УРЕДБА
за обществена самоорганизация на последователите на
Бялото Братство в България
Проект
21 август 2021 Варна

Съдържание
1. Общи принципи, цели и задачи на уредбата
2. Четирисъветна обществена самоорганизация
3. Съвет на физическия труд
4. Съвет на примирителите
5. Съвет на просветата
6. Съвет на духовния живот
7. Общи и национални дейности на съветите

I. Общи принципи, цели и задачи на уредбата
І.1. Принципи
Основополагащ подход на тази уредба е четирисъветният принцип за обществена самоорганизация, изложен в упътванията на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) от 21 август 1921 г. Според него последователите на Бялото Братство в България се самоорганизират свободно и според индивидуалното си самосъзнание в четири авто¬номни съвета.
Този принцип урежда модели, способи и форми за четири само-стоятелни и независими сфери на обществена деятелност, без да
си поставя за цел създаване на организации. С това уредбата предва¬рително изключва всички форми на държавна, публична и верска адми¬нистрация.
І.2. Цели и задачи
Главна цел на уредбата е да предложи принципиално радикална смяна на досегашния модел на организиране на последователите на Учението на Учителя чрез включване в четири обществени деятел¬ности, вместо чрез създаване на юридическа организация и админи¬страция.
Първостепенна задача на уредбата е да въведе самоопределяне на всяка отделна личност и самоорганизиране на всяка отделна об¬ществена деятелност от долу нагоре, т.е. от индивидуалното само¬съзнание към обществото, а не обратно.
Втора цел е гарантиране на самостоятелност и независи¬мост на всяка от четирите отделни обществени деятелности и съответ¬ните на тях съвети.
Без да отрича съществуването и без да изисква закриване¬то на сега съществуващата организация (юридическо лице по Закон за вероизповеданията) уредбата цели естествено възстановява¬не на обществените организация и живот от времето на физическото присъствие на Учителя Беинса Дуно.
В перспектива уредбата цели създаване на малък идеен и прак-тически модел за обществена организация, който в бъдеще да бъде предаден на българския народ, а той - на другите славянски култури и света.
II. Четирисъветна обществена самоорганизация
ІІ.1 Структура на обществената самоорганизация
Последователите на Учението на Учителя се приобщават в общест¬вения живот на Бялото Братство чрез участие в четири съвета, които в смисъла на своята специфична обществена деятелност могат да бъдат наричани съобщества:
(i) Съвет на физическия труд,
(ii) Съвет на примирителите,
(iii) Съвет на просветата и
(iv) Съвет на духовния живот.
Съвкупността от четирите съвета (съобщества) е единен об¬ществен организъм, изграждан предимно на териториален принцип, но функциониращ едновременно и в местен, и в национален план.
ІІ.2. Организиране на съветите
Всеки съвет се самоорганизира свободно чрез индивидуално самоопределяне на всяка личност - сестра или брат. Назначаване или избор по вишегласие на членове на отделни съвети не се допуска.
ІІ.3. Функциониране на съветите
Всеки съвет функционира чрез специфични дейности в специ¬фична сфера на обществения организъм. Всеки съвет осъществява дейността си чрез самоконтрол и в пълна автономност. Влияние или контрол от функциите на един съвет върху функциите на друг съвет не се допуска. Не се допускат и прояви на колективен (корпоративен) егоизъм от страна на отделни съвети.
ІІ.4. Архитектоника на четирите съвета
Задължителна основа на четирисъветната организация е брат¬ската стопанска дейност, осъществявана от Съвета на физическия труд. За тази функция задължителен елемент е наличието на стопанска земя и средства за производство.

III. Съвет на физическия труд (стопанско съобщество) –
организация и дейности

ІІІ.1. Структура
Съветът на физическия труд се изгражда върху братска стопан¬ска земя и налични средства за производство. Състои се от равно¬правни личности, присъединени чрез самоопределение. Незадъл¬жителен допълнителен елемент е „постоянно присъствие” от един или повече координатор(и) на съвета, които се определят чрез всеобщо съгласие. Назначаване или избор по вишегласие на координатор(и) не се допуска.
ІІІ.2. Отношение към Живата природа
Съветът на физическия труд изгражда дейността си чрез окултно отношение към Природата и трите нейни царства (минерали, растения и животни).
ІІІ.3. Братски труд
За разлика от стоката, братският труд няма стопанска стойност и заплащането му не се допуска.
ІІІ.4. Специфични функции
Съветът на физическия труд е самостоятелна стопанска сфера, неподчинена на каквато и да е централизация.
Основните направления в дейността му са следните:
(а) безплатен труд,
(б) свободен достъп до средствата за производство,
(в) самостоятелно управление на капитала,
(г) производство на стоки,
(д) производство на стойност/принадена стойност,
(е) размяна на стоки (стокооборот),
(ж) потребление на стоки,
(з) братски стопански сдружения (асоциации),
(и) кухни/приюти за бедни.
ІІІ.5. Юридическа законосъобразност
Традиционни главни форми за функциониране на Съвета на фи-зическия труд е братската задруга (комуна, асоциация) и братският стопански живот.
Юридическото учредяване на братска задруга (комуна) се осъ-ществява по два начина:
(1) Неформална група от последователи на Бялото Братство (двама или повече), самоопределили се към Съвета на физическия труд, закупуват земя и средства за производство, след което юриди¬чески процедират като учредители и съдружници в търговско дру¬жество с ограничена отговорност (ООД) съгласно Търговския закон. Според действащата правна уредба в Република България съучредители и/или съдружници могат да бъдат и юридически лица с несто¬панска цел. Така създаденото търговско дружество и неговия дру¬жествен договор на практика действа като самостоятелен и независим Съвет на физическия труд в рамките на определена братска общност. По този начин са функционирали и първите братски комуни.
(2) Ако определени братски земи и средства за производство са заварена собственост на общество Бяло Братство - България по чл. 26 от Закона за вероизповеданията, те могат да бъдат апортирани в със¬тава на новоучредено търговско дружество съгласно чл. 19.9. от Устава на Бяло Братство - България след решение на Управителния съвет.
III.6. Пари (финанси)
Финансовите функции във всяка братска общност принадлежат единствено на Съвета на физическия труд и принадлежащото му тър-говското дружество (ООД).
Съветът на физическия труд функционира върху безплатна сто¬панска земя в рамките на ООД. В границите на братска общност парична размяна на земя като стока не се допуска.
В качеството си на ООД Съветът на физическия труд произвежда стоки (селскостопански, занаятчийски и др.), които той самостоятелно остойностява и по свободен избор включва в стокооборот. Паричните средства, реализирани от стокооборота, се управляват от ООД чрез самостоятелно вписване в регистър БУЛСТАТ и самостоятелни банкова(и) сметка(и). Съветът на физическия труд определя къде, как и колко капитал да се включва в материалното производство; също определя къде, как и колко капитал да се включва в нематериалните дейности на другите три съвета.
Съветът на физическия труд изпълнява всички функции по прие¬мане и съхраняване на паричния или натурален десятък.
Съветът на физическия труд и принадлежащото му ООД взема самостоятелни решения за следните допълнителни капиталовло¬жения (при възможност):
(а) създаване и поддържане на стопански сгради и братски жили¬ща за комунален живот,
(б) създаване и поддържане на братски подпомагащи фондове;
(в) създаване и поддържане на кухня за бедни сестри и братя;
(г) създаване и материално поддържане на братски приют/хоспис.
Съветът на физическия труд изпълняват всички контролно- ревизионни функции според дружествения договор на принадлежа¬щото му ООД.
III.7. Самоуправление
Съветът на физическия труд и принадлежащото му ООД се само-управляват чрез ежемесечни общи събеседвания (събрания), на
които се формулират задачи, определят се изпълнителски екипи и сро¬кове за реализация или се анализират извършени дейности.

IV. Съвет на примирителите (правно съобщество) –
организация и дейности
IV.1. Структура
Съветът на примирителите се изгражда върху принципа на все- човешкото равенство. Състои се от равноправни личности, присъе¬динени чрез самоопределяне. Незадължителен допълнителен елемент е „постоянно присъствие” от един или повече координатор(и) на съвета, които се определят чрез всеобщо съгласие. Назначаване или избор по вишегласие на координатор(и) не се допуска.
IV. 2. Специфични функции
Съветът на примирителите е самостоятелна правораздаваща сфера, неподчинена на стопанска или финансова централизация.
Основните направления в дейността му са следните:
(а) човешко достойнство,
(б) правно съзнание,
(в) законодателство,
(г) междуличностово примиряване,
(д) норми на частната собственост,
(е) нормативи на десятъка,
(ж) нормативи на подпомагащи фондове,
(з) норми за кръгооборот на средства за производство
(и) норми за отношение към политика/партийност,
(к) норми за отношение към държавата,
(л) нормативи за безплатна земя.
IV. 3. Уредби за равенство и автономност на съветите (съобщес- твата)
Главна функция на Съвета на примирителите е съблюдаване на неприкосновенността на автономията на всеки отделен съвет спря¬мо останалите. Всяка намеса във функцията на определен съвет чрез дейности, специфични за друг съвет, се обсъждат на събрание на Съ¬вета на примирителите; решенията за възстановяване на нарушена ав¬тономност се вземат чрез общо съгласие в присъствие на представи¬тели (координатори) на потърпевшите съвети.
Втора главна функция на Съвета на примирителите е съблюда¬ване за всякакви явления на колективен (корпоративен) егоизъм от страна на отделните съвети. Всички действия на определен съвет, обслужващи неговата сфера и интереси в ущърб на интересите на други съвети, се обсъждат на събрание на Съвета на примирителите.
IV. 4. Уредби за междучовешките отношения (примиряване)
Съветът на примирителите задължително разглежда всички междуличностни конфликти в братската общност. Обсъждането се осъществява на събрание, свикано по желание на заинтересуваните личности или по настояване на представители от другите съвети. Фор-мулирането на противоположните становища и решенията за прими- ряването им задължително се осъществява от гледна точка на общия четирисъветен принцип, неговите интереси или специфичните интере¬си на отделните съвети.
IV. 5. Уредби за десятък
Съветът на примирителите съблюдава за редовното (ежеме¬сечно, ежегодно или др.) внасяне на десятък от всеки член на брат¬ската общност. Контрол върху количеството и употребата по пред¬назначение на десятъка не се допуска (функция на Съвета на физи¬ческия труд).
Десятъкът се определя като една десета от чистата (брутна)
печалба (парична или в натура) на отделна личност, семейство или братска стопанска задруга. Десятъкът е различен от дарение и не се допуска внасянето му по предназначение.
Съветът на примирителите определя само пътя за прехвър¬ляне на капитали от десятъка към проекти на Съвета на физическия труд, Съвета на просветата и Съвета на духовния живот. Намеса в решения за избор на конкретни проекти и за стойности на капитало¬вложения не се допуска.
IV. 6. Уредби за кръгооборот на средства за производство
Съветът на примирителите съблюдава за оптималното съотно¬шение между отделните етапи в кръгооборота на средствата за производство: стопанска земя, машини и инструменти, стопански сгради, кухня, приют/хоспис, подпомагащ фонд и др. Специално съблю¬дава за безплатното използване на стопанската земя; парична размяна на земя като стока не се допуска. Съблюдава и за оптималното съот¬ношение в кръгооборота на средствата за нематериални дейности: събори, лекционни курсове и работни групи, научни конференции, кни¬гоиздаване, концерти, прояви пред гражданското общество и др.
IV. 7. Уредби за правни отношения с държавни институции и поли-тически партии
Съветът на примирителите осъществява всички дейности, свър¬зани с функционирането на четирисъветния принцип в условията на държавата и нейните институции. От него (при юридически изисквания от държавните институции) се излъчва длъжностно лице(а). Еднолич¬на ръководна функция на формален ръководител не се допуска.
С цел оптимизиране на функциите на останалите три съвета Съ¬ветът на примирителите обсъжда и предлага евентуални форми за юридическа регистрация и за различни дейности (търговски дружес¬тва, фондации, училища, издателства, хосписи и др.).
Съветът на примирителите съблюдава за пълна автономност спрямо идеологическите и политическите течения в гражданското об¬щество и държавата. Не се допуска членуване в политически партии и агитации в тяхна полза. Също така членуване и дейности, свързани с окултни общества и школи на лявото посвещение, не се допускат.
IV. 8. Самоуправление
Съветът на примирителите се самоуправлява чрез ежемесечни общи събеседвания (събрания), на които се формулират задачи, определят се изпълнителски екипи и срокове за реализация или се анализират извършени дейности.

V. Съвет на просветата (научно-просветно съобщество) –
организация и дейности
V. 1. Структура
Съветът на просветата фокусира всички идеи, принципи и мето¬ди, свързани с изграждането на окултен светоглед чрез образова¬ние, наука и изкуства. Състои се от равноправни личности, присъеди¬нени чрез самоопределяне. Незадължителен допълнителен елемент е „постоянно присъствие” от един или повече координатор(и) на съ¬вета, които се определят чрез всеобщо съгласие. Назначаване или избор по вишегласие на координатор(и) не се допуска.
V. 2. Отношение към талантите и идеологиите
Съветът на просветата оценява индивидуалните духовни способ-ности, дарби и таланти, без да ги съизмерва с нормативи от стопанския или правораздаващия живот. Възприемането и употребата на просветата и научно-художествения живот като идеология не се допуска.
V. 3. Специфични функции
Съветът на просветата е самостоятелна творческа сфера, в коя¬то личностите участват със своите индивидуални таланти.
Основните направления в дейността му са следните:
(а) култура/хуманитаристика;
(б) науки - научни изследвания, научни форуми, астрология, ис¬тория;
(в) изкуства - музика, изобразителни и пластични изкуства;
(г) литература - поезия, проза, книгоиздаване;
(д) образование/възпитание - педагогически формати;
(е) медицина - образователни формати.
V. 4. Юридическа законосъобразност
Главна форма за функциониране на Съвета на просветата е съз-даване на фондации и сдружения (юридически лица с нестопанска цел) съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Според целите, които учредителите си поставят, фондациите функционират предимно като културно-просветни дружества, а сдруженията - като научно-изследователски съюзи.
V. 5. Финансиране
Всички проекти на Съвета на просветата се финансират от сред¬ства, придобити от стопанската дейност на Съвета на физическия труд, от принадлежащото му ООД и от внесения десятък. Съветът на физи¬ческия труд заделя годишен фонд за всички просветни проекти, равня-
ващ се на 25% от годишната печалба на производството плюс 25% от годишната стойност на внесения десятък. Допълнително финансиране на проекти на Съвета на просветата се осъществяват чрез създадени от него фондации. Финансиране от държавни и европейски фондове не се допуска.
V. 6. Самоуправление
Съветът на просветата се самоуправлява чрез ежемесечни общи събеседвания (събрания) на принадлежащите му фондации и сдружения, на които се формулират задачи, определят се изпълни¬телски екипи и срокове за реализация или се анализират извършени дейности.

VI. Съвет на духовния живот (Богослужебно съобщество)
– организация и дейности
VI. 1. Структура
Съветът на духовния живот фокусира всички идеи, принципи и методи, свързани с окултното познание, отношението към духовни¬те светове и към Светлите същества от Всемирното Бяло Брат¬ство. Състои се от равноправни личности, присъединени чрез само¬определяне. Незадължителен допълнителен елемент е „постоянно присъствие” от един или повече координатор(и) на съвета, които се определят чрез всеобщо съгласие. Назначаване или избор по више¬гласие на координатор(и) не се допуска.
VI. 2. Отношение към свободата
Всяка личност встъпва в Съвета на духовния живот със своите индивидуални дарби и свободно застава с духовните си сили непосред-ствено пред Христос и Учителя Беинса Дуно.
VI. 3. Специфични функции
Съветът на духовния живот е самостоятелна творческа сфера, заета единствено с богослужение.
Основните направления в дейността му са следните:
(а) съборност - молитвени събрания (наряди), школски събра¬ния, Рилски събори;
(б) посвещенчески практики - посрещане на Слънцето, Панев- ритмия, “Завета на цветните лъчи на Светлината”, окултно пеене и окултно дишане;
(в) окултни лечебни практики;
(г) езотерично Християнство;
(д) религии и традиции;
(е) идеологии.
VI. 4. Окултни лечебни практики
Съветът на духовния живот изучава и практикува окултни методи за диагноза и лечение на различни категории болести. В колаборация със Съвета на физическия труд той създава приюти, хосписи и други форми за социална подкрепа. Практикуващите в тях лекари, меди¬цински/социални работници, психолози, болногледачи и други са за¬дължително сертифицирани.
VI. 5. Финансиране
Всички проекти (събори, медицински практики и др.) на Съвета на духовния живот се финансират от средства, придобити от стопан-
ската дейност на Съвета на физическия труд, от принадлежащото му ООД и от внесения десятък. Съветът на физическия труд заделя годи¬шен фонд за всички духовни проекти, равняващ се на 10% от годиш¬ната печалба на производството плюс 10% от годишната стойност на внесения десятък. Финансиране от държавни и европейски фондове не се допуска.
VI. 6. Самоуправление
Съветът на духовния живот се самоуправлява чрез ежемесечни общи събеседвания (събрания), на които се формулират задачи, определят се изпълнителски екипи и срокове за реализация или се анализират извършени дейности.
VII. Общи и национални дейности на съветите (съобщес- твата)
VII. 1. Национална колаборация
Всички инициативи за междусъветни национални събрания из¬хождат от четирисъветния принцип за свята неприкосновеност на всяка отделна обществена деятелност и нейната свободна реализация.
Четирисъветният принцип за обществена самоорганизация на последователите на Бялото Братство се реализира на териториална основа в традиционните братски общности, осъществявайки свободна колаборация (сътрудничество) със съответни съвети от други терито¬риални братски общности. Колаборацията включва всички специфични функции и инициативи на отделните съвети (съобщества), които ини¬циират и провеждат национални общобратски срещи, събрания, съ¬бори и конференции.
По свободна преценка всеки от местните четири съвета на опре-делена братска общност участва в национални общобратски съби¬тия - годишни събори, бдения, наряди, научни конференции, обучител- ни семинари, концерти и др.
Чрез междутериториалното сътрудничество на местните съвети реално се осъществява окултното единство на Бялото Братство на национално ниво.
VII. 2. Общи (междусъветни) събрания
Провеждане на годишни отчетно-изборни събрания на отдел¬на братска общност е неформално събитие, което не съответства на четирисъветния принцип за самоорганизиране. По изключение може да се свика по решение на местния Съвет на примирителите и да включ¬ва представители на останалите три съвета.
Общо събрание на последователите на Бялото Братство в Бъл¬гария, включващо представители на всички местни съвети, също е не¬формално събитие. Може да се свиква по предложение на всяка лич¬ност или определен местен съвет. Актуалността на предложения проб- лем(и), дневният ред, времето и мястото на общото събрание предва¬рително се обсъждат от местния Съвет на примирителите; по преценка последният може да обяви необходимостта от събрание за нищожна.