Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. Строежът му е подобен на строежа на клетката. То има в себе си три области: едната от тях приготвя енергията; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към Земята. Също и в клетката има три области: външна, която възприема слънчевата енергия; средна, която я акумулира в себе си и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма, но в по-развита форма.
    Слънчевата енергия е жива, на нея всичко расте, цъфти и зрее. Тази енергия идва само сутрин, когато Слънцето изгрява, но тя не идва от самото него. Енергията, която нашето Слънце получава от централното Слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. По-голяма част от енергията, която нашата слънчева система приема от централното Слънце се консумира от нашето Слънце и сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които Земята приема от Слънцето значително се преобразяват. Те слизат върху Земята като обширна струя и я опасват от Северния полюс към Южния. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да се използва. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието и затова се изпращат от Земята в космическото пространство и оттам по определен път се връщат пак на Слънцето. То пък от своя страна ги препраща към централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да придобият своя първоначален ритъм.
    Цялата слънчева система е един жив организъм, а Слънцето е център на всички космични сили в тази система. Енергиите обаче, които функционират в този организъм в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи, които са свързани и със Слънцето. Така то запазва и за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на дейност – запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония. Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично. Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна, величествена, спокойна, хармонична. Типове му са безстрашни и самонадеяни и обичат Истината. В хорооскопа Слънцето означава висшите обществени служби и политическите и граждански длъжности – висши магистрати и властта изобщо. В древността то е било символ на царя и висшата власт. То има отношение към индивидуалността и към духа на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и Лъвът – сърцето, артериите, гърдите и гърба, също и дясното око на мъжа и лявото на жената. То е носител на живота и е сърцето на нашата система, аналогично на човешкото сърце, затова положението му в хороскопа е от голямо значение. Слънцето ни показва в какво състояние се намира живота в своето проявление в човека, защото то е жизнения принцип, докато Луната е формодател. Тъй като живота се проявява във формата, за да видим какъв ще бъде живота на човека, на първо място трябва да разгледаме отношението на аспектите между Слънцето и Луната, което ще ни покаже хармоничното или дисхармоничното проявление на живота на родения. Този аспект ни показва още и отношението между вечното начало в човека – индивидуалността и личността и естествено и една добра съдба. Задачата на човека е да подчини Луната – личността – на Слънцето – индивидуалността.
    Като цяло Слънцето е показалец на дейността и проявите на Божествения Дух в природата и в човека, както и на всички видове съзнания, които се проявяват и в четирите свята – свръхсъзнание, подсъзнание, съзнание и самосъзнание. То е показалец още и на количеството, качеството, силата, трайността и плодотворността на светлината и всички жизнедателни, творчески, градивни, очистителни и здравословни сили, които човек възприема и оползотворява. Слънцето е символ на връзката, отношенията и обмяната с Божествения свят и с Бога, т. е. на първичните вдъхновения и идеи, които са семе на всички останали идеи и мисли. Показва още връзките и отношенията с бащата, както и с великите умове на Земята. Добрите съчетания, които то има с другите светила са свидетелство на Божествените дарби, заложби, способности и добродетели, които човек е придобил от Божествения свят, а лошите съчетания показват грешките и нарушенията ни спрямо Божественото.
    Мястото на Слънцето в хороскопа винаги има аналогия с положението на родения в живота. Ако той е роден на обед, Слънцето е в зенита, т.е. в 10 дом, което означава престижна професия. Ако Слънцето е на върха на 4 дом (т.е. ако човека се е родил в полунощ), Слънцето ще свети за родения до дълбока старост. Има обаче три неблагоприятни положения: а) малко преди залез (отговаря на 6 дом) – това време е във връзка с болестите и тъй като Слънцето е жизненост, в случая жизнеността намалява. Намалява и силата за възстановяване; б) раждането в средата на следобеда, когато слънцето е в 8 дом (на смъртта), означава, че в живота си родения ще бъде подложен на опасности,    на косъм от смъртта. Още означава, че човек ще печели не в резултат на собствения си труд (2 дом), а от наследства, дарения и т.н; в) когато Слънцето е в 12 дом – на мъката – означава неприятности от всякакъв род през първата половина от живота. Ако там се намира знакът Риби, означава, че родителите не се грижат за детето и имат тенденция към пиянство.
    В добро положение Слънцето дава богати и силни приятели и гарантира материална помощ, необходима на родения за постигане на успех. Когато то е слабо поставено, на родения не трябва да се вярва, защото той не спазва обещанията си. Тези качества не позволяват на индивида да напредне в живота.    Слънцето е типа мъж в хороскопа на жената (както Луната посочва жената в хороскопа на мъжа) и ако е добре поставено показва, че този мъж ще е добър съпруг, а при лошо разположение – обратно. В мъжки хороскоп то се явява показател за здравето (както Луната в женски хороскоп), особено при неблагоприятно разположение.
    Слънцето управлява главно тези органи и центрове, качествата на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства – милосърдие, благосклонност, щедрост, човеколюбие, вяра, надежда, чувството на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото.