За някои интересни звезди на нощното небе :

Алдебаран  от Телец :

Алдебаран е най-ярката (Алфа звездата) на съзвездието Бик. На небето изглежда сякаш звездата следва Плеядите, и затова нейното име от арабски означава "придружител". На разстояние почти 70 св.г. от нас, Алдебаран е разположена в предната част на разсеяния куп Хияди, който формира главата на Бик, но не е част от този куп. Тази огромна звезда от клас К с магнитуд 0.85^m е 14-тата най-ярка звезда в небето. Нейната повърхностна температура е около 4100 Келвина, по-ниска от температурата на Слънцето, и затова има ясно изразен оранжев цвят.

       Антарес от Скорпион :

Забележителната Антарес, която се вижда в Млечния път през лятото, ни показва едно от великолепните зодиакални съзвездия в небето – Скорпион, което е от малкото съзвездия, чиято фигура отговаря на неговото име. Антарес блести в сърцето на скорпиона с цвят, подобен на Марс. Факта, че Антарес е в зодиака (заобикалящ еклиптиката), е причина тя грешно да бъде считана за червена планета, както показва името й: Антарес (Ant-ares – подобен на Марс).

Забележителната звезда от 1-ва звездна величина е 13-та по яркост на небето, въпреки голямата дистанция, на която се намира – 600 св.г., което означава, че тя има огромна яркост – повече от 12000 пъти от яркостта на Слънцето. Тъй като е хладна, с температура само 3400 К на повърхността, нейното електромагнитно излъчване е предимно в инфрачервения диапазон. Ако включим и него при останалите лъчения на звездата, яркостта й нараства до 40000 пъти. Ниската температура, комбинирана с висока яркост са показател за нейните размери – това е огромно газово кълбо, което ако бъде поставено на мястото на Слънцето, ще заеме 4/5 от орбитата на Юпитер. Антарес е с достатъчно маса, за да може да формира желязно ядро и евентуално да експлоадира като свръхнова в близките няколко милиона години.

Арктур - Най-ярката звезда от Воловар.

Сред най-ярките звезди в небето, светеща с нулева звездна величина и мек оранжев цвят, Арктур е забележителен обект в северните пролетни нощи. Арктур е най-ярката звезда на северното небесно полукълбо и 4-тата по яркост звезда в цялото небе, следвайки Сириус, Канопус и Алфа от Кентавър. Арктур се намира на 37 св.г. от нас и е класически оранжев гигант с повърхностна температура около 4300 Келвина. Звездата има 180 пъти по-голяма яркост от слънчевата и диаметър, равняващ се на ¼ от диаметъра на орбитата на Меркурий. Арктур се движи с голяма скорост в сравнение с другите ярки звезди. Като гигант, тежащ 1,5 пъти повече от Слънцето, тя вече е превърнала своето водородно гориво в хелий. В момента тя е започнала процеса на изгаряне на хелия и превръщането му във въглерод.

      Денеб от Лебед:

Денеб е една от великолепните звезди в нашата галактика. Като звезда с видим магнитуд 1”, тя се нарежда на 19-то място в списъка на най-ярките звезди. Намира се в съзвездието Лебед, което лежи в Млечния път. Съзвездието носи името Северен кръст заради своята форма. Денеб е на върха на кръста. Тя е и най-северната точка от

Летния триъгълник – фигурата, която образуват Денеб, Вега и Алтаир. Тези три бели звезди имат подобни повърхностни температури и най-горещата от тях е Вега с температура на повърхността 9500 К. Вега и Алтаир са наистина много ярки, но това е заради тяхната близост до нас – Вега е на 25 св.г., а Алтаир – на 16,8 св.г. Денеб обаче се намира на 2500 светлинни години от нас и разположена на това разстояние, тя би трябвало да има яркост, 200 000 пъти по-голяма от яркостта на Слънцето, за да се вижда като звезда с магнитуд 1”. Тя може би е и най-ярката звезда в цялата Галактика. Ако на мястото на Вега поставим Денеб, тя би светила със силата на Луната. Денеб е истински свръхгигант с диаметър, изчислен от нейната температура и яркост на около 200 слънчеви диаметра. Ако се постави на мястото на Слънцето, нейните външни слоеве ще достигнат до орбитата на Земята. Въпреки, че светлината й видимо не се променя, в нейния спектър се наблюдават промени.

        Съзвездие Лебед :

Съзвездието Лебед е в Млечния път, точно там, където той се раздвоява и като две пълноводни реки продължава към съзвездието Стрелец. Върху фона на Млечния път съзвездието Лебед много добре се очертава поради големия брой ярки звезди в него. Има кръстовидна фигура и затова се нарича Северен кръст.

В ясна нощ в Лебед могат да се видят с просто око около 150 звезди, от които 15 са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярките от тях са от първа, втора и трета звездна величина. Те, съединени с линии, образуват кръст, който е характерната геометрична фигура на съзвездието. В горната част на кръста е ярката звезда Денеб, а в най-долната му част – Албирео. Съзвездието се вижда най-добре през нощите от юли до ноември, когато е най-високо над хоризонта. Заобиколено е от съзвездията Пегас, Лисиче, Лира, Дракон и Цефей.

Звездата b от Лебед, позната още като Албирео, се счита за една от най-красивите двойни звезди на небето. Заради нейното положение в края на съзвездието Лебед, тази двойна система се нарича и "Окото на лебеда". Това е визуална двойна звезда, тъй като двете звезди не са реално физически свързани една с друга и нямат засечено орбитално движение. Намират се на разстояние 410 св.г. от нас. Ярката звезда има магнитуд 3.1" и свети в жълт цвят, а по-слабата звезда е с магнитуд 5.1" и има синьо-бял цвят.

Вега от съзвездие Лира:

Лира принадлежи към малките съзвездия, но с красотата си привлича погледа. Заема на небето площ от 286.5 квадратни градуса. Най-добре се вижда от май до ноември. Заобиколено е от съзвездията Лебед, Херкулес, Лисиче и дракон.

В ясна нощ в съзвездието могат да се видят с просто око около 50 звезди, но само пет от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда е Вега – от нулева звездна величина и е четвъртата по яркост на небето. Тя принадлежи към сините гиганти. Диаметърът й е 2.5 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето и е отдалечена на 27 св.г. от нас. В много отношения - блясък, цвят, спектър, Вега служи като астрономически еталон.

Една от най-интересните променливи звезди е b от Лира, изменяща своя блясък от 3.4 до 4.5 звездна величина. Това е затъмнително-двойна звезда, заобиколена от газов пръстен. Звездата e е система от 4.5”, отдалечена на 40 парсека. За невъоръжено око тя изглежда като единична звезда. В бинокъл се разделя на 2 звезди. Периода на пълно завъртане е около 244 хиляди години. А в телескоп с увеличение 100-200 пъти, всяка от тези звезди се разделя на две. Въпреки, че се наблюдават четири звезди, всъщност системата е съставена от пет звезди. Много често наблюденията на тази звезда се използват за тестване на оптичната система на телескопите.

Достъпна за наблюдение с просто око е променливата звезда R от Лира, която принадлежи към полуправилните променливи звезди. Нейният видим блясък се изменя в границите от 4” до 5” със среден период около 50 денонощия.

Близо до звездата Вега е радиантът на метеорния поток Лириди, който се наблюдава от 19 до 24 април. Максимумът на този поток е на 21 април, когато се наблюдават по около 10 метеора на час.
                  Вега :
Една от най-известните звезди на небето, Вега е най-ярката звезда от съзвездието Лира. Тя е една от трите брилянтно бели звезди, формиращи Летния триъгълник. С нулева звездна величина, това е 5-тата по яркост звезда в небето и една от най-близките до нас звезди – разположена е на 25 светлинни години. Вега е около 50 пъти по-ярка звезда от Слънцето. Тя е класическа бяла звезда от главната последователност, и подобно на Слънцето, превръща водородното си гориво в хелий. Повърхностната й температура е 9500 К. Нейният цвят и яркост я правят еталон, по който се сравняват звездите с подобен магнитуд. Тъй като е 2,5 пъти по-масивна от Слънцето, тя изгаря своето гориво много по-бързо и ще приключи живота си за по-малко от милиард години, което е около 10% от живота на Слънцето. Вега е една от първите открити звезди със силно инфрачервено излъчващо хало от нагорещен газ. Нейната ос на въртене е насочена към Земята и се вижда, че от въртенето на звездата този облак от газ е образувал диск, който можем да видим, тъй като е с лице към нас. Възможно е този диск да е подобен на диска, заобикалящ Слънцето и съдържащ планетите.

Сириус от Голямо куче:

Малко съзвездие, разположено на юг от небесния екватор и до Орион, включва в себе си най-ярката звезда на небето - Сириус. Счита се, че то наподобява едно от кучетата, които съпровождат ловеца Орион. Съзвездието Голямо куче се вижда най-добре през месеците януари, февруари и март. Около него са разположение съзвездията Кормило, Гълъб, Заек и Еднорог.

В ясна нощ в съзвездието могат да се видят до 80 звезди с просто око, но само 10 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Петте най-ярки звезди образуват характерната фигура на съзвездието, наподобяваща бягащо куче с извита опашка, на което в устата блести звездата Сириус.
Сириус :

Сириус е най-ярката звезда от съзвездие Голямо куче и най-ярката на небето. Има звездна величина -1.46. Модерната астрономия е определила, че звездата се намира на 8.5 светлинни години от нас и се движи към нас със скорост няколко хиляди километра в час.
Системата на Сириус съдържа две познати звезди, които са първата открита двойна звездна система. Най-голямата и най-ярката от тях, Sirius A, е с маса три слънчеви маси и има десет пъти по-голяма яркост от Слънцето. Нейното синьо-бяло сияние засенчва тъмният й компаньон. Sirius B е бяло джудже, невидимо с просто око и събрало маса, еквивалентна на масата на нашето Слънце в плътна сфера с диаметър само 4 пъти по-голям от Земята. Sirius B обикаля в елиптична орбита около Sirius A и техният общ център на гравитацията е директно обърнат към Земята. Нужни са 50 години за пълен оборот по тази орбита.

Орион – Бетелгейзе и Ригел :

Бетелгейзе :

Огромната Бетелгейзе е една от двете доминиращи звезди в Орион. Бетелгейзе е Алфа звездата от Орион и маркира левия горен ъгъл на фигурата на древногръцкия ловец. Тя е представител на класа на небесните свръхгиганти от 1-ва звездна величина, следвана от Антарес от Скорпион. От дистанция 425 св.г., нейният ъглов диаметър отговаря на 630 слънчеви радиуса или 2,9 AU. Поставена на мястото на Слънцето, тя ще заеме 55% от орбитата на Юпитер.  С нейната големина и температура, тя излъчва около 60000 пъти повече енергия от Слънцето.

Бетелгейзе е променлива звезда с дълъг период на своите пулсации, изхвърляйки част от своята материя в пространството със силен “вятър”, и е обградена от огромна обвивка от прах. В края на нейния живот ядрото изгаря елементите като неон, магнезий, силикон и се превръща в желязно. То продължава да се свива и в един момент Бетелгейзе ще избухне като свръхнова, оставяйки след себе си неутронна звезда с големината на малък град. Ако Бетелгейзе избухне в наши дни, тя ще свети като пълната Луна и ще бъде видима и през деня.

Орел и Алтаир :

Съзвездието Орел е в най-красивата част на Млечния път. Върху неговия млечнобял фон то много добре се очертава. Съзвездието много лесно се открива на небето по своите три ярки звезди, разположени почти в линия една под друга. Орел е заобиколен от съзвездията Делфин, Козирог, Стрелец, Щит, Херкулес и Стрела. Най-добре се вижда през нощите на август и септември.

В ясна нощ в съзвездието могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които осем са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката от тях е Алтаир (на арабски нейното име означава Летящ ястреб), имаща магнитуд 0.77 и отдалечена на разстояние 16.5 светлинни години от нас. Тя, съединена с линии със звездите около нея, образува фигура, която би могла да се оприличи на летящ орел с широко разперени криле. Алтаир е част от Летния триъгълник, в който влизат Вега (от Лира) и Денеб (от Лебед) и е единадесетата по яркост на небето.

Интересна е звездата h от Орел, която е типичен представител на дългопериодичните цефеиди. Исторически тази звезда е първата цефеида, открита една година преди звездата d от Цефей. Блясъкът й се изменя от 3.7” до 4.4” със строго постоянен период, равен на 7.17664 дни.

Алтаир :

Алтаир е звезда с видим магнитуд 1”, намира се на 12-то място в списъка на ярките звезди и е най-ярката звезда от съзвездието Орел. Тя се явява и най-южната точка от Летния триъгълник, който се формира от Денеб, Вега и Алтаир. Въпреки, че трите звезди са бели на цвят и по-горещи от нашето Слънце, те силно се различават една от друга. С температура само 7800 К, Алтаир е най-хладната звезда от триото (Вега и Денеб имат температури около 9500 К). Алтаир също така е и с най-ниска яркост. На дистанция 16,8 св.г., Алтаир следва да е 11 пъти по-ярка от Слънцето, за разлика от Вега, която е 50 пъти по-ярка и Денеб, чиято яркост се счита, че е около 200 000 пъти по-голяма. Подобно на Слънцето, Алтаир е звезда от главната последователност в процес на превръщане на водорода от своето ядро в хелий.

Звездата се движи бързо по небето в посока, обратна на движението на останалите звезди, и за да се премести на 1 градус от сегашното си положение са й нужни около 5000 години. Същевременно тя се върти много бързо. Изчислено е, че на екватора скоростта е около 242 км/секунда, докато при Слънцето тази скорост е само 2 км/секунда. С радиус, 1,7 пъти по-голям от слънчевия, Алтаир има период на въртене само 9 часа, за разлика от периода на въртене на Слънцето, който е почти месец.

Стрелец

Съзвездието Стрелец е едно от зодиакалните съзвездия, на юг от небесния екватор. Най-високо е над южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през нощите на юли и август. Заобиколено е от съзвездията Козирог, Микроскоп, Южна корона, Скорпион, Змиеносец, Щит и Орел.

По-голямата част на съзвездието е в Млечния път. Върху неговия млечнобял фон в ясна нощ в Козирог могат да се видят с просто око около 115 звезди, но изобщо те са много слаби. Само две от тях са по-ярки от втора звездна величина и осем – от 3”. Това са най-ярките звезди в съзвездието Стрелец.

Касиопея :

Касиопея е околополюсно съзвездие и по всяко време на нощта се вижда над хоризонта. Но най-добре се вижда през нощите от септември до края на януари. Заобиколено е от съзвездията Жираф, Персей, Андромеда, Цефей и Малката мечка.

По-голямата част от съзвездието Касиопея е в Млечния път. През ясна нощ в него могат да се видят с просто око около 90 звезди. От тях само седем са по-ярки от четвърта звездна величина. Пет от тях - най-ярките, образуват характерната геометрична фигура на съзвездието, което наподобява обърната и разтегната буква W или М. Касиопея принадлежи към най-красивите съзвездия. В старинните звездни карти Касиопея е нарисувана като млада етиопска царица, гордо седнала на своя трон.

        Регул и съзвездие Лъв :

Регул, искряща в сърцето на Лъв, едно от прекрасните съзвездия в зодиака, е близо до края на списъка на звездите от първа звездна величина. На дистанция 77 светлинни години, тя свети с магнитуд 1.35, малко по-ярко от Адара, втората по яркост звезда в Голямо куче. Регул маркира долната граница на астеризма (звездната купчина) наречен "Сърпът на Лъв" – сърповидна фигура, която очертава главата на лъва в съзвездието.

Звездата е точно на еклиптиката (пътя на Слънцето по небето) и периодично е закривана от Луната (окултация). Надолу и наляво от Регул се намира Спика - най-ярката звезда от съзвездието Дева.

Регул е звезда от главната последователност, джудже, подобно на Слънцето, превръщаща своето ядрено водородно гориво в хелий. Въпреки, че е малка звезда, Регул е около 140 пъти по-ярка от Слънцето, без да се отчита ултравиолетовото излъчване. Според нейната яркост и температура (около 12 000 К), тя има маса около 3,5 пъти по-голяма от слънчевата. Регул има отдалечен компаньон с малка маса на дистанция около 4200 AU (100 пъти разстоянието между Плутон и Слънцето), който орбитира около Регул с период 130 000 години. Компаньонът е двоен, разделен от разстояние 95 AU и време за въртене около 1000 г. Двете звезди са по-малки по маса и яркост от Слънцето. По-ярката от тях е оранжево джудже, подобно на малкия компонент на Алфа от Кентавър, докато другата звезда е червено джудже от клас М. От малката двойна звезда Регул би изглеждал като брилянтна звезда, светеще 6 пъти по-ярко от пълната Луна.

Лъв е зодиакално съзвездие и се намира най-високо над хоризонта през нощите на март и април. Около него са съзвездията Дева, Чаша, Секстант, Рак и Лъвче.

В съзвездието Лъв могат да се видят при добри условия с просто око около 70 звезди, които, общо взето, са слаби. Най-ярките звезди са Регул (1") и Денебола (2").

Съединени с линии, най-ярките образуват характерната фигура на съзвездието, приличаща на лъв, подготвил се за скок. В това съзвездие има много интересни двойни звезди, променливи звезди и галактики, но те са достъпни за наблюдение само с по-мощни телескопи. Интересна е звездата Регул, която е приблизително 3 пъти по-голяма от Слънцето. Близо до нея при наблюдения с телескоп се вижда една слаба звезда (7.6"), която има жълт цвят и почти не се различава от нашето Слънце. Предполага се, че тази звезда е спътник на Регул.

Всяка година около 17 ноември в близост до главата на лъва има метеорен дъжд, наречен Леониди.

            Спика и съзвездие Дева :

Съзвездието Дева символизира богинята на плодородието и реколтата. Голямо и много интересно съзвездие, лежащо на зодиака между Лъв и Везни. Дева е 6-тия знак от зодиака. Слънцето преминава през това съзвездие в периода от късния септември до края на октомври. Това е второто по големина съзвездие в небето след Хидра.

На дистанция от 260 св.г. се намира най-ярката звезда на съзвездието - Спика, която е синьо-бяла звезда от първа звездна величина и е шестнадесетата по яркост на небето. Факт, е че в небето около нея няма други ярки звезди и това е причина съзвездието Дева да се открива трудно. Спика е затъмнително-двойна звезда с период от само 4 дни. Звездата е двойно по-голяма по размер от Слънцето, но яркостта й е 2000 пъти по-голяма от тази на Слънцето.

Интересна звезда е g - двойна звезда с много разтеглена орбита и период от 171 години. Блясъка на всеки от компонентите й е 3.5m.

Спика :

Най-ярката звезда на съзвездието Дева се появява на югоизточното небе през пролетта и се открива лесно. Въпреки, че съзвездието е голямо, то не е богато на интересни звезди, с изключение на Спика. Тя лежи на 10 градуса южно от небесния екватор и практически е на еклиптиката (пътя на Слънцето) и периодично е закривана от Луната. Въпреки, че е на дистанция от 260 св.г., Спика е звезда от 1-ва звездна величина, имаща 2100 пъти по-голяма яркост от Слънцето и е силен източник на Х-лъчи. Всъщност Спика се състои от две звезди, орбитиращи близко една до друга за период от 4 дни. Едната от тях е умиращ гигант. Двете са сини на цвят и много горещи, с температура около 20 000 Келвина. Съществува възможност Спика да е множествена система, съдържаща два други слаби компонента.

Северна корона и Гемма :

Северна корона е малко, но едно от най-красивите съзвездия. Най-добре се вижда през нощите от април до август. Заобиколено е от съзвездията Херкулес, Змия и Воловар.

В ясна нощ в съзвездието могат да се видят с просто око около 20 звезди, но изобщо те са слаби. Най-ярката звезда в него е Гема (Алфека) от втора звездна величина.

Това, с което съзвездието привлича погледа, е особената фигура, образувана от по-ярките звезди в него. Петте звезди от четвърта звездна величина са правилно подредени като венец, в средата на който като бисер блести звездата Гема. Не се изисква особено усилие на въображението, за да се види в тази фигура короната, каквато се рисува в старинните звездни атласи.

В Северна корона има интересни за наблюдение обекти. Един от тях е новоподобната звезда Т. Досега са наблюдавани две нейни избухвания, през 1866 г. и през 1946 г., т.е., през 80 години. При нейните избухвания като Нова, тя има максимален блясък и става по-ярка от Гема. След избухването нейният блясък бързо отслабва и тя става звезда от 11”. Звездата Т е двойна. Главната звезда е червен гигант, а спътникът е бяло джудже. Следващото избухване на Т ще е през 2026 година. През останалото време тази звезда може да се наблюдава само с по-мощни телескопи.

Пегас :

Пегас е летящият кон, разположен югозападно от Андромеда и заедно със a от Андромеда образува лесно разпознаваемия Квадрат. Пегас принадлежи към най-големите съзвездия върху цялата

небесна сфера. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда през нощите от август до октомври. Около него са съзвездията Андромеда, Риби, Водолей, Делфин, Лисиче и Лебед. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Пегас се виждат около 100 звезди, но само 5 от тях са по-ярки от трета звездна величина. Трите най-ярки звезди от Пегас, заедно със звездата a от Андромеда образуват голям квадрат – характерната геометрична фигура за съзвездието.