Вие сте тук
КОЛИЧЕСТВЕН АНАЛИЗ НА ТЕКСТ НА ПАНЕВРИТМИЯТА ПО МЕТОДА КОНТЕНТ АНАЛИЗ
Даниела Анчева
1.ЦЕЛ
Изследването има за цел да определи:
1. Кои са темите в текста на Паневритмията.
2. Кои са главните и най-често срещани теми.
2.МЕТОД
Използван е количественият контентi анализ. Контент анализът е популярен метод за изследване на текстове. Количественият анализ изследва присъствието на думи и темиii и честотата им на употреба. Качественият анализ изследва по-задълбочено смисъла и връзките между думите.
Методът е интердисциплинарен и се използва в социологията, психологията, литературата, политическите науки и др. С него се определят основни теми и тенденции в текста; отношение, психическо и емоционално състояние на автора и реципиента; културни и исторически особености; промени в общественото мнение; кой е авторът и др.iii Адаптиран е за анализ на образи.
Методът е високонадежден, когато категориите са добре дефинирани.iv В началото възникваv като количествен метод за изследване на политически въпроси и пропаганда в масмедиите. Още през 1910 година социологът M.Weber използва подобен метод в Германия. Теоретичните основи поставят P.F.Lazarsfeld и H.Lasswell в САЩ през 30-те години. През 40-те методът набира популярност и първият учебник се публикува 1952 (B.Berelson). През 50-те и 60-те се разработва качествениятvi контент анализ и методът навлиза в редица научни сфери; адаптира се и за не-текстова информация. През 60-те в Харвард се разработва първата широко достъпна софтуерна програма, General Inquirer. От 80-те започват да се разпространяват поредица от компютърни програми, както за количествен, така и за качествен анализ. Днес широко се използват и двата варианта на метода.vii
3.ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Стандартната методика включва:viii 1.Определя се въпрос за анализ. 2.Определят се основните темиix, с анализа на които ще се отговори на поставения въпрос. 3.Всяка основна тема се представя чрез категории (подтеми). Определят се категориите: брой и какво включват. 4.Избира се текст за анализ: пълен или представителна извадка.
5.Определя се единица за анализ: този отрязък от текста, който ще се кодира. Това е дума, фраза, изречение и др. 6.Избира се типа анализ: присъствие, честота, интензивност или време-пространство. 7.Кодира се текстът: маркира се с цифренобуквени кодове, които са съкратено означение за категориите (т.е. приписва се на мерните единици в текста принадлежност към дадена категория). Резултатите могат да се нанесат в кодировъчна матрица (таблица). 8.Решава се какво да се прави с излишната информация. 9.Анализ.
За постигане на целта на изследването методиката се използва на няколко етапа и частично в обратна последователност, тъй като няма предварителна нагласа кои теми да се търсят. Етапите са следните:
1) Избор на текст: пълният вариант на целия текст на Паневритмията.x
2) Избор на типа анализ: присъствие и честота на употреба.
3) Избор на единица за анализ: пълнозначната думата (изключваме служебните думи).
4) Допускаме, че на всяка дума ще бъде приписана категория. Думите са 2536. За да ги редуцираме, изготвяме речник на текста (виж ПРИЛОЖЕНИЯ). Той съдържа 400
пълнозначни думи, подредени по азбучен ред с честота на употреба. За да се избегнат неясноти при кодирането, речникът е съставен по определени правила.xi
5) Допускаме, че думите с най-голяма честота кодират категории на основни теми.
Затова изготвяме честотен речник, в който думите се преподреждат по честота.
6) Първите 50 думи са с честота от 12 до 89 повторения.xii Допускаме, че това са 50 категории и кодираме целия речникxiii за тях. В категорията се включват думи с общ елемент в смисъла (на база синонимия, общ корен и др.).
7) Групираме оставащите ~200 думи, където е възможно, по общ елемент в смисъла. На групите се приписват категории и отново кодираме пълния речник.xiv
8) Допускаме за всяка от категориите, че в текста се среща и нейната противоположна или отрицателна.xv Отново кодираме.
9) Проверяваме думите на всяка категория в контекст и правим корекции.
10) Групираме категориите в основни теми по общ елемент в смисъла. Някои категории се обединяват по целесъобразност.
11) Групираме основите теми в пет раздела, който задават пет основни въпроса.
12) Останалите думи, които не са включени в категории, проверяваме в контекст и където е възможно кодираме към някоя категория (по елемент в смисъла).
13) С мерна единица фраза добавяме в категориите няколко израза, които не могат да бъдат включени на ниво дума.
14) Отново повтаряме всички стъпки на анализа.
15) В отделно изследване кодираме отрицателните теми с мерна единица фраза и ги
анализираме.
16) Резултатите се изразяват таблично.
17) Остават 30 думи от речника, които не могат да се включат в тема или категория: 10 местоименияxvi и 15 други думиxvii, с честота 5% + 5%, т.е изследването покрива 90% от текста на ниво дума.
18) Анализ.
4.РЕЗУЛТАТИ
Виж ПРИЛОЖЕНИЯ: табл. 1, табл. 2, табл. 3, табл. 4 и табл. 5. В таблиците са представени въпросите с 23 основни теми и 56 категории и думите, които включват. Показана е честотата на употреба на всички нива. В резюме това са:
1)“Как е представен ЖИВОТЪТ: ПРОЯВЛЕНИЕТО И УСЛОВИЯТА за него?” с основни теми “Живот” [категории “Има живот”, “Има смърт”], “Светлина” [к. “Има светлина”, “Има тъмнина”], “Вода” [к. “Има вода”, “Има суша”], “Въздух” [к. “Има въздух”] и “Топлина” [к. “Има топлина”].
2)“Как е представен ЧОВЕКЪТ - АЗ-А И ГРУПАТА?” с основни теми “Човекът” [к. “Тяло”, “Възраст”, “Качества”], “Аз-а” [к. “Аз”, “Аз правя нещо”], “Колективът. Групата” [к. “Ние заедно”, “Ние правим нещо”, “Семейната група”] и “Обмен (вземане и даване)” [к. “Обмен: Приемане”, “Обмен: Даване”].
3)”Какви са физическите и психични СЪСТОЯНИЯ И ДЕЙНОСТИ?” с основни теми “Чувства и емоции” [к.“Положителни чувства и емоции”, “Отрицателни чувства и емоции”], “Познание” [к. “Мисля и уча”, “Слово и музика”], “Свобода” [к. “Имам свобода”, “Има ограничения”, “Избор: положителен”, “Избор: отрицателен”], “Труд и игра” [к. “Игра”, “Труд”], “Движение” [к. “Пътят”, “Движения. Придвижване по път”, “Преустановяване на движението”] и “Успех” [к. “Имам сила”, “Побеждавам. Преодолявам”].
4)”Как е представена СРЕДАТА: ПРИРОДАТА И СВЕТЪТ?” с основни теми “Нашият свят” [к. “Светът – едно цяло”, “Бог”, “Посоки в пространството”, “Математически мерки”], “Характеристики на средата” [к. “Цветовете”, “Има красота”, “Има обновяване”, “Има изобилие и богатство”, “Има чистота”, “Има свещени неща”], “Земната природа” [к. “Земята”, “Растителност и процеси на растеж”, “Животни и
движенията им”, “Водата в природата”] и “Космосът” [к. “Небето”, “Слънцето и проявленията му”, “Другите небесни обекти”].
5)”Каква представа за ВРЕМЕ изгражда текста?” с основни теми “Минало, настояще, бъдеще” [к.“В миналото”, “В настоящето”, “В бъдещето”], “Повторение. Ритъм” [к. “Непрекъснати процеси”, “Ритмични процеси”], “Денонощието” [к. “Утро”, “Ден”, “Вечер”, “Нощ”] и “Астрономическо време” [к. “Време”].
5.ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ДУМИ
Смисълът на отрицателните думиxviii се променя в контекста, затова те повторно са анализирани с по-широка мерна единица от думата, а именно фразата.
Виж ПРИЛОЖЕНИЯ: таблица 6
Анализът показва следните особености на текста: 1.На ниво дума е запазен принципът на полярността: на основните положителни категории са зададени противоположните им отрицателни. 2. Количественото съотношение положителна-отрицателна е многократно в полза на положителната (282:6 и т.н.). 3.В най-близък контекст отрицателните думи са трансформирани в положителни или взаимно се отричат.
6.АНАЛИЗ
Виж ПРИЛОЖЕНИЯ: таблица 7.
Всички изследвани категорииxix са подредени по честота на употреба, изразена като процент от пълния текст от 2536 пълнозначни думи. Разделени са на 5 групи. В резюме това са:
І група: Теми с честота над 200 думи или над 10 % от текста. Това са две теми: 1.“Има светлина” и 2.“Положителни чувства и емоции”. Общата честота на групата е 21.4 %, т.е. всяка пета дума от текста.
ІІ група: Теми с честота от 100 до 200 думи или от 4 до 10 %. Това са пет теми:
3.“Слънцето и проявленията му”, 4.“Ние заедно”, 5.“Има живот”, 6.“Движения. Придвижване по пътя”, 7.“Слово и музика”. Общата честота на групата е 24.1 % или приблизително всяка четвърта дума от текста.
ІІІ група: Теми с честота от 50 до 100 думи или 2-4 %. Това са 11 теми: 8.“Водата в природата”, 9.“Растителност и процеси на растежа”, 10.“Светът като едно цяло”,
11.“Обмен: Даване”, 12.“Има красота”, 13.“Човекът: тяло”, 14.“Има обновяване”,
15.“Побеждавам. Преодолявам”, 16.“Имам сила”, 17.“Утро”, 18.“Мисля и уча”. Общата честота на групата е 27.4 % или приблизително всяка четвърта дума от текста. ІV група: Теми с честота от 10 до 50 думи или 0.5-2 %. Това са 26 теми с поредни номера: 19.“Време”, 20.“Математически мерки”, 21.“Ден”, 22.“Има изобилие и богатство”, 23.“Бог”, 24.“Животни и движенията им”, 25.“В настоящето”, 26.“Аз”,
27.“Посоки в пространството”, 28.“Непрекъснати процеси”, 29.“Има топлина”,
30.“Земята”, 31.“Човекът: качества”, 32.“Има чистота”, 33.“Игра”, 34.“Имам свобода”,
35.“Пътят”, 36.“Въздух”, 37.“Труд”, 38.“Цветовете”, 39.“Избор: положителен”,
40.“Обмен: Приемане”, 41.“Има свещени неща”, 42.“Небето”, 43.“Семейната група”,
44.“Ритмични процеси”. Общата честота на групата е 25.7 % или всяка четвърта дума от текста.
V група: Теми с честота под 10 думи или под 0.5 %. Това са 12 теми, но с обща честота от 2.7% .Това са: 45.“В бъдещето”, 46.“Има ограничения”, 47.“Човекът: възраст”, 48.“Отрицателни чувства и емоции”, 49.“Другите небесни обекти”,
50.“Преустановяване на движението”, 51.“Има тъмнина”, 52.“Избор: отрицателен”,
53.“Вечер”, 54.“Нощ”, 55.“Има суша”, 56.“Има смърт”
Общият процент на темите е 101%, докато реално изследването обхваща 90 % от текста. Разликата е от думи, включени едновременно в две категории, тъй като покриват и двете с различни аспекти от смисъла си.
Ако с помощта на най-често срещаните теми в текста направим резюме, то би изглеждало така:
“Това е текст, в който всяка пета дума говори за светлина или положително чувство. В центъра му е поставен човекът със своето индивидуално “аз”, което обаче е четири пъти по-малко от неговото социално аз; посланието е “ние сме заедно”. Темата за живота е основна. Само думата “живот” е с честота 72, т.е средно веднъж в минута. Друга основна тема е природата (земята и небето): слънце, растителност, вода и др. Това е текст, в който човекът е заобиколен от слово, музика, красота, обновяване. Той играе, труди се, мисли и е включен в ситуация на обмен със средата. Движенията изобилстват. Отрицателните състояния съществуват, макар и малко, за да се пребори човек с тях и да победи, защото е силен.”
7.ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Популярността на метода контент анализ се дължи на способността му да превръща голям обем неструктурирана информация в малка по обем систематично поднесена информация, като се следва определена методология и субективността е сведена до минимум. Други предимстваxx са че изследва текста отблизо и достига до централните му аспекти; позволява статистически анализ на резултатите; ненатрапчив е; доказва достоверността на други методи. С метода се “извлича онзи смисъл и онова съдържание, които авторите са вложили в текста (съзнателно, целенасочено) без обаче да са декларирали изрично това”xxi.
Недостатъци на метода са, че е скъп и отнема много време; при ръчна обработка са възможни пропуски, а при компютърна не се разпознават омонимите; може да има субективизъм при кодиране на широко или неясно формулирани категории. В това изследване са преодолени недостатъците, тъй като е използван ръчен и компютърен анализ и субективността е сведена до минимум.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРАxxii
Бижков, Г., Краевски, В. Методология и методи на педагогическите изследвания. София- Москва: Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, Аскони-Издат, 1999
Бижков, Г. Методология и методи на педагогическите изследвания. София: Наука и изкуство, 1983
Бижков, Г., Люлюшев, М. Методи и методология на историко-педагогическите изследвания. Велико Търново: 1989
Десев, Л. Речник по психология, София: 1999
Babbie, E.R. The Practice of Social Research, 6th ed. Belmont,Calif.: Wadsworth, 1992. Berelson, B. Content Analysis in Communication Research, New York: Free Press, 1952. Carley, K. (1992). Coding choices for textual analysis: A comparison of content analysis and
map analysis. Непубликувана методика, използвана от Palmquist.
Carley, K. (1990). Content analysis.В The Encyclopedia of Language and Linguistics, R.E.
Asher (ред.), Edinburgh: Pergamon Press, 1990
General Accounting Office (GAOxxiii, 1996). Content Analysis: A Methodology for Structuring and Analyzing Written Material. (Ръководство, 1996, №:GAO/PEMD-10.3.1). Онлайн от www.gao.gov . Изложението е по Babbie и Weber
General Accounting Office (GAO, 1989). Content Analysis: A Methodology for Structuring and Analyzing Written Material. (Ръководство,1989, №:GAO/PEMD-10.3.1). Онлайн от http://www.coe.uga.edu/~cwise/content_analysis/GAO_methodology.pdf
Mayring, Ph. Qualitative Content Analysis. В Forum Qualitative Sozialforschung / Forum: Qualitative Social Research: 2000, June, 1 (2). Онлайн списание на http://qualitative- research.net/fqs/fqs-e/2-00inhalt-e.htm
Palmquist, M. (ред.) Курс за студенти на Colorado State University, САЩ. Онлайн на http://writing.colostate.edu/references/research/content/pop2d.cfm
Stemler, S. An overview of content analysis. B Practical Assessment, Research &
Evaluation, 2001, 7 (17). OIDiailH crmcaHHe Ha http://ericae.net/pare/ getvn.asp?v7&n17
The University of Georgia, CAll\. OHJrailH Kypc 3a cTy/1eHTH Ha http://www.coe.uga.edu/ cwise/content analysis/resources.html
Vander Veer Martens, B. (pe/1.) Kypc 3a cTy/1eHTH Ha Syracuza University, CAll\. OHJrailH Ha http://web.syr.edu/ bvmarten/index.html
Weber, R.P., Basic Content Analysis, 2nd ed. Newbury Park, Calif: Sage, 1990.
i От англ. “content” - “съдържание”; методът се нарича още “анализ на съдържанието”
ii По-често се използва терминът “концепция”, затова количественият анализ се нарича още “концептуален”. Но също така е известен и като “тематичен” (Palmquist)
iiiPalmquist (тази част от изложението е по Berelson, 1952); Stemler, 2001
iv GAO, 1996
v Предшественици на метода са анализите на библейски текстове, на сънищата при Фройд и графологичните анализи. (Mayring, 2000)
vi Качественият метод включва различни техники, които изследват връзките (релациите) между думите; нарича
се още “релационен”
vii Mayring, 2000; Carley, 1990; интернет страниците на Colorado State University, University of Gerogia, Syracuza
University (Palmquist и Van der Meer)
viii Методиката е описана по GAO, 1996 [по Babbie (1992) и Weber (1990)] и Palmquist [по Carley, (1992 )]
ix Наричат се променливи, защото варира начинът, по който могат да бъдат отразени в различни текстове.
x Две от упражненията имат пълен и съкратен вариант. Целият текст включва и трите цикъла.
xi Правила за съставяне на речника на текста: 1.умалителните и основни форми са една дума: “вода, водица”;
2.остарелите и основни форми са една дума: “цял, целий”; 3.омонимите са разделени: “мир”1 (свят) и “мир”2 (състояние); 4.многозначните думи са разделени, когато са със съвсем различна употреба: “ставам”1 (от сън) и “ставам”2 (в качество); 5.местоименията от един вид са една дума: “аз” стои за “мене”, “ме”, “ми”. За да се приложат правилата всяка дума от речника е проверена в целия текст.
xii Последните 100 думи или ¼ от речника се срещат само по едни път в текста
xiii На този етап кодираме речника, а не текста, тъй като речникът напълно го изчерпва на ниво дума
xiv Една дума може да бъде част едновременно от две категории в различни теми
xv Основните теми са два типа: номинални (техните категории са в произволен ред) и рангови (техните категории се степенуват по скала с положителен и отрицателен край).
xvi Невключени местоимения: “ти”, “той”, “тя”, “то”, “те”, “твой”, “свой”, “кой”, “що”, “туй”
xvii Невключени думи: “гледам”, “готов”, “дребен”, “завчас”, “нека”, “отдалеч”, “рай”, “свеж”, “сладостен”, “сладък”, “тих”, “хай(де)”, “Христов”, “явявам се”
xviii Отрицателни (умирам- 2, страхувам се- 1, скръб- 3, неволя- 1, беда- 2, преграда- 2, тесния кръг- 6, зло- 5,
губя- 3, пилея- 2, не- 5, няма- 3, никога- 2) и противоположни (жадувам- 2, спирам- 3, сън- 2, седя- 1, залязвам-
2, вечер- 2, нощ- 2).
xix Тук категориите (под-темите) се обозначават най-общо като “теми”
xx Palmquist; GAO, 1996; Stemler, 2001
xxi Бижков,Г., Краевски,В., с.422
xxii Всички цитирани интернет страници са ползвани през април 2003г.
xxiii GAO е независима институция, която работи за конгреса на САЩ и подпомага дейността му с анализи, оценки и препоръки за федерални програми и дейности. Ръководството е за служителите на GAO.
Приложенията (таблиците) могат да се видят в прикачения файл
