Всички бихме искали да правим нещата, на които държим, максимално добре, точно, правилно. Така е и с упражненията от Паневритмията. Разбира се, понякога  има различни мнения за това кое е най-точното или правилното, но всяка допълнителна гледна точка може да дообогати представите ни, внасяйки нещо ново, подкрепяйки и/или променяйки убежденията ни.

В стремежа си да доосмисля някои елементи, във връзка с паневритмичните упражнения, реших да онагледя за себе си чрез схеми (чертежи) какво се случва при тях и така да получа по-голяма яснота и конкретност. Това беше много полезно да мен самия и поради това реших, че би било добре да го споделя и с други приятели.

Нашата група не е от най-големите, не рядко се налага да играем в малък състав, кръгът също съответно е малък. Поради това нещата не винаги се получават адекватно, както при големите кръгове, които се образуват на поляните при Езерата. Възникват въпроси, като например:

1. Изпълнявайки упражнението „Квадрат”, правим ли правилен квадрат и какво може да се промени, ако не е така?

Ориентир за играещите в кръга са: от една страна центъра, а от друга – окръжността, определяща еднаквото разстояние от него. (За по-лесното му преценяване от доста време се нареждат камъчета). Когато кръгът е голям, пътят, който изминаваме по периферията му е по-близък до правата линия (фиг. 1) и отклоненията от това са по-незначителни, несъществени. Ако следваме точно окръжността (движим се по камъчетата например), ще образуваме дъги, които колкото е по-малък кръгът, толкова по-издути са и няма да се получи квадрат. Освен това по правило изпълняващите при второ движеине от упражнението тръгват „напред към центъра.”, както е описано в ръководства или както са го правелин „на Рила”, при големия кръг. Там обаче, както вече споменахме, кръгът е голям и отклоненинята са по-несъществени, трудно забележими. При малък кръг се образува друго нещо. След „второ движение” навътре към центъра (9-16 такт) някои продължават перпендикулярно на предшестващото движение по радиуса навътре, а други, В пъървия случай, ако винаги се върви по права линия и се прави завъртане на 90⁰, се получава правилен квадрат, само че не ориентиран перпендикулярно на радиуса към центъра (фиг. 2, А). При втория случай, ако се следват радиусите и окръжностите, се получава трапец и то с извити страни (фиг. 2 Б). Ако се правят еднакви крачки - също и при второто движение напред (25-32 такт), се получава ромб с повече или по-малко извити страни.

От изброените варианти мисля, че най-приемлив е първият, но за да стане квадратът ориентиран по-добре към центъра,  може да се изпълни тръгвайки не към центъра, а по-вдясно от него и след това спазвайки движението по права линия и завъртането под прав ъгъл. (фиг. 3) Колко все пак да е отклонението? Ако се опитаме да си представим, поглеждайки в ляво от нас, приблизително каква дъга бихме „засекли” изминавайки 7 крачки (по 50-60 см. това прави около 3,50-4,20 м.), може да тръгнем перпендикулярно на тази мислена права, която би свързала краищата на дъгата, а после да продължаваме да спазваме ъглите и движението по права линия. (Всъщност това, което бихме си представили, би било последната (най-външна) страна на квадрата. На езика на математиката се нарича още хорда – права, свързваща две точко от окръжността.

2. Другото нещо, което бих искал да засегна, е свързано с онази част от Лъчите, при която партньорите обикалят едновременно един около друг, наричана още „движение VІ”. Често при това участниците правят нещо като плоски елипси. Нека се опитаме да си изясним нещата, онагледявайки ги по-конкретно.

Препоръката десният партньор да очертава своята окръжност по-напред няма  да помогне много, освен ако това изместване не бъде достатъчно голямо. Проблемът е в това, че в ръководствата се правят принципни схеми с малки отмествания, но реално хората не са точки или малки кръгчета. На фигура 4 са отбелязани схематично, сякаш гледани отгоре (в средата тялото и ръцете встрани – толкова големи, колкото място биха заели, когато са на кръста, както реално са при упражнението.

Опитах се всички размери да съответстват един на друг, в мащаб). На кръговете, които се описват са поставени точки с цефри, съответстващи на тактовете – от 1 до 10, а зелените точки са центровете. Вижда се, че реално разминаването би било невъзможно, ако отместването на кръгоевте е малко – освен ако партньорите на се извъртят един към друг, нещо, което някои отричат да се прави.

Другата възможност е, когато окръжностите и центровте им са отместени повече (фиг. 5).Тогава при тактовете, при които партньорите са най близо се вижда, че имат много по-голяма възможност свободно да се разминат.

 И третият вариант е, когато кръговете не са отместени по посока на лъча, а малко напред и малко встани (фиг. 6), при което центърът на окръжността на десния партньор е пред левия, около 50 см, а тази на левия – зад десни, пак на такова разстояние. Десният тръгва в началото напред и малко в страни, завивайки при втората част по-близо зад левия, а левият завива в първата част близо пред десния, а при втората част е на по-голямо разстояние зад него .Така могат по-лесно да се разминат и да заемат първоначалните си места.

3. Много ме занимаваше и въпросът за образуването на пентаграма в последната част на Паневритмията. Ако един правилен пентаграм се движи по окръжност около центъра, отделните му ъгли (респ. участници) биха описвали траектории като на фиг. 7а - определено не са на еднакво разстояние. В случая приех радиялно да е разположена основата, но подобен ще е изводът и когата радиално ориентирана е линията, свързваща „ръцете” (фиг. 7б..  

Двойките, които остават след лъчите, за да играят „Пентаграм” са подредени в права линия с направление към центъра на кръга и на еднакво разстояние една от друга (2 протегнати в страни ръце). Ако кръгът е голям бихме могли да приемем, че напредването на участниците е почти по права лииня, Но след първите 4 такта (8 крачки) при разгъването на пентаграма,  за да се получи правилна фигурата „краката” би трябвало да се отклонят, а разстоянието, което изминава „главата” няма да е същото, като това, което изминават ръцете. (фиг. 8 горе)

Това разбира се е немислимо – всички правят еднакъв брой крачки. Затова, когато всички се обръщат един към друг, пентаграмът трябва да се дооформи според както се вижда от фиг. 8 долу – „краката” трябва да се раздалечат малко (може да се уподоби на разкрачване), ръцете – да минат малко напред, по посока на движението, С оранжев цвят е правилният пентаграм, а бледо лилавият  – който се получава при разгъването).

Когато кръгът е малък обаче вече явно не може да се говори за движение по права линия. Съобразявайки се с центъра, оставайки радиално разположени спрямо него, двойките се движат по окръжност, траекториите им стават явно дъги, които са толкова по-извити, колкото по-малък е кръгът. На фиг. 9 е показано какво се случва при разгъването на пентаграма.

Радиусите, маркиращи отделните етапи, образуват еднакви ъгли помежду си, което съответства на еднаквия брой крачки, но не изминават еднакви разстояния, (за да се спази радиалната ориентация колкото по-навътре към центъра е дадена двойка, толкова по-малки крачки прави. При това се получава фигура доста различна от правилния пентаграм. За да се види по-ясно е изнесена в умален вид отстрани. На фигурата е наложен и правилен пентаграм, за да се види какви са отклоненията и какви корекции трябва да се направят при обръщането към центъра на пентаграма: „Десният крак” остава на място (нека има поне едно фиксирано положение), „левият крак” трябва да се отмести малко навътре,  „лявата ръка” – повече напред,  „главата” – малко навън от центъра, а „лявата ръка” - почти на място, може съвсем малко да мръдне напред. При събирането на пентаграма при завъртанего „главата” може да се върне леко навътре, „краката” ще отидат меду „главата” и „ръцете”, като последните се движат по окръжност, правейки резлични по големина крачки, спазвайки радиалността, докато стигнат всички равнението на „главата”.