха ни, че са били много точни в това. Всичко, което са предсказвали, се е случвало. Ние бързо стигнахме до този конак, защото селото е малко. Повечето деца погледнаха и излязоха. Аз, обаче, още преди да пристъпя вътре, чувствах нещо странно. Преди да видя какво има вътре, си свалих шапката, защото почувствах, че така е редно. Най-накрая с благоговение погледнах, какво има вътре. На едната стена висеше тъпан, за който ни обясниха, че е свещен инструмент. Имаше огнище, място за спане и други. Дълго време не можех да повярвам, че имам късмета да бъда на такова свещено място. Чувствах се странно и в същото време много щастлива. Това беше уникален „подарък” – да бъда в конака. За едно нещо ми стана неприятно – там няма млади хора, всички са възрастни и бедни. След като си отиде тяхното поколение, историята на селото ще загине. Дано не се окажа права!
По традиция на края на всеки лагер има „Вечер на талантите”. Този път тя беше посветена на Нептун, защото бяхме на морето. Аз за пръв път се изявих като една от водещите. Имаше уникални таланти: някои пяха, танцуваха, свириха на пиано, други играха сцени, имаше и рисунки. Завършихме с няколко хубави странджански хора. Всички се чудехме дали сме омилостивили Нептун. Ръководителите запалиха две факли и слязохме на плажа, за да посрещнем владетеля на морето. Направихме голям огън и започнахме да викаме: „Нептуне, Нептуне!”. Най-накрая той се появи и ни даде подаръци.
Целият лагер премина чудесно. Аз лично съм много доволна. Усетих магията на Странджа и видях, че това е една необикновена планина. А както разбрах и от другите, на тях също им е харесало. С нетърпение очаквам следващия лагер, макар да съм най-голяма от децата.”
` 5 август 2011
Сдружение „Слънчогледи”
Здравейте Жоро,искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ за всичко,което направихте за моето дете-Цвети от Клисура!За невероятното изживяване на този така хубаво организиран от Вас лагер!Тя посети толкова много места и видя толкова забележителности,които аз като родител нямам възможността да я заведа /не от финансова гледна точка,а не съм толкова организирана колкото Вас/. Цвети е очарована от всичко,което се е случило на лагера.Още дълго време ще говори за преживяното.Винаги се връща заредена с положителни емоции и това го дължи единствено на вас организаторите.Да се надявам,че и за в бъдеще детето ми ще бъде част от вашия голям и добър колектив!
Поздрави от Клисура! Надя Милова 2.08. 2011
Здравейте Еми! Искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ за всичко,което направихте за моето дете-Цвети от Клисура.Предложихте му невероятно изживяване и посещения на толкова много забележителности.Винаги,когато се връща от вашите лагери тя е заредена с положителни емоции,които ги дължи на вас организаторите.Вие сте невероятни хора и когато Цвети тръгва с вас аз се чувствам спокойна,защото вие всички сте много позитивни и това го предавате и на децата ни,за което отново едно голямо БЛАГОДАРЯ.Дай Боже и за напред детето ми да бъде част от вашия голям и добър колектив.Пожелавам Ви дни изпълнени само с радост и веселие!
Поздрави от Клисура:
С много обич: Надя Милова
Здравейте Жоро!Приятно ми е отново да Ви пиша!Гледахме с Цвети вашите клипчета.Много са хубави!Браво на вас.Правите невероятни неща.Щастлива съм,ча ние с Цвети по някакъв начин сме част от вас и ,че се познаваме с такива невероятни хора.Поздрави от Цвети и дано и занапред да бъдем заедно.Даже й казах ,че следващия път може и аз да дойда,но явно трябва да бъда много подготвена като гледам какви прекрасни неща правите.
Поздрави от мен Надя и Цвети!!! 19.09.2011 г.