Понятието за център, което практически усвоява всеки, играещ паневритмия, може да бъде теоретически проучено и осмислено.

На пръв поглед Паневритмичният кръг представлява един модел на света. Един природосъобразен за целокупния свят модел за съществуване на материята и за проява на разумността. Формата на този модел е кръг с точка, където точката обозначава центъра. И наистина, както казва Учителя, от клетката в микрокосмоса до слънчевите системи в макрокосмоса откриваме този модел на център с кръг около него като най-устойчивата и жизнена с милиарди години система. Има два вида системи в света изобщо – с център и без център. Но тези, които са с център, просъществуват по-дълго и са проводници на по-висша разумност. И така, чрез модела, в който сме включени, по време на паневритмичното изпълнение ние се хармонираме и присъединяваме енергийно с онези сили в природата, които образуват и управялват системите с център.

Какво изисква това от нас? Съзнателно да се свързваме с центъра – то може да стане умствено, емоционално, двигателно, органическо, духовно, идейно. Следователно, може да говорим за едно едноврременно външно и вътрешно центриране, където водещо е вътрешното. Външното е геометрично и механическо, има физически параметри. А вътрешното е психологическо. Между тях има съответствие. Те не могат да бъдат мислени едно без друго. За духовния човек външното винаги следва да е израз на вътрешното. Ето защо и при Паневритмията едно външно спазване на ориентацията спрямо центъра няма как да не бъде вътрешно осмислено. Изобщо, принципът в Паневритмията е, че вътрешният смисъл поражда движението. Движението съществува като физически израз на определена идея. Свикнали сме да чуваме при разучаване обикновено, че трябва да разучим движенията и да вложим в тях смисъл. Обаче, този смисъл е първичното. Този смисъл е вътрешният център на нашите движения, а траекторията която описваме телесно, представлява периферията или външната страна на движението, което трябва да усвоим, всъщност. Тогава, може да се говори за вътрешно центриране на движението, т.е. за такова, което е израз на своя вътрешен смисъл. По принцип характерът на паневритмичното движение е центриран. Всяко движение е съобразено, съответстващо взаимно повлияно и повлияващо. Но в кръговрата на този обмен съществува център, който дирижира всичко това. Центрирането на едно движение, следователно, означава съгласуването му спрямо център.

Стигаме до въпроса кое е център в Паневритмията и как да сме свързани с него? Центърът в Паневритмията символизира идеята за Бога. Той провежда Божествените енергии. Вертикално, отгоре надолу, слизат всички паневритмични благословения. От центъра, в който те идват, енергиите тръгват хоризонтално към периферията на кръга – това са отделните участници в двойките. И се разпределят между тях според това кой колко и какво може да възприеме, да обработи, да понесе и да предаде навън в света, извън кръга, от момента и чрез ефекта, който мистично ще тече 2-3 дни след всяко прекратено паневритмично изпълнение.

Трябва ли тогава да мислим за Бога, докато играем Паневритмия? Вярващият и невярващият еднакво ли получават Божествените енергии по време на изпълнението и от какво зависи това? Нужно ли е будно съзнание, насочено към Бога, по време на игра? То достатъчно условие ли е, за да бъдем максимално добри проводници на божествените блага, които се снимат на земята чрез Паневритмията и съответно чрез участниците в нея? Тези и още много други въпроси може да си зададе всеки, който е преживявал мистичната страна на Паневритмията и знае според собствените си духовни опитности колко важно е да се научим да съобразяваме свободната си воля в съгласие с Божията. Геометричен израз на този човешки урок виждаме в умението, което развива всеки по време на паневритмичната практика – умението да се равняваме с центъра.

Как двойката от кръга да се равнява с центъра? Десният партньор е с една идея по-напред от левия. Тази идея за центрирането на всяка двойка от кръга рядко се спазва още, защото и трудно се постига. Факторите са много за това. Хората в двойката може да не са хармонични помежду си, последователността при подреждането на двойките може да не е хармониращо благоприятно. И т.н. - оправдания много. Как може да се постигне лесно да се спазва това като правило - в рамките на паневритмичната двойка тя да бъде постоянно правилно центрирана. Когато осъзнаем ясно, че този, който играе ролята на „мъжа” или „брата”, всъщност играе ролята на ума, на интелигентността, на разумността и от него се иска да „доминира” не с крачка, а с мисъл или идея по-напред, за да бъде тяхната двойка центрирана. Играеш ли външен партньор, ти се учиш да спазваш тази позиция на страж, на водещ, на идеята ума да доминира над чувствата в света. Ти проявяваш това. В момента се учиш да си защитник на тази идея. Какво прави партньорът му, обаче? Не го спъва в този му опит и стремеж, а съподчинено го улеснява. Вътрешният партньор играейки „жена” или „сестра”, всъщност изпълнява ролятата на магнетичния принцип, на мекотата, на сърцето, което дава предимство на ума, или предимство на десния. нито външния, нито вътрешния партньор може да изпълни това Но само двамата заедно могат да го постигнат. И се иска да го постигнат. Ако се опитаме и ни е трудно в началото, поне трябва да ни е ясно и с времето тази идея ще оформи движенията ни по по-правилен начин.  Правилното ориентиране спрямо центъра се учи, то се спазва, то се постига, възможно е в рамките на двойката. Това умение може да бъде наречено умение за прокарване на права линия между две точки. Тази линия има именно ориентация към центъра. Значи помежду им правата линия между партньорите в двойката е такава, че те двамата са едната точка, а втората точка е центърът. Как двама души могат да са една точка? Могат. Ако единия е ума, а другия е сърцето. Ама ако единия е ум и другия е ум, или и двамата са сърца – няма да стане. Двойката в паневритмията представлява точка, единство от два принципа, ориентирано към центъра – Бог. Такава двойка преставлява един духовен радиус между Бога – центъра и човешкия свят – периферията кръг.

Ето какво четем в беседа: „Сега ще се спра малко върху геометрията. Имате точка, която не заема никакво пространство. Значи, тя е извън пространствения свят. Тя е динамична. Следователно, ако в нашия живот точката на може да образува една права линия, тя не е валидна за нас. Според нас, всеки център извън пространството, който може да образува една права линия, той има противоположен център и на себе си. Това значи: между две точки може да се тегли само една права линия. Линията показва, че този център действа в едноизмерния свят. Същото се отнася и до умствения свят. Една мисъл е права, ако може да образува една права линия. Едно чувство е право, ако може да образува една права линия. И една постъпка е права, ако може да образува една права линия. Значи, правото може да съществува само между двама души, но не между трима, четирима или повече. Влязат ли четири души, ние имаме вече четири точки, които образуват плоскост. Тук имаме четири прави, от които две по две са взаимно успоредни и се пресичат. Така се образува първата фигура – квадратът. Значи, правата линия има отношение към две същества. Плоскостта има отношение към обществото. Ако отношенията между две същества са прави, те ще бъдат прави и към своите ближни. Ако двама души се обичат, те ще обичат и своите ближни. Ако не се обичат, те не могат да обичат и ближните си. Следователно ако между сърцето и ума на човека не може да се образува права линия, те не могат да имат прави отношения помежду си. Правата линия образува прави отношения между човешкия ум и човешкото сърце. Ти не можеш да възпитаваш ума и сърцето си, ако не можеш да образуваш между тях права линия. На научен език казано: ако ти не можеш да храниш сърцето си с трептенията на своя ум и ако не можеш да храниш ума си с трептенията на своето сърце, ти ще влезеш в противоречия сам със себе си. Някой казва, че не обича никого. Причината за това е неговото сърце. Чрез сърцето си той влияе на своя ум. Чрез сърцето си, изобщо, вие влияете и на ума. (томче ”Ставане, оживяване и възкресение” беседа „Любовта дава живот”, 24-та неделна беседа от Учителя, държана на 9 април 1939 год. ВеликденСофия – Изгрев)

Следователно, да играем „брат” или „сестра” в двойката съвсем не изисква лично пристрастие или предпочитание или предразположеност към определени енергии  (примерно на електричество и ли магнетизъм), а означава да се стремим да поддържаме точно определения баланс между външната и вътрешна позиция на партньорите, така че десния да води, а левия да го улеснява така, че двойката да е спрямо центъра радиус, а не нещо друго. Да изостава единият партньор с крачка или пък не който трябва да го изпреварва - означава едно неосъзнато изпълнение и реализация на ролите в двойката - едно изпълнение, лишено от духовна съзнателност за мистиката и мисията на индивида в паневритмичния кръг. Ние обикновено се сещаме да се равняваме по центъра едва в Пентаграм. Защото тогава личи, тогава кръгът се е разпаднал (а ние досега сме свиквали с него и изведнъж и липсва, останала е само една опора – центърът му) и всъщност той се образува от множествеността на лъчите. Това показва, че при Пентаграма вече трябва да сме се научили до съвърщенство да се равняваме и да мислим за центъра. Началото на това обучение започва от първия миг, в който влизаме в паневритмичния кръг като двойка. Това е процес, който подсъзнателно и свръхсъзнателно ниво ни учи да правим непрестанно връзка с Бога. Тя да е стабилна и енергиите по нея да текат правилно, постоянно. Защото паневритмичният кръг не означава двойки, които обикалят една след друга по инерция или по привличане и отблъскване. Той е разумен организъм, който е хармонично съчетание между двойки, правилно ориентирани към своя единен център. Примерно - ако не искаш да си електричен, не играй външен партньор. Ако имаш нужда от мекота, играй вътрешен партньор.  Така е редно да разсъждаваме. И мъжът, и жената по плът могат да играят ролята на външен и на външен партньор. Всеки човек има нужда да изпълнява и едната, и другата роля. Да се научи да го прави. Така че да се мисли просто за „мъж” и „жена” в двойката вече е малко елементарно. Паневритмията съществува от десетки години и с времето се натрупва колективна опитност, нещата се осмислят и разрешават, споровете отпадат, появяват се нови. Така че днес много по практично е да се мисли за принцип на ума и сърцето в двойката, за принцип на магнетизъм и електричество, за принцип на мъдрост и любов или поне принцип на брата и принцип на сестрата. Двете страни на цялостното човешко естество се „играят” от двамата в двойката. Двамата изпълняват двете роли на единството човек. Така една двойка е само една точка от периферията на кръга.

С какво е важен този център, спрямо който е насочено съзнанието на индивидуалния участник чрез физическото равняване и чрез идйното насочване на съзнанието ни като към Бога? Какво е предназначението му? Центърът провежда благословението - Божествените енергии в момента на изпълнение идват от там: за да ги приемем; за да им станем проводници. Центърът е онзи източник на енергия, онази концентрация на мислите, чувствата, движенията на всички в едно, в хармония, която ги събира и ги благославя. Събира човешките усилия и ги трансформира като ни учи да сме проводници на Божествените енергии. Центърът е точка на събирателните усилия на всички, равенството, общия сбор и резултат, който определя качеството на изпълнението като цяло. В същото време, тя трансформира този по човешки постигнат резултат чрез благословението отгоре, което слиза в нея и което тя препредава на всеки. Центърът е мястото, където идват божествените блага за всички. Той е като извор и разпределително табло за препращане на това което вертикално идва от Божествения свят и в точката на центъра преминава в хоризонтално движение, усвоимо в материалния свят от хората. Тогава може да се каже, че ако паневритмията е оръжие, то центърът е това, с което е заредено оръжието. И този заряд определено идва отгоре.

Четирите части на Паневритмията съответстват  на четирите степени на човешкото съзнание. Могат да бъдат разгледани четри фигури в четирите части на Паневритмията при играенето, разглеждано спрямо центъра. До 28-мо упражнение изпълнението е чрез двойки, които образуват периферия, ориентирани странично към центъра. За разлика от Първите десет упражнения, следващите до 28-мо съдържат и упражнения, които имат директно обръщане на участниците с лице към центъра. Това са упражненията „Евера”, „Скачане”, „Квадрат”, „Подвижност”, „Радостта на земята”, „Запознаване”, „Дишане” и „Промисъл”. Това са половината от упражненията във втори цикъл - падат се през едно-две горе-долу. При Слънчеви лъчи имаме два вида ориентации – тази на лъчите с лице към центъра и тази на хората от кръга, която продължава да е странична. При Пентаграм фигурата на кръга изчезва окончателно. Тя се превръща в един множествен сферичен обект, съставен от лъчи или радиуси към центъра, които го обикалят в определена посока. Следователно това е една еволюция на умението на практикуващия Паневритмия в хода на упражненията, която развива и усъвършенства умението ни да се съобразяваме с център. И зад това стоят едни вътрешно съответстващи му показатели - на умението ни да сме свързани с Бога, с духовния свят, да бъдем духовни, да сме проводници, да приемем и изпълним Божията Воля колективно и т.н., и т.н.

И така, това са чери различни позиции от всеки етап или от всяка част на Паневритмията, които показват еволюцията в разбирането и в усвояването на мястото и функцията си спрямо центъра, респективно спрямо Бога:

1. Странично центриране в рамките на двойката на индивидуалния участник през първата част – Първити десет упражнения. Движението е посока на двиението на кръга. Двойките са произволен брой.
2. Смесена ориентация спрямо центъра чрез редуване на странично центриране и ту с лице, ту с гръб – от 11-то до 28-мо. Движението е в кръга и в посока на движението му.
3. С лице към центъра и движение напред към него и назад под формата на пулсация – при Слънчевите лъчи. Кръгът все още присъства при тази фигура. Той огражда лъчите, въртейки се в посоката си, но не активно, а по-скоро символично. На този етап двойката е с лице към центъра, разположена радиално по шест двойки.
4. Странична ориентация в рамките на радиуси-лъчи на центъра, които се въртят кръгово. Всеки участник заема мястото на другите в редицата си. Всеки идва на мястото на всеки. Докато при първите две части говорим за мислен радиус или права линия, прекарана между две точки, то тук радиуса е жив, т.е. хората го изграждат, а мислено всички радиуси представляват един мислен кръг или сфера. Участниците продължават да са подредени в двойките си, но един зад друг, отделят се, намират се, престрояват се по пет двойки.

Центърът в Паневритмията е мястото на музиката. Независимо дали то е представено от касетофон, оркестър, хор. Знаем, че става въпрос за окултна музика, която има подкрепяща и дори дублираща функция спрямо самия център. Т.е. тя сама има свойството да хармонира, трансформира, да канализира, да сваля благословението. Неща, които вече посочихме като функции на центъра. Музиката определя и ръководи въртенето на кръга – колко бързо, в какъв ритам, такт, с какви паузи и др. Външният израз на центъра в Паневритмията са музицирането и музикалността. Музикалност проявява всеки участник – който е в центъра или който е в периферията. Музикалността е отклик, отговор на музицирането на музиката. Тя проличава от характеристиките на индивидуалното изпълнение. Музиката уеднаквява, хармонира, съгласува действията на всички и те се превръщат в един цялостен организъм. Не просто – „аз” съм точка от периферията, а „ти” си музикант от центъра – а всеки става холограма и всеки дели със всеки общия паневритмичен ефект на конкретното изпълнение като акт на преживяване и духовно постижение.

Паневритмията представлява индивидуално дозирано преживяване на колективното изпълнение. Всеки постига някакви показатели като плодове от собственото си изпълнение. Но накрая всеки от участниците получава като награда всички постижения на всички заедно. Това е така нареченият паневритмичен ефект. Паневритмичният ефект е нещо, което е възможно да се постигне само при функционирането на паневритмичния център. Само центърът и неговата роля може да го обясни, да го създаде, да го умножи така, че всеки да го получи не според себе си, а според всички конкретни участници.

Ето колко е важен въпроса за центъра в Паневритмията. За него може да се мисли още много, да се изследва още много и най-вече още много има да работим над себе си, докато успеем да го съзнаваме във всеки миг от изпълнението си, за да бъде то духовно обогатено. Ако човек има мисъл, заето с въпроса с центъра, трудно може да се разсейва с паразитните недоволства кой как играе, да разглежда участниците от кръга, за да види кой е дошъл, с кого играе и особено как...

Един по-частен аспект на въпроса за центъра в паневритмията е въпроса за обекта на съзнанието, който изпълняващия следва да има по време на упражнението, посочено в беседата „Тайни и откровения”. Казва се, че паневритмията е оръжие и трябва да внимаваме накъде ще бъде насочено то. Обектът на съзнанието е насочването на оръжието. Примерно, ако аз изпълнявам упражнението „Стъпка по стъпка” с идеята, че малко по малко от сегашния момент нататък аз ще изкореня един свой лош навик или ще постигна нещо мечтано за душата си, това би представлявало един идеен обект на моето конкретно индивидуално изпълнение, което би канализирало енергиите ми правилно. И така чрез наличието на обект, върху който да съм концентрирана (работа върху своя черта, решаване на родова карма, оправяне на отношения, здравословен проблем, мирът на земята и т.н. винаги с една позитивна насоченост непременно), аз насочвам оръжието или енергията, която Паневритмията ми дава, която така и така минава през мен към нещо конкретно градивно. Този обект на съзнанието ми се превръща за мен в център, в цел, към която аз се стремя. По време на Паневритмията идват светлите същества,. Те са готови да помагат. Тогава е времето и мястото да им кажем върху какво точно сме решили да работим. Работата я свършват те. Чудото става. Нашата работа е да умеем да сме центрирани в себе си, т.е. да имаме конкретен обект. Може цялата Паневритмия да я играем с определена идея. Може определено упражнение да пожелаем да изпълним с определена насоченост на съзнанието за постижение или решаване на въпрос. Може всички заедно да посветим конкретното изпълнение на общ обект на съзнанието – идея – поддържане на мира, благост в отношенията в определена група, за повищаване на екологичното съзнание на хората на Земята, за духовно повдигане на България и т.н. Такова Центриране на съзнанието към определена идея дава вътрещен смисъл на физическото ни съблюдаване на позицията ни спрямо физическия център.

В беседите се говори за центробежни и центростремителни сили. Практикуването на Паневритмия ни учи как всеки от нас да се научи в колектива да служи на другите за провеждане на центростремителните сили, които са силите на Доброто, Светлината и Любовта. Учи ни да сме да сме будни и да забелязваме проводниците на центробежните сили, как да коригираме и да трансформираме на момента тези течения в себе си и извън себе си.

Без да съм изчерпателна, засегнах няколко от основните аспекти относно изясняване въпроса за центъра в Паневритмията. Могат да бъдат намерени още много цитати в беседите по темата за центъра. Има още много детайли, които предстоят да бъдат осмислени. Исках да поставя началото на едно писмено теоретично изследване. Радвам се, че провеждам този импулс към един ценен обект за размишление.

Сн. Димитрова                                                                                                                                                      28.4.2011г., Велико Търново